Агата Кристи
Предизвестено убийство (9)

II.

Мици отвори вратата на гостната и пропусна вътре полковник Истърбрук и съпругата му. Момичето си имаше свои начини за представяне на гостите.

— Полковник и госпожа Истърбрук са дошли да ви видят — непринудено обяви.

Полковникът оживено заговори, за да прикрие обзелото го смущение.

— Надявам се, нямате нищо против, че се отбихме — рече той (Джулия се изкикоти сподавено). — Просто минавахме оттук — ъ — какво? Доста мека вечер. Забелязах, че парното ви работи. Нашето още не сме го пуснали.

— Ах, не са ли прекрасни тези хризантеми? — възторжено извика съпругата му. — Такава прелест!

— Всъщност май са доста опърпани — забеляза Джулия.

Госпожа Истърбрук поздрави Филипа много сърдечно, за да покаже колко добре разбира, че тя всъщност не е селскостопански труженик.

— Как върви градината на госпожа Лукас? — попита я. — Мислиш ли, че някога ще се оправи? След като бе напълно занемарена през войната, а после остана само този ужасен стар Аш, който не похваща нищо друго, освен да посъбере тук-там листата и да засади някоя зелка.

— Поддава се на обработка — отвърна Филипа, — но трябва да мине време.

Мици отново отвори вратата и съобщи:

— Ето и дамите от Боулдърс.

— Добър вечер — поздрави госпожица Хинчклиф, устремила се смело напред, като сграбчи здраво ръката на госпожица Блеклок в своята. — Казах на Мъргатройд: „Я да се отбием в Литъл Падъкс!“ Исках да те питам как снасят твоите патици.

— Вечерите вече се спускат много бързо, нали? — обърна се развълнувано госпожица Мъргатройд към Патрик. — Какви прекрасни хризантеми!

— Опърпани! — вметна Джулия.

— Не можеш ли да бъдеш малко по-любезна? — промърмори Патрик.

— Пуснали сте парното отопление — забеляза госпожица Хинчклиф. — Много рано.

— По това време в къщата става много влажно — обясни госпожица Блеклок.

Патрик й направи знак с вежди, който означаваше: „Да наливам ли вече шерито?“ и в отговор тя също му направи знак: „Не още“.

Тя попита полковник Истърбрук:

— Получихте ли луковици от Холандия тази година?

Вратата отново се отвори и госпожа Суетънхам пристъпи с виновен вид, следвана от нацупения Едмънд, целият вид, на който издаваше смущение.

— Ето ни и нас! — весело възкликна тя, като се оглеждаше наоколо с неприкрито любопитство, след което, почувствала се изведнъж неловко, продължи: — Реших само да се отбия да ви попитам дали случайно не искате коте, госпожице Блеклок? Нашата котка тъкмо…

— Е на път да бъде чифтосана с изчадието на един риж котарак — довърши Едмънд. — Мисля, че резултатът ще бъде ужасяващ. Не казвайте, че не съм ви предупредил!

— Тя е отличен ловец на мишки — продължи бързо госпожа Суетънхам и добави: — Какви прекрасни хризантеми!

— Пуснали сте парното, а? — запита Едмънд, опитвайки се да бъде оригинален.

— Кажи, че не са като грамофонни плочи — промърмори Джулия.

— Новините не ми харесват — обади се полковник Истърбрук, хващайки безмилостно Патрик за слушател. — Никак не ми харесват. Ако питате мен, войната е неизбежна, абсолютно неизбежна.

— Изобщо не ме интересуват новините — отвърна Патрик.

Вратата се отвори за пореден път при влизането на госпожа Хармън.

Смачканата филцова шапка се крепеше на тила й в плах опит да изглежда модерна. Беше си облякла широка блуза с богат набор вместо обичайния пуловер.

— Здравейте, госпожице Блеклок — възкликна тя и кръглото й лице засия. — Не съм закъсняла много, нали? Кога започва убийството?