Вал Макдърмид
Смърт в сенките (41)

Глава 36

Докато допиваше втората си чаша кафе, Стив започна да се чуди дали не проявява симптоми на маниакална депресия. Нямаше и час, откакто бе станал, и вече не помнеше колко пъти настроението му се бе сменяло от напрегнато очакване до дълбоко отчаяние.

От друга страна, както самият той бе споменал едва вчера пред Фиона, тези промени в настроението можеха да се считат за болестни симптоми, само ако бяха неоснователни. А Стив имаше основания за пълния диапазон на изпитваните вълнения. Оптимизмът, макар и постоянно охлаждан от вродената му предпазливост, се дължеше на Тери Фаулър. Ако си вършеше работата така добре, както му бе гарантирала Фиона, и ако Джоан се бе ориентирала правилно в подбора на случаите, издирването на убиеца на Сюзън Бланчард можеше да напредне значително за първи път от много месеци насам. Това щеше да бъде достатъчна награда за него. А към всичко това се прибавяше и перспективата да вечерят с Тери днес. Не си спомняше кога за последен път бе очаквал среща с жена, изпълнен с увереност, че ще прекара добре. Не трябваше да забравя да запази маса някъде. Не биваше да е прекалено изискан ресторант — искаше и двамата да се чувстват добре. Но пък и не искаше да е нещо прекалено непретенциозно, защото държеше тя да разбере, че се отнася сериозно към нея. В друг случай би се обадил на Кит, за да му препоръча някое място. Но точно днес това бе изключено.

Защото, също като оптимизма му, и песимизмът му имаше личен и професионален аспект. Не можеше да си затвори очите пред факта, че бе на път да разруши най-старото приятелство в живота си. Фиона бе поискала от него повече, отколкото той можеше да й даде, но независимо от това, сигурно считаше, че той я е предал. Че е предал и нея, и Кит. Предната вечер се опита да им се обади няколко пъти, но отговаряше само телефонният секретар. Несъмнено Фиона бе решила, че трябва да прослушват обажданията — и очевидно Стив не бе в списъка на одобрените лица.

Лошото бе, че тя имаше право — и от морална, и от емоционална гледна точка. Но от практическа гледна точка той бе прав. И тези две стойности се изключваха взаимно. Откакто бе станал зрял мъж, изпитваше задоволство, че обичаната от него работа не бе му изневерявала, и не го бе принудила да жертва в нейно име нещо, което му бе скъпо. Беше виждал как такива неща се случват на негови колеги — разбити бракове, деца, превърнали се във врагове, съсипани приятелства — и винаги си бе казвал, че същото би могло да се случи и на него.

Този път късметът му не бе проработил. Най-близката му приятелка бе охладняла към него, животът на най-добрия му приятел беше в опасност, а той не можеше да се намеси. Случаят не беше негов. Ако изобщо имаше някаква представа как се развиват събитията, това се дължеше на добрата воля на Сара Дювал. Но Стив работеше достатъчно дълго като криминалист, за да съзнава, че такива случаи са костелив орех. Най-трудно бе да заловиш престъпник, който няма никаква явна връзка с жертвата и действа в съгласие с някаква своя логика, неразбираема за останалите, който почти не оставя следи и е достатъчно интелигентен, за да не допуска преследвачите в опасна близост до себе си. В повечето случаи такива убийци биваха залавяни случайно. Съседи се оплакваха от миризмата на каналите; рутинна проверка на регистрационните номера доказваше незаконна подмяна на номер; пътна полиция спряла убиеца за превишена скорост.

За Стив мисълта, че животът на Кит зависи от такива произволни ходове на съдбата, беше направо непоносима. Можеше да предположи колко по-зле се чувства Фиона, която вече бе преживяла една такава загуба. И сега, когато той трябваше да бъде до тях и да им помага, те го приемаха като чужд човек.

Стив отнесе чашата с кафе в спалнята и се зае да оглежда гардероба си. Не можеше да разчита, че ще успее да се прибере след работа, за да се преоблече. Избра един лек костюм от фин тъмносин вълнен плат, за който знаеше, че не се мачка лесно. Бяла риза и тъмносиня вратовръзка засега, но щеше да вземе със себе си и една внимателно сгъната и опакована тъмносива риза и една яркочервена вратовръзка. Фиона му беше подарила вратовръзката — странно наистина, но цветът й бе същия като червилото на Тери. Дори на толкова ниско ниво двете основни линии в живота му си оставаха неразривно свързани.

Докато се обличаше, Стив опита да пропъди мислите за личните си проблеми и интереси. Днес му предстоеше сериозна работа и се налагаше да бъде спокоен и съсредоточен. Но не успя. Докато отиваше към колата си, си мислеше, че както и да се развие случаят Бланчард, не би могъл да се успокои, докато не разбереше какво прави Сара Дювал.

 

 

Сара Дювал се чудеше откъде й дойде на ума, че срещата с литературни агенти и редактори може да й помогне да разбере нещо за писмата, получени от Кит Мартин, Джорджия Лестър и поне още трима други писатели на криминални романи.

Петимата представители на литературните среди, които бе поканила на закуска, изслушаха с голям интерес това, което имаше да им каже. След което пуснаха бомбата.

— Получаваме годишно около три хиляди ръкописа, които не сме поръчвали — каза един от тях. — За същия период е възможно да проявим интерес към не повече от трима нови автори. Което означава, че съществуват предостатъчно недоволни кандидат-писатели. Освен това, госпожо главен инспектор, ако прочетете някои от тези ръкописи, ще се убедите, че много често си имаме работа с психически нестабилни личности.

— Непрекъснато получавам писма с обиди и заплахи — подкрепи го един редактор. — Авторите най-често са лица, чиито ръкописи съм отхвърлил, а се е случвало да получавам такива писма и от писатели, които сме престанали да издаваме заради ниски продажби. Хората приемат тези неща като лична обида, защото писането е израз на личността. Но никога не се стига до нещо по-лошо. Изкарват си го на нас, включват ни в списъка на най-ненавижданите от тях хора, казват по нещо лошо за нас в професионалните кръгове и това е.

Те разгледаха писмата, но можаха да кажат само, че им звучат малко по-враждебно от обичайното. Бяха единодушни, че никой от тях не би занимавал полицията, ако получи такова писмо, и дори не би се обадил на охраната в сградата, където работи.

— Нашата работа е доста емоционална — добави друг литературен агент. — Градусът на напрежението е винаги доста висок. Но от друга страна, работим с хора, за които думите са достатъчно силно оръжие.

Дювал успя поне да ги убеди да вземат копия от писмата и да ги сравнят с образци от собствената си поща, защото съществуваше все пак минимален шанс да забележат някаква прилика. Но сама съзнаваше колко слаба е надеждата и затова не се учуди, когато в крайна сметка тя не се оправда.

Въпреки всичко беше разочарована. Надяваше се, че неуспехът не е поличба за останалата работа, която й предстоеше през деня. Не й се искаше такава масирана операция като претърсването на пазара в Смитфийлд да се окаже пълен провал.

Изобщо не й минаваше през ума, че иска всъщност Джорджия Лестър наистина да е убита.

 

 

Тери Фаулър се държеше непринудено, също както вчера. Беше облечена с бяла блуза, тънка черна жилетка и черни джинси, вероятно тези, които носеше и предния ден. Придърпа стола до своя и покани Стив да седне така, че да може да следи заедно с нея екрана на компютъра.

— Интересни резултати — отбеляза тя, докато пръстите й танцуваха по клавиатурата. Той забеляза, че ръцете й са учудващо широки и с ниско подрязани нокти — като че ли за да не се поддава на изкушението да ги гризе. Носеше масивен сребърен пръстен на безименния пръст на дясната ръка.

— Имах възможността да ползвам комплекс от показатели за серийни изнасилвания, разработени от Фиона. Наложи се малко да ги поизменя, но тъй като работех с предварително подготвена група случаи, стана по-лесно, отколкото ако почвах от самото начало. И тъй като разбрах, че бързаш…

— Съжалявам, професионален навик. Един-два дни закъснение надали щяха да бъдат фатални.

— Мисля си, че припряността не вреди в работа като твоята — Тери се извърна към него и му се усмихна. — Нали трябва да приклещиш лошия, преди да е направил нещо още по-лошо.

— Донякъде си права — въздъхна Стив. — А понякога просто се налага да свърша всичко необходимо, преди бюрократите да са се усетили каква част от бюджета им се е изпарила.

— Е, да. В случая определена част от бюджета ви се изпари за въвеждане на случаите от вашия архив в програмата за статистическо сходство между престъпления. — Тя повдигна вежди. — Включително и четирите случая, които си пробутал допълнително, за да се убедиш, че си разбирам от работата.

— Не го направих заради това — възрази Стив. — Не съм искал да те подлагам на изпит. Целта ми бе да покажа на моите колеги, че това не са някакви фантасмагории. Стойността на резултатите ще бъде по-висока, ако мога да докажа, че програмата разчиства случаите, които нямат логична връзка с останалите.

— Само споменавам — измърмори тя. — Не се притеснявай, не съм обидена, а и разбирам принципа на въвеждане на контролни групи… Така или иначе, след като превъртях всички случаи през компютъра, излезе, че наистина има статистически свързана група. — Тя заговори по-делово, когато стигна до действителните резултати. — В нея влизат четири от изнасилванията и два от опитите за изнасилване. Случаят в Хъртфордшър дава по-нисък резултат на вероятност, но въпреки всичко това са осемдесет и седем процента — по моите представи категорично положителен резултат.

Стив почувства лек прилив на вълнение, но дългогодишният опит му помогна да го прикрие.

— И как се интерпретира всичко това в географския профил?

— Нека разгледаме всичко поред — ръката й натискаше бутона на мишката и прехвърляше различни полета. На екрана се появи черно-бяла карта на Лондон. Тери натисна няколко клавиша и екранът се изпъстри във всевъзможни цветове — яркозелено, синьо, жълто, тъмнолилаво и едно тъмночервено петно. — Това са резултатите от първите два случая. Ако добавим третия и четвъртия… — тя отново натисна няколко клавиша. Сега тъмночервеното петно доби по-ясни очертания, цветът стана по-ярък. Но малко на север от първото червено петно се очерта ново, чийто тъмнолилав цвят започваше да клони към червено. Стив, който бе наблюдавал достатъчно често как работи Фиона, за да има повърхностна представа от принципа на програмата, установи, че като най-вероятен се очертаваше един район, обхванал десетина улици в северната част на Кентиш Таун. Вторият район по степен на вероятност се намираше към Арчуей.

— Когато добавим петия случай, степента на вероятност на втория район намалява — каза Тери. — А сега виж какво става, когато въведем и шестия случай.

Най-силно оцветеният в червено район не се промени, но тези, които клоняха към лилаво, почервеняха.

— И какъв е изводът ти? — попита Стив, макар че бе почти сигурен какво щеше да му каже тя.

Тери се обърна към него, широко усмихната.

— Същият като твоя, предполагам — тя посочи с един молив към оцветената в червено зона. — Ако сме идентифицирали правилно статистически свързаната група, престъпникът живее най-вероятно в този район. Не е изключено да живее и във втората по вероятност зона, но аз бих казала, че по-скоро работи там. Когато извършителят е в началото на престъпната си дейност, обикновено действа по-близо до дома. А ако обърнем внимание на първите два случая, те определено подчертават само първата зона.

Тя се облегна на стола си и се завъртя, за да седи с лице към Стив. После натисна още няколко клавиша, без да гледа екрана.

— А сега ще въведа данните за