Артър Дж. Куинъл
Мъж под прицел (23)

Глава 22

Приземи се на тревата недалеч от овощната градина. Добро приземяване: краката омекотиха удара, той леко се търкулна, бързо се освободи и заднешком придърпа платнището към овощните дървета.

Колтът бързо се озова в ръката му, заглушителят, светкавично изваден от едно от джобчетата на колана, беше завинтен на мястото му. Крийси застана приведен, опрял гръб в едно дърво. От един джоб на гърдите си той извади прибора за нощно виждане „Трилукс“.

Огледа градината от ляво на дясно и ги забеляза, докато минаваха отстрани на вилата — един до друг, два ниски черни силуета. Те бързо се приближаваха. Трилуксът и колтът образуваха точно права линия. Крийси пое дълбоко дъх и застана неподвижно. Доберманите бяха обучени да нападат и да убиват тихомълком.

Така и умряха. Първият — на десет метра разстояние — от куршуми в главата и гърлото. Вторият се приближи на пет метра, когато куршумът го улучи в сърцето. Инерцията го отнесе по-нататък и кучето умря със скимтене в краката на Крийси.

В кухнята гледаха футболен мач — „Ювентус“ срещу „Наполи“. Всички погледи бяха приковани в телевизионния екран и всички се обърнаха, когато стъклото на прозореца издрънча и една грозна тумбеста граната описа дъга и падна в стаята.

Трима умряха на място; двама бяха неутрализирани от шрапнелни рани. Други двама, пощадени от взривната вълна, бяха само зашеметени, но не успяха да се протегнат към оръжията си, когато вратата бе избита с ритник.

Крийси държеше автомата пред гърдите си. Очите му изследваха стаята — търсеха движение — и откриха живот. В дулото на инграма блесна бяла светлина и от живота не остана и следа.

В движенията му не се забелязваше припряност, но той бързо стигна до отворената врата, която водеше към коридора. Празният пълнител с трясък падна на каменния под и пълният с леко щракане зае мястото си; запъваното на ударника на инграма бе придружено с щракване на затвора. Той се спря до вратата, прилепи гръб към стената и се ослуша.

От коридора се разнесоха силни викове на недоумение, по-слаби от горния етаж. Отваряха се врати. Крийси се плъзна покрай стената, приклекна и се шмугна през отворената врата, като държеше инграма ниско долу. От автомата се посипаха куршуми.

В коридора имаше трима мъже. Единият успя да се гмурне в стаята; другите двама бяха пометени, сякаш ги бе връхлетяла водна стихия.

Крийси отново тръгна напред. Инграмът отново беше презареден с плавна последователност. Приличаше на танц: ритмичен, стилизиран; движенията се извършваха в съвършено темпо. Музиката представляваше съчетание от виковете, пелтечещата стрелба на автомата и звънтенето на падащите гилзи от изстреляните куршуми.

Той се плъзна по пода край импровизираната спалня, замаяна с дясната си ръка и метна граната през вратата. Обърна се при шума от експлозията и видя как нечие тяло изхвърча в коридора. Човекът стенеше, суетеше се и правеше опит да насочи пушката си. Крийси леко натисна спусъка, последва втори по-слаб взрив и той отново тръгна напред, стигна до стълбището, долепи гръб до стената и отново се ослуша.

 

 

На горната площадка на стълбището Кантарела стоеше на вратата на кабинета си и държеше пистолет в дясната си ръка. С лявата беше сграбчил ръкава на личния си телохранител.

— Стой тук! — крещеше той.

Лицето му излъчваше паника. Дикандия, Гравели и Абрата стояха на върха на стълбището с насочени надолу пистолети. Дикандия беше гол до кръста. Гъсти кичури черни косми покриваха гърдите и гърба му.

— Слезте долу!

Те се обърнаха и с колебание погледнаха към Кантарела. Лицето на боса се гърчеше от гняв и страх.

— Слезте долу!

И той вдигна пистолета си.

