Агата Кристи
Предизвестено убийство (14)

III.

Мирна Харис беше хубаво момиче с разкошна червена коса и вирнато носле. Беше разтревожена и седеше нащрек, а освен това прозираше и дълбокото й възмущение от този полицейски разпит.

— Не знам нищо за това, сър. Нищичко — запротестира тя. — Ако знаех какъв е, никога нямаше да изляза с Руди. Естествено, мислех си, че като работи на рецепцията, всичко му е наред. Това е напълно естествено. Мисълта ми е, че хотелът трябва повече да внимава кого назначава, особено пък с чужденците. Защото с тях никога не си съвсем наясно. Предполагам, че може да е бил свързан с някои от тези банди, за които сигурно сте чели?

— Ние смятаме — рече Крадък, — че е действал напълно самостоятелно.

— Ама, представяте ли си — а изглеждаше толкова кротък и почтен. Просто да не повярваш. Въпреки че изчезваха разни неща — сега започвам да се сещам. Една диамантена брошка и малък златен медальон с капаче, струва ми се. Но и през ум не ми е минавало, че е работа на Руди.

— Сигурен съм в това — заяви Крадък. — Всеки би могъл да се излъже. Добре ли го познавахте?

— Не бих казала точно „добре“.

— Но бяхте приятели?

— О да, приятели бяхме — нищо повече. Само приятели. Изобщо нямаше нищо сериозно. Във всеки случай аз винаги внимавам с чужденците. Те са чешити и никога не можеш да бъдеш сигурен в тях, нали? Ами някои поляци през войната! Че даже и някои американци! Не се издават, че са женени, докато не стане твърде късно. Руди обичаше да се изхвърля в приказките, но аз винаги си имах едно наум.

Крадък се хвана за последната фраза:

— Изхвърляше се, значи? Много интересно, госпожице Харис. Мисля, че вие можете да ни бъдете много полезна. В какво отношение се изхвърляше?

— Ами, колко богати и високопоставени били родителите му в Швейцария. А той все нямаше пари. Казваше, че не можел да получава пари от Швейцария заради валутните разпоредби. Може и така да е било, но той нямаше скъпи неща. Имам предвид дрехите му. Не бяха шик. И просто си мислех, че повечето му истории са само въздух под налягане. Изкачвал бил Алпите и спасявал живота на хората на ръба на разни ледници. Та на него му се завиваше свят само като вървеше по ръба на Баултърс Гордж! Алпите, как ли не!

— Често ли излизахте с него?

— Да — всъщност — да, често. Той имаше много добри обноски и знаеше как да ухажва момиче — винаги избираше най-добрите места в киното, понякога ми купуваше цветя. И танцуваше страхотно.

— Споменавал ли е пред вас нещо за госпожица Блеклок?

— Тя идва понякога да обядва тук, нали? И веднъж бе отседнала в хотела. Не, мисля, че Руди не ми е споменавал нищо за нея. Не знаех, че я познава.

— А споменавал ли е Чипинг Клегхорн?

Стори му се, че в погледа на Мирна Харис се мярна едва доловима бдителност, но не беше много сигурен.

— Мисля, че не… Май веднъж ме попита нещо за автобусите — кога тръгват, но не си спомням дали ставаше дума за Чипинг Клегхорн или за друго село.

Повече нищо не можа да изкопчи от нея. По думите й Руди Шерц изглеждал както обикновено. Не го била виждала предната вечер. Нямала абсолютно никаква представа, че бил крадец.

„И това вероятно е самата истина“ — помисли си Крадък.