Агата Кристи
Предизвестено убийство (27)

III.

— Съжалявам за това, наистина съжалявам — започна Мирна Харис. — Толкова е любезно от ваша страна, че не се сърдите. Но нали разбирате, майка ми е от хората, които се паникьосват до Бога. А наистина изглежда сякаш съм — как му казват? — „съучастник във фактите“. В смисъл, боях се, че никога няма да ми повярвате, че съм смятала това просто за шега.

Инспектор Крадък повтори окуражителните думи, с които в началото бе пречупил съпротивата на Мирна.

— Ще кажа. Ще ви кажа всичко. Но, моля ви, не ме намесвайте, ако е възможно — заради майка ми. Всичко започна с това, че Руди не дойде на една наша среща. Същата вечер щяхме да ходим на кино и тогава той ми съобщи, че няма да може да дойде. Аз малко се нацупих, защото в края на краищата идеята бе негова, а никак не обичам, когато някой чужденец ми направи номер. И той призна, че не било по негова вина, а аз му отвърнах, че му нямам вяра. Тогава той ми каза, че същата вечер имал наум една щуротия — нямало да остане капо в смисъл на джобни пари и дали не искам ръчен часовник. Попитах го каква е тая щуротия. И той ме закле да не разправям за това на никого, но някъде си щяло да има парти и той щял да се престори, че прави въоръжен обир. После ми показа обявата, която бе подал, и очакваше аз да се засмея. Отношението му към всичко това беше леко презрително. Обясни ми, че всъщност било детинщина, но англичаните си били такива — никога не пораствали истински. Аз, разбира се, го попитах какво иска да каже с тези приказки по наш адрес и се посдърпахме. После обаче се сдобрихме. Само вие можете да разберете, сър, че като прочетох за тази работа и тя изобщо не се оказа шега, ами Руди беше застрелял човек, а после и себе си — аз наистина не знаех какво да правя. Помислих си, че ако призная, че предварително съм знаела, те ще решат, че съм замесена в цялата афера. Но когато той ми спомена за това в началото, всичко ми изглеждаше просто майтап. Можех да се закълна, че и той така смяташе. Дори не знаех, че има пистолет. Той въобще не спомена, че ще бъде с пистолет.

Крадък я успокои и след това й зададе най-важния въпрос:

— Кой според него беше организаторът на това парти?

И тук удари на камък.

— Не ми каза кой го е накарал да стори това. Мисля, че никой всъщност. Сам го беше измислил.

— Не е ли споменавал име? Или поне дали е той или тя?

— Нищо не каза, освен че щяло да бъде голяма бъркотия. „Ще падне голям смях, като им видя физиономиите.“ Това ми каза.

„Не му е останало време да се посмее“ — помисли Крадък.