Дикандия тръгна напред и застана на първото стъпало. Кантарела виждаше само горната част от тялото му. В този момент се чу откъслечно пукане. Той видя как Дикандия рязко се надигна и през космите на гърдите блесна ред червени дупки. След това изчезна — свлече се и затрополи надолу по стълбите.

Гравели и Абрата се втурнаха назад през стълбищната площадка. Нямаше да слязат долу. Те обърнаха погледи надясно към Кантарела, който стоеше в коридора на десет метра от тях, скрит зад бодигарда. Когато погледнаха в обратна посока, беше вече късно. Гранатата се взриви точно между тях. Ъгълът на стълбищната площадка предпази Кантарела и бодигарда.

Възцари се пълен ужас. Кантарела блъсна бодигарда напред и на заден ход, препъвайки се, влезе в кабинета си. Затръшна вратата, втурна се към прозореца и със замах дръпна завесите. Не направи опит да отвори прозореца — просто строши стъклото с пистолета си и закрещя:

— Къде сте? Елате тук! Качете се!

 

 

Крийси стигна до върха на стълбището, хвърли поглед към разчленените тела и се приближи към края на коридора. До слуха му долитаха истеричните викове на Кантарела.

Той хвана инграма в дясната ръка, а с лявата дръпна халката на гранатата. Приближи я до автомата и с малкия пръст на дясната си ръка издърпа щифта. Освободи пружината, часовникът в главата му изтиктака два пъти и Крийси разпери пръсти. Той замахна с десния си крак и леко подритна гранатата зад ъгъла.

При взрива Кантарела се обърна с гръб към прозореца. Той видя как вратата се откъсна от пантите и неговият бодигард влетя в стаята.

Босът на босовете стоеше вцепенен, вперил поглед в обезобразеното тяло на килима. Отвори уста, но не можеше да издаде нито звук. Умът му отказваше да работи.

В този момент той дочу викове отдолу. Идваха най-после! Без да откъсва очи от вратата, Кантарела се притаи зад масивното бюро с пистолет в ръка и задиша на пресекулки.

Крийси със скок връхлетя през вратата, претърколи се и помете останките от мъртвия бодигард. Озова се в средата на стаята и се изправи на колене. Кантарела стреля два пъти. Ръката му трепереше, но единият изстрел се оказа успешен. Той видя как Крийси рязко падна назад и настрани, с див победоносен вик изскочи иззад бюрото си и стреля два пъти напосоки. Нямаше голям опит. Късметът се оказа недостатъчен. Крийси беше ранен в дясното рамо — не можеше да движи ръката си. Но автоматът все още висеше на врата му. Той го грабна в лявата ръка и куршуми от автоматен откос се разлетяха из стаята.

Бавно, болезнено се изправи на крака. Стискайки здраво автомата, Крийси внимателно заобиколи бюрото.

Кантарела лежеше по гръб. Ръцете му бяха сключени около закръгления корем. През пръстите се стичаше кръв. Той погледна Крийси в лицето. В погледа му имаше страх, примесен с омраза и молба. Американецът застана над него и забеляза раните: знаеше, че са смъртоносни. Той вдигна десния си крак, с блестящия черен връх на обувката си повдигна брадичката на Кантарела, плъзна тежката обувка към гърлото му и съвсем тихо каза:

— Като нея, Кантарела. Ще умреш като нея — от задушаване.

И натисна с цялата си тежест.

С голяма предпазливост и нежелание двамата пазачи се отдалечиха от портата. Те минаха през кухнята, тръгнаха по коридора и изкачиха стълбите. Това, което видяха, не им вдъхна особен ентусиазъм. Телата на Гравели и Абрата ги накараха още повече да се забавят. Те застанаха в коридора и надникнаха през вратата на кабинета. Натъкнаха се на мъртвия бодигард. Чуваха само слабо предсмъртно хриптене, но накрая и то престана.

