Агата Кристи
Предизвестено убийство (36)

II.

Сержант Флечър бе останал сам в Литъл Падъкс.

Мици имаше свободен ден. А в такъв ден тя винаги отиваше до Медънхам Уелс с автобуса в 11.00 часа. Госпожица Блеклок беше уредила нещата така, че къщата да остане на негово разположение. Двете с Дора Бънър бяха отишли до селото.

Флечър действаше бързо. Някой в къщата беше смазал и подготвил тази врата и който и да бе той, го бе извършил, за да успее да излезе незабелязано от гостната, веднага щом лампите загаснат. Това изключваше Мици, защото тя нямаше нужда да използва тази врата.

Кой оставаше? Съседите също можеха да бъдат изключени, реши Флечър. Не виждаше как някой от тях би имал възможност да смаже и да подготви вратата. Така че оставаха Патрик и Джулия Симънс, Филипа Хеймс и евентуално Дора Бънър. Младите Симънс са били в Милчестър. Филипа Хеймс е била на работа. Сержант Флечър имаше пълната възможност да претърсва, за да открие евентуални тайни. Но къщата изглеждаше обезсърчително невинна. Макар и отличен специалист по електрическите инсталации, той не можа да открие нищо в свързването на жиците в таблото, нито в електрическите ключове и лампите, което да му подскаже как са изгорели.

Огледа набързо спалните в къщата и се подразни от нормалния им вид. В стаята на Филипа Хеймс имаше снимки на момченце със сериозен поглед, една по-ранна снимка на същото дете, купчина ученически писма и една-две театрални програми. В стаята на Джулия откри в чекмеджето й снимки от Южна франция — на плажа, в някаква вила, потънала сред мимози. В стаята на Патрик имаше сувенири от дните, прекарани във флотата. Личните вещи в стаята на Дора Бънър също изглеждаха напълно невинни.

„Но все пак — разсъждаваше Флечър — някой от къщата трябва да е смазал тази врата.“ Мислите му бяха прекъснати от някакъв звук, идващ от приземния етаж. Той бързо прекоси разстоянието до стълбите и погледна отгоре.

Госпожа Суетънхам се движеше в антрето. На ръката си беше надянала кошница. Тя надникна в гостната, след това прекоси антрето и влезе в трапезарията. След малко излезе оттам без кошницата.

Някакъв слаб шум — вероятно от дъска, неочаквано изскърцала под тежестта на Флечър, я накара да обърне глава и да извика:

— Вие ли сте, госпожице Блеклок?

— Не, госпожо Суетънхам, аз съм — обади се Флечър.

Тя изписка:

— Ох! Как ме стреснахте! Помислих си да няма пак крадец.

Флечър слезе по стълбите.

— Тази къща, изглежда, не е добре защитена срещу крадци — забеляза той. — Всеки ли може да влиза и да излиза, когато си поиска?

— Донесох й малко от моите дюли — обясни госпожа Суетънхам. — Госпожица Блеклок искаше да си направи сладко, но няма дюли в градината си. Оставих й ги в трапезарията. — След което се усмихна: — А, сега разбирам — питате как влязох? Ами, просто през страничната врата. Всички така си влизаме и излизаме по съседски, господин сержант. На никого и през ум не му минава да заключва вратата си, преди да се е стъмнило. Искам да кажа, толкова ще е неудобно, нали, да занесеш нещо на някого и да не можеш да му го оставиш. Сега не е като едно време, когато трябваше да позвъниш и прислужникът веднага да ти отвори. — Жената въздъхна. — Спомням си в Индия — тъжно каза тя, — имахме осемнайсет души прислуга. Осемнайсет. Без да броим дойката. Споменавам го само между другото. А вкъщи, когато бях момиче, винаги сме имали трима. Макар че мама смяташе, че трябва да си съвсем беден, за да не можеш да си позволиш готвачка. Ще ви кажа, че животът днес ми се вижда просто ужасен, господин сержант, въпреки че не бива да се оплаквам. Горките миньори, толкова им е тежко — всички хващат пситихоза (или как беше тази папагалска болест?) и като напуснат мините, стават градинари, макар че не могат да различат бурена от спанака. — Сетне добави, на път към входната врата: — Но аз да не ви задържам. Сигурно сте много зает. Нали няма да се случи нищо повече?

— Защо трябва да се случва нещо, госпожо Суетънхам?

— Ами, чудех се, като ви видях тук. Рекох, да не би да е цяла банда. Нали ще предадете за дюлите на госпожица Блеклок?

Жената си тръгна, Флечър се почувства като човек, получил неочаквано раздрусване. Едва сега осъзна, че е бил на погрешен път, смятайки, че вратата е смазана от човек в къщата. Някое външно лице трябваше само да изчака Мици да потегли с автобуса, а Летиша Блеклок и Дора Бънър да излязат от къщи. Това беше много вероятно. Което от своя страна означаваше, че не бива да изключва никого от хората, присъствали в гостната онази вечер.