Даниел Кала
Пандемия (23)

Глава 21

„Шератон Лондон“, Лондон, Англия

Докато Ноа Халдейн стигне хотела си, всичко в него вече клокочеше от ярост. По време на кариерата си беше виждал как ебола избива цяло село, как близък негов приятел умира от ТОРС, а хора чезнат в болници от третия свят поради недостиг на антибиотици, които можеха да се намерят във всяка аптека на Запад. Беше виждал как други хора поставят политиката, глупостта, алчността и собствените си интереси над добруването на жертвите си, но никога досега не си беше представял, че някой умишлено би започнал епидемия.

Изгубен в заслепяващия гняв, Халдейн влезе в хотела и прекоси фоайето със сведен поглед. Отначало дори не осъзна, че произнасят името му:

— Ноа? — повика го отново гласът.

Той вдигна очи и видя, че към него с бързи крачки и независимо от накуцването, се приближава някаква жена. Отне му само секунда, но я разпозна.

— Гуен?

Гуен Савард енергично му подаде ръка.

— Дойдох чак от Вашингтон да се видя с вас.

Тя се ръкува твърдо с него.

— Гуен, не си спомням някога да съм имал нужда от питие толкова силно, колкото тази вечер.

Избраха си една ъглова маса недалеч от пропукващите пламъци в исполинската камина. Нищо не им пречеше и да си изберат места на самия бар. С бързото разпространение на вестите за новия вирус, градът се бе изпразнил само за една нощ. И ако вчера трафикът му се струваше оредял, днес улиците изглеждаха странно изпразнени, при положение че беше работен ден и човек би очаквал да са претъпкани с превозни средства. От малцината, които беше видял да се разхождат из улиците, имаше и такива, които носеха маски, а повечето бързаха да се скрият в първия вход или отминаваха, без да вдигнат поглед, сякаш във въздуха се носеше сигнал за въздушно нападение.

Сервитьорът се появи още преди да са се настанили на местата си. Халдейн се изкуши да използва тактиката на Маклеод за двойните поръчки, но се въздържа и вместо това поръча бутилка „Хайнекен“. Савард поиска двоен джин с тоник.

Щом питиета им пристигнаха, Ноа отпи голяма глътка от бирата си. Плацебо или не, облекчението настъпи почти моментално. Без да откъсва бутилката от устните си, той огледа Гуен, като си позволи да се наслади на поразителните й черти за първи път, откакто се бяха здрависали. Носеше пясъчнорусата си коса дълга до раменете, имаше пълни устни и най-невероятно поразителните морскозелени очи, които някога беше виждал. Беше по-красива, отколкото си я спомняше. Стоманената решителност, прозираща зад тези очи обаче му напомниха за онова, което наистина му бе направило впечатление по време на първата им среща: ведрата й увереност. Като се вземеха предвид обстоятелствата, намираше самообладанието й за успокоително.

Халдейн не се съмняваше, че тя също го е огледала повече от внимателно, ала приветливото й изражение си оставаше неразгадаемо.

— Как са нещата в Лондон? — попита тя.

Той въздъхна.

— Само днес бяха докладвани още шейсет нови подозрения за случаи на СОРК.

— Къде?

— До този момент имаме три обособени групи. — Халдейн й описа географската дисеминация на вируса, която общо взето следваше обиколката на изпълнителния директор в Лондонската кула. — Повечето от инфектираните са туристи.

Савард пресуши чашата си.

— Което силно ще затрудни ограничаването на вируса в Лондон.

Той сви рамене.

— Това е по-скоро спорен въпрос.

Тя завъртя чашата в ръцете си, загледана в искрящия лед на дъното й.

— Така ли?

— СОРК не е достигнал Лондон без чужда помощ.

Тя спря да върти чашата.

— Не е ли?

— Някой се е погрижил за това. — Халдейн огледа лицето й в очакване на съответната реакция, ала не откри нищо.

