Агата Кристи
Предизвестено убийство (22)

IV.

Инспектор Крадък бе принуден да прекара твърде дълго време при полковник Истърбрук и съпругата му. Наложи се да изслуша дълга беседа върху психологическата страна на случая.

— Психологическият подход — днес това е алфата и омегата на едно разследване — обясни полковникът. — Трябва да разбереш своя престъпник. Например цялата инсценировка е напълно ясна за човек с моя опит. Защо този тип пуска обявата? Психология. Иска да си направи реклама — да привлече вниманието върху себе си. Бил е пренебрегван, може би и презиран като чужденец от останалите служители в хотела. Възможно е и някое момиче да му е обърнало гръб. Той иска да привлече вниманието му. Кой е идолът от филмите днес? Гангстерът, закоравелият тип. Е, и той ще стане закоравял. Грабеж с насилие. Маска? Пистолет? Но той се нуждае и от публика. И я събира. Тогава, в решителния момент, той се вживява в ролята си — той е нещо повече от обикновен крадец. Той е убиец — и стреля сляпо…

Инспектор Крадък с облекчение се хвана за думата:

— Казахте „сляпо“, полковник Истърбрук. Значи не мислите, че е стрелял умишлено в определен обект — тоест в госпожица Блеклок?

— Не, не. Просто е стрелял напосоки — сляпо, както ви казах. И това го е накарало да дойде на себе си. Куршумът е уцелил някого. В действителност е било само одраскване, но той не е знаел това. Идва на себе си с шок. Цялата работа — целият този театър, който разиграва, е действителност. Стрелял е в някого — може би е убил някого… За всичко е виновен той. И тогава, изпаднал в паника, насочва пистолета към себе си.

Полковник Истърбрук млъкна, изкашля се самодоволно и изтъкна със задоволство:

— Ясно като бял ден, от ясно по-ясно.

— Това наистина е невероятно — възхитена възкликна госпожа Истърбрук. — Как знаеш точно какво е станало, Арчи?

Инспектор Крадък също си мислеше, че е невероятно, но не беше възхитен.

— Точно къде в стаята се намирахте, полковник Истърбрук, когато започна стрелбата?

— С жена ми бяхме застанали до една маса в средата на стаята, върху която имаше ваза с цветя.

— И аз те хванах за ръката, нали така, Арчи, когато това се случи? Бях изплашена до смърт. Просто трябваше да се държа за теб.

— Горкото ми мъничко котенце — игриво я закачи полковникът.