Агата Кристи
Предизвестено убийство (20)

II.

Минавайки обратно по същия път през зеленчуковата градина, пред Крадък се изпречи жена с едро червендалесто лице, старателно пристегната в корсет.

— Добро утро — войнствено поздрави тя. — Какво търсите тук?

— Госпожа Лукас? Аз съм инспектор-детектив Крадък.

— А, значи това сте вие? Извинявайте. Не обичам в градината ми да влизат неканени гости и да ми губят времето. Но напълно разбирам, че сте тук по работа.

— Точно така.

— Ако мога да попитам, трябва ли да очакваме повторение на насилието от снощи у госпожица Блеклок? Да не би да върлува цяла банда?

— Доволни сме, госпожо Лукас, че поне не е било работа на банда.

— В днешно време стават прекалено много кражби. Полицията действа хлабаво. — Крадък не отговори. — Предполагам, че сте говорили с Филипа Хеймс?

— Исках да чуя нейната версия като очевидец.

— Предполагам, не сте могли да изчакате да стане един часът? Все пак щеше да е по-честно да я разпитате през нейното, а не през моето работно време…

— Бързам да се прибера в участъка.

— Не че съм очаквала да се съобразите. Нито пък тя да си свърши дневната работа като хората. Закъснява за работа, после половин час се разтакава. Почивката й започва в десет вместо в единайсет часа. Само да завали дъжд, и работата спира. Ако трябва да се окоси ливадата, на косачката все нещо й става. И си тръгва пет или десет минути по-рано, отколкото трябва.

— От госпожа Хеймс разбрах, че е останала тук до пет и двайсет вместо до пет часа.

— Е, тъй беше. Трябва да й се признае, че си обича работата, макар че има дни, когато идвам тук, а нея никаква я няма. Разбира се, тя си е дама по рождение и човек трябва да направи нещо за тези нещастни млади вдовици от войната — наш дълг е. Но е много неудобно — с тези дълги училищни ваканции — а имаме уговорка тя да отсъства извънредно през това време. Казах й, че вече има чудесни лагери, където хората могат да си пращат децата и те да прекарват там много по-весело и приятно, вместо да се мотаят при родителите си. Всъщност изобщо не е необходимо да се връщат вкъщи през летните ваканции.

— Но госпожа Хеймс не възприе идеята?

— Това момиче има магарешки инат. Точно през сезона, когато искам тенискортът да се коси и очертава почти всеки ден. Старият Аш криви линиите. Но никой не ще да се съобразява с моето удобство!

— Предполагам, че госпожа Хеймс получава по-ниска заплата от обикновената?

— Естествено. Какво друго може да очаква?

— Нищо, убеден съм — потвърди Крадък. — Довиждане, госпожо Лукас.