— Кое ви кара да бъдете толкова сигурен?

— Не мисля, че щяхте да бъдете тук, ако ставаше дума за нещо друго — каза той. — Освен това имам достатъчно опит, за да знам, че инфекциите не се появяват просто така в противоположния край на света, без да оставят поне някаква диря след себе си. — Халдейн замълча. — Също така разполагаме с изключително подозрителен индексен случай. Жената просто е тичала наоколо и е разпространявала микробите си. — Той й описа всичко, което знаеше за поведението на мистериозната непозната от асансьора на „Парка Тауър Плаза“.

Савард остави чашата си и се вгледа в Халдейн разтревожено, но без да губи самообладание.

— Съгласна съм с вас, Ноа. Някой е превърнал грипа Гансу в оръжие.

— Кой?

Тя поклати глава.

Той я посочи с върха на бутилката:

— Поне някаква теория?

— Обичайните заподозрени винаги са на линия, но не разполагаме с достатъчно данни, за да ги свържем със ставащото. — Изправените й рамене се отпуснаха с поне три-четири сантиметра. — В Африка се е изпарило специализирано лабораторно оборудване, но все още не знаем дали има някаква връзка.

— Африка? — намръщи се Халдейн. — Как е стигнал СОРК от Китай до Африка?

— Просто догадка — отговори тя. — По-важният въпрос е, накъде ще се отправи после?

— Което пък силно зависи от това, кой е сложил ръка върху него, нали така? — произнесе той.

Савард се наведе през масата, без да откъсва очи от неговите.

— Ноа, колко трудно е отглеждането на този вирус в лабораторни условия?

— Не питате за СЗО или ЦКБ^[1], или която и да е друга легитимна лаборатория, нали?

— Именно.

Халдейн кимна.

— Би било детска играчка. Говорим за вид инфлуенца. Щом веднъж се доберете до проба, можете да я съхранявате в яйца, пилета, примати или…

— Хора! — скочи тя.

— За това не ви трябва лаборатория — кимна той. — Просто достатъчно откачени индивиди, които самоволно да се заразят с грипа Гансу.

Очите й се присвиха. Тя отново заговори, но в гласа й ясно се долавяше напрежение:

— Съществуват хора, които са готови да прикрепят бомби към гърдите си и да влязат в първото кино, универсален магазин или детска градина по пътя си. Не е толкова различно, нали?

Той потърка очи.

— Вирусни самоубийствени атентати, така ли?

— И бомбата е далеч по-опасна от всеки друг конвенционален експлозив.

— Несъмнено — съгласи се Халдейн. Посочи празната й чаша: — Още едно?

— Всичко е наред. Но вие можете да си поръчате.

Халдейн махна на сервитьора и поръча втора бира.

После отново се обърна към Гуен:

— Не зная дали оттук нататък бих могъл да бъда от кой знае каква полза.

По гладкото й чело премина известно съмнение.

— Гуен… занимавам се с нововъзникнали патогени от естествен характер. Нямам опит със… — Той въздъхна, след което изсумтя и се усмихна. — Опит! Исусе, нямам и най-малка представа как да се справя със заплаха, причинена от човешки ръце. Това определено е във вашия ресор.

— Причинена от човешки ръце, или не, изправени сме пред потенциална пандемия. — Тя прибави твърдо: — И определено се нуждаем от помощта ви.

Сервитьорът пристигна с втората бира на Халдейн. Беше студена като лед, ала този път дългото отпиване не даде търсения резултат.

— Ще направя всичко по силите си — произнесе той. — Просто казвам, че това е неизследвана територия за мен.

— Такава е за всички нас — радиалните бръчици в ъгълчетата на големите й зелени очи се вдълбочиха, а устните й се раздалечиха в широка усмивка. — Но все пак благодаря.

Халдейн остави бирата си на масата.

— И така — каза той. — Каква е следващата ни стъпка?

— Заемаме се поотделно с всяко огнище, докато се опитваме да проследим източника.

— Или източниците — каза той.

— Да.

— Как? — попита Ноа.

Тя прокара ръка през масата.

— Посредством координираните усилия на полицията в различните държави и разузнавателните им служби.

— ЦРУ?

Тя сви рамене:

— Интерпол, МИ5^[2], ФБР, КДС^[3], МЗО^[4], ЦКБ, СЗО…

Халдейн пусна широка усмивка:

— Може би и ААА^[5]?

— Ако е необходимо. — Тя също се разсмя. — Всеки, който би могъл да ни бъде от полза. — Прехапа долната си устна и го погледна напрегнато: — Някакви идеи?

Халдейн се намръщи с отпуснати рамене.

— За залавянето на биотерористите?

— За да се справим с онова, което ни очаква.

— Ваксината е от първостепенна важност — каза той.

— Което вероятно ще ни отнеме месеци, ако не и години.

— Само че ако този вирус ще бъде използван като оръжие, така или иначе винаги ще представлява заплаха, докато и последният човек не бъде имунизиран… или заразен.

— Ясно. Взех си бележка — кимна тя. — Други предложения от неотложен характер?

— Най-добрата защита срещу епидемиологичните огнища са комуникациите. Особено в този случай, защото в момента грипът Гансу на практика може да удари във всяка точка на света. Трябва да предупредим хората.

— Мисля, че тази точка вече е отметната. — Гуен продължаваше да дъвче долната си устна.

— Може да са наясно, но е време и да действат — каза Халдейн. — Всеки случай на висока температура или кашлица по света трябва да бъде смятан за проява на СОРК до доказване на противното.

Тя подсвирна.

— Представяш ли си, ако не направим нищо? — попита я той. — Този микроорганизъм успя да постави един от най-големите европейски центрове на колене. А сме едва в началото на събитията. Почакай, докато вирусът се разпространи и в Щатите. — Той въздъхна. — Да, Гуен, и двамата знаем, че все някога ще стигне дотам.

Мобилният му телефон зазвъня. Той го измъкна от джоба си и погледна към дисплея, където пишеше „Швейцария“. Поднесе го към ухото си:

— Ало?

— Ноа, обажда се Жан — чу се гласът на Нантал. Звучеше също толкова дружелюбно, колкото и ако се обаждаше, за да му пожелае честит рожден ден.

— Може ли да ти се обадя малко по-късно, Жан? — попита Халдейн. — Провеждам съвещание с Гуен Савард.

— Не, Ноа, иска ми се да не ставаше нужда да прекъсвам разговора ти с красивата д-р Савард, но новините ми са ужасно важни — отговори Нантал. — Всъщност касаят и двама ви.

— Какви новини? — поиска да узнае Халдейн.

— Имаме два положителни теста за грипа Гансу във Ванкувър — произнесе Нантал.

— Ванкувър, Канада? — повтори Халдейн, главно за да не оставя Гуен в неведение за естеството на разговора.

— Да — отговори Нантал.

— Нови случаи? — произнесе безгласно Савард по посока на Халдейн.

Той вдигна два пръста. После каза в слушалката:

— Жан, стигнахме до заключението, че някой разпространява вируса умишлено.

— Така изглежда — каза без особена изненада Нантал.

— Нищо чудно да ни очакват случаи и на други места. Трябва да уредим среща с екипа на Гуен и да сформираме звено за борба със СОРК веднага щом…

— Прощавай, Ноа — прекъсна го Нантал, — но при последните два случая във Ванкувър се натъкнахме на нещо странно.

— Всичко случващо се напоследък ми се струва от странно по-странно — каза Халдейн.

— Естествено — съгласи се Жан Нантал. — Но като изключим деветнайсетгодишното момиче, починало в болницата, другата жертва е била извадена от водите на река. — Той замълча. — Освен това е имала куршум между очите.