Агата Кристи
Предизвестено убийство (25)

I.

Крадък постави напечатания доклад от разпитите на свидетелите пред шефа на полицията. Той тъкмо беше прочел телеграмата от швейцарската полиция.

— Значи е имал полицейско досие — обади се Райдсдейл. — Хм, точно както би си помислил човек.

— Да, сър.

— Бижута… хм, да… подправени книжа… да… чек… Изпечен мошеник.

— Да, сър, но на дребно.

— Точно така. А дребните неща са довели до по-едри.

— Все пак ми е чудно, сър.

Шефът на полицията го изгледа.

— Нещо те тревожи, Крадък?

— Да, сър.

— Защо? Историята е ясна. Или не е? Я да видим какво казват всички тези хора, с които си разговарял.

Той придърпа доклада към себе си и го изчете набързо.

— Както обикновено — пълно с несъответствия и противоречия. Описанията на кратка стресова ситуация от различни участници, никога не съвпадат. Но общата картина изглежда съвсем ясна.

— Зная, сър, но картината е незадоволителна. Ако разбирате какво имам предвид — картината е неточна.

— Добре, да погледнем фактите. Руди Шерц хваща автобуса в 5.20 следобед от Медънхам за Чипинг Клегхорн и пристига там в шест часа. Има свидетели — кондукторът и двама пътници. От автобусната спирка тръгва в посока Литъл Падъкс. Влиза в къщата без особена трудност — вероятно през главния вход. Насочва пистолет към компанията, произвежда два изстрела, леко ранява госпожица Блеклок, след което се самоубива с трети изстрел — няма достатъчно доказателства дали е бил случаен или умишлен. Причините, поради които е извършил всичко това, са крайно незадоволителни, съгласен съм. Но всъщност нашата работа не е да отговаряме на въпроса „защо?“. Следствието по разследване причините за смъртта може да го изкара самоубийство или нещастен случай. Но окончателното решение е без значение за нас. Накрая ние поставяме точката.

— Искате да кажете, че можем да прибегнем до психологията на полковник Истърбрук — унило въздъхна Крадък.

— В края на краищата полковникът сигурно има богат опит — усмихна се Райдсдейл. — Втръснал ми е този психологически жаргон, който се използва с повод и без повод в днешно време, но въпреки това не можем да го отхвърлим напълно.

— И все пак за мен картината остава невярна, сър.

— Имаш ли причини да смяташ, че някой от компанията те лъже?

Крадък се поколеба.

— Струва ми се, че онова момиче — чужденката — знае повече, отколкото признава. Но това може да е обикновено предубеждение от моя страна.

— Мислиш, че вероятно е съучастничка на онзи тип? Че го е пуснала в къщата? Че тя го е подучила?

— Нещо такова. Не бих го изключил. Но това със сигурност би означавало, че в къщата действително има нещо ценно — пари или бижута, а случаят не изглежда такъв. Госпожица Блеклок отрече това съвсем категорично, както и останалите. В такъв случай остава предположението, че в къщата е имало нещо ценно, за което никой не е знаел…

— Абсолютен сюжет за бестселър.

— Съгласен съм, че звучи смешно, сър. Единственият друг мотив остава убеждението на госпожица Бънър, че това определено е било опит за убийство на госпожица Блеклок от страна на Руди Шерц.

— Само че от това, което ми съобщаваш, а и от самите й изявления, тази госпожица Бънър…

— О, съгласен съм с вас, сър — побърза да вметне Крадък. — Тя е свидетел, на когото въобще не може да се разчита и си внушава какво ли не. Всеки би могъл да й втълпи разни идеи, но интересното тук е, че това си е нейна собствена теория — никой не й я е внушавал. А всеки друг я отрича. Тя поне не се носи по течението. Впечатлението си е само нейно.

— И защо Руди Шерц ще иска да убива госпожица Блеклок?

— Точно там е работата, сър. И аз не знам. Госпожица Блеклок също не знае, освен ако не е много по-добра лъжкиня, отколкото ми изглежда. Никой не знае. Тъй че може да се предположи, че това не е вярно.

Той въздъхна.

— Горе главата, Крадък — ободри го шефът на полицията. — Сега те замъквам на обяд в компанията на сър Хенри и моя милост. Най-доброто, което хотел „Роял“ в Медънхам може да ни предложи.

— Благодаря ви, сър. — Крадък изглеждаше леко изненадан.

— Разбираш ли, получихме писмо… — Той прекъсна изречението при влизането на сър Хенри Клидъринг. — А, ето те и теб, Хенри.

Този път сър Хенри поздрави неофициално:

— Добро утро, Дърмът.

— Имам нещо за теб, Хенри — обяви шефът на полицията.

— И какво е то?

— Автентично писмо от една стара Писана. Отседнала е в спа хотел „Роял“. Тя смята, че има нещо, което трябва да знаем във връзка с историята в Чипинг Клегхорн.

— Казах ли ти аз нещо за старите писани? — победоносно възкликна сър Хенри. — Те успяват да чуят всичко, а от погледа им не убягва нищо. И за разлика от известната поговорка те известяват само неприятни факти. Та каква плячка е докопала тази Писана?

Райдсдейл погледна писмото.

— Пише точно като старата ми баба — оплака се той. — Разкривено. Като паяк в мастилница и всичко е подчертала. Пише надълго как се надява, че няма да ни отнеме от ценното време, но че можела да ни бъде от помощ и така нататък. Как се казваше? Джейн — някаква си Мърпъл. Не, Марпъл — Джейн Марпъл.

— О, Господи и вси светии! — извика сър Хенри. — Възможно ли е? Джордж, та това е тъкмо моята единствена и незаменима стара Писана с четири звезди. Писана на писаните. Как е успяла да се озове в Медънхам Уелс, вместо да си седи мирно у дома в Сейнт Мери Мийд, и то точно навреме, та да се забърка в поредното убийство? Обявява се ново убийство — в чест и за удоволствие на госпожица Марпъл.

— Е, Хенри — саркастично додаде Райдсдейл, — ще се радвам да се запозная с твоя идол. Да тръгваме! Ще обядваме в хотела и там ще си приказваме с дамата. Гледам, че Крадък се е настроил твърде скептично.

— Съвсем не, сър — учтиво възрази Крадък.

А в себе си реши, че понякога неговият кръстник наистина се поувлича.