Никой от двамата не пожела да влезе пръв, затова влязоха едновременно, здраво стиснали автомати в ръце. Видяха го да стои зад бюрото, забил поглед надолу, и едновременно стреляха. Видяха как тялото му се удари в стената; той се свлече и отново се изправи. Вдигна инграма и куршуми изпълниха стаята.

 

 

Зад портата изскърцаха спирачки на кола. От нея изскочиха Сата и Белу. Портата беше залостена отвътре. В дясната част имаше малка врата. Тя също беше заключена. Докато Сата нетърпеливо я риташе, Белу дръпна богато украсената дръжка на звънеца.

Внезапно зад тях се чу клаксон и рев на двигател. Те отскочиха встрани и край тях профуча голяма полицейска кола.

Гуидо засили колата встрани, недалеч от тежките панти. Ударът вдигна много шум и донесе резултат. Макар че портата не помръдна, горната панта се откачи от стената. Образува се пролука — достатъчно широка, за да се вмъкне човек през нея.

За секунди Гуидо се промуши и се затича по настланата с чакъл алея.

Сата гледаше стъписан разнебитената кола, но Белу вече се бе промушил през пролуката. Полковникът сви рамене и го последва.

Видяха как Гуидо се спря пред главния вход на вилата и след това притича през тревата в посока към ъгъла на сградата.

Когато стигнаха до кухнята, той вече беше изчезнал. Те застанаха на вратата и надникнаха вътре. Белу реагира пръв. Обърна се настрани и повърна. Сата мълчаливо го изчака да се съвземе и след това двамата продължиха пътя си по мокрия от кръв каменен под. Докато заобикаляха труповете, не промълвиха нито дума. Те надникнаха в близката стая. Когато стигнаха подножието на стълбището, Сата погледна мъртвия мъж, проснат на първите няколко стъпала.

— Дикандия — каза той на Белу. — Дясната ръка на Кантарела.

В горния край на стълбището двамата отново се спряха.

— Не е останало много от тях, но мисля, че са Гравели и Абрата.

Продължиха напред, прескочиха още трупове и се озоваха в кабинета. Гуидо стоеше приведен зад бюрото. Той чу шума от влизането им и се обърна.

— Бързо! — извика неаполитанецът. — Помогнете ми!

Те се приближиха. Сата се наведе и погледна Крийси в лицето. Очите му бяха отворени. Те спокойно гледаха към полковника. Крийси здраво стискаше зъби, за да понесе болката. Сата отмести поглед от лицето му и се загледа в кръвта и раните по тялото. Гуидо бе пъхнал ръка под мишницата на американеца и здраво стискаше ръката.

— Дай си дясната ръка! — бързо изрече той. — Сложи я тук, до моята.

Сата коленичи и протегна ръка. Гуидо я намести.

— Тук е артерията. Притисни я с палец.

Сата се подчини на указанията му и погледна по-надолу към скършената китка на Крийси. Кръвта шуртеше.

— Натисни по-силно! — заповяда Гуидо.

Сата натисна по-силно. Пръстите му се забиха дълбоко в мускулестата ръка. Сега кръвотечението намаля и кръвта само полека капеше.

— Какво мога да направя? — попита Белу изотзад.

Сата обърна глава към него и посочи с поглед към бюрото.

— Обади се по телефона. Те ще дойдат, но искам да ги предупредиш да дойдат в пълна екипировка. Искам хеликоптер — бързо!

Белу бързо заговори по телефона, а Сата се обърна и започна да наблюдава как Гуидо превързва раните с плат и задържа кръвта, която се стичаше и попиваше в килима. Той хвърли поглед наляво, към тялото на Кантарела. Погледна лицето с изцъклени очи и изплезен кървавочервен език. След това отново се обърна към Крийси. Блясък на злато прикова погледа му — разпятие сред кръв. Отново вдигна очи към лицето му. Сега очите му бяха затворени.

Сата чувстваше умора в пръстите, но продължаваше да натиска. Животът на човека пред него беше буквално в негови ръце. Изведнъж дочу шума около себе си: воя на сирените и безсилните ридания на Гуидо, който продължаваше да работи.