Невена Паскалева
Тайната на синия дим (43)

6.
Титаните — III

Пищеше.

Болката, болката, болката.

Парчета алфа-материя се валяха около него, изтръгнати от целостта им от безумното му страдание. Той ги хвърляше към бета-света, запращаше ги със силата на избухваща звезда и енергията им поразяваше дървета, срутваше къщи, разцепваше модерния, свръхустойчив асфалт по улиците. Докато летеше, край съзнанието му проблеснаха мисли на омраза. Видя тийнейджър да крачи по тротоара, вбесен от двойката, която бе получил — несправедливо, според него — днес в училище.

„Причакай я!“ изсъска Таръс в ума му. „Учителката ти сега се прибира вкъщи. Знаеш къде живее. Причакай я пред входа и я пребий! Никой няма да те види!“

Момчето потрепна, поспря се, после сви вежди и ноздрите му се разшириха. Поколеба се за момент, после се обърна и зави в желаната от Таръс посока.

След половин час юмруците му заваляха върху беззащитното тяло на учителката. Черният ангел почувства леко облекчение — съвсем леко.

Той се спусна да търси нова жертва.

* * *

— Спри! — подвикна му Асарих. Виждаше разчлененото, обезобразено тяло на противника си, което се мяташе далеч пред него и оставяше следи от жълто-зелена слуз след себе си. Чуваше писъците на Таръс в ума си. Таръс беше ранен, тежко ранен. И друг път бе виждал поразени черни ангели и бе чувал крясъците им и всеки път изпитваше жал. Но мъката му за Таръс, за негово учудване, се оказа неимоверна.

— Махни се! — виеше Таръс. — Остави ме на мира, проклетнико!

— Ще ти мине! Ако се върнеш в Предела и си починеш известно време, ще ти мине! Върни се в Предела!

— Луцифер ме изгони, не разбираш ли! Никъде не мога да се върна! Махай се!

— Не може да спре достъпа ти до Предела! Не го слушай!

— Махай се! — Асарих трябваше да се гмурне надолу, за да избегне внезапния жълт снаряд от алфа-материя, запратен към него от Таръс. Парчето се разби встрани от него и отровни пръски се разхвърчаха навред. Асарих се обгърна в предпазен щит и не помръдна от мястото си. Рядко прибягваше до щита, защото употребата му го изтощаваше, но не искаше да изпуска Таръс от погледа си.

Разбра, че черният ангел нямаше да го чуе. Когато изпитваха тази болка, те никога не чуваха нищо. Само разрушаваха.

В следващите месеци Таръс щеше да причини много нещастия. Не трябваше да го изпуска от очи. Трябваше да предотврати колкото се може повече от тях.

Асарих въздъхна и полетя след Таръс.

Знаеше, че това е неизбежната съдба на черните ангели, но въпреки това, му беше ужасно мъчно.