Агата Кристи
Предизвестено убийство (13)

II.

В спа хотел „Роял“ инспектор Крадък бе отведен направо при управителя.

Самият управител, господин Роландсън — висок, червендалест и енергичен мъж, поздрави инспектора сърдечно.

— Ще се радвам да ви помогна с всичко, което е по силите ми, инспекторе — започна той. — Много изненадваща история, наистина. Никога не бих предположил, никога. Шерц изглеждаше съвсем обикновен и приятен младеж — въобще не ми приличаше на човек, който би извършил въоръжен грабеж.

— Откога работеше при вас, господин Роландсън?

— Тъкмо това проверявах, преди да дойдете. Малко повече от три месеца. Много добри препоръки, редовни документи и всичко останало.

— А вие бяхте ли доволен от него?

Крадък отбеляза почти незабележимата пауза, преди Роландсън да отговори:

— Ами, да, напълно доволен.

Тогава Крадък употреби похват, който досега не го бе подвеждал.

— Хайде, хайде, господин Роландсън — каза той и леко поклати глава. — Май не е точно така, а?

— Ами… — Управителят изглеждаше малко смутен.

— Хайде, кажете, нещо не е било съвсем наред, нали? Какво именно?

— Тъкмо там е работата. И аз не знам какво.

— Но сте си мислели, че има нещо нередно?

— Ами — да — така беше… Но всъщност нямам никакви доказателства. Не бих искал предположенията ми да се записват и след това да се обърнат срещу мен.

Крадък се усмихна любезно:

— Разбирам какво имате предвид. Няма защо да се безпокоите. Просто трябва да си изградя някаква представа за този младеж Шерц. В какво го подозирахте?

Роландсън отвърна твърде неохотно:

— Е, един-два пъти възникнаха проблеми със сметките. Имаше надписани суми, които не трябваше да фигурират там.

— Искате да кажете, подозирахте го, че е таксувал разходи, без да ги завежда в хотелските книги, и че е прибирал разликата в джоба си при плащането на сметките?

— Нещо такова… С други думи, беше си проява на груба небрежност. Един-два пъти ставаше въпрос за по-значителни суми. Накарах счетоводителя ни да провери повторно счетоводните книги, като подозирах, че грешката е негова. Но макар че се натъкнах на допуснати грешки и претупване на работата, парите излязоха точно. Тогава стигнах до извода, че грешката явно е моя.

— Ами ако не е била ваша? Ако Шерц е присвоявал малки суми оттук-оттам, той е можел да се прикрива, предполагам, като възстановява парите?

— Стига да е имал пари. Но хора, които си присвояват „малки суми“, както се изразихте, обикновено се нуждаят от тези суми и ги харчат веднага.

— Значи, ако е искал пари, за да възстанови липсващите суми, не би се спрял да ги набави чрез въоръжен грабеж или по друг начин?

— Да. Чудя се дали това е бил първият му опит…

— Възможно е. Опитът определено е съвсем аматьорски. Имаше ли някой друг, от когото би могъл да вземе пари? Имаше ли жени в живота му?

— Една келнерка от грила. Името й е Мирна Харис.

— Няма да е зле да поговоря с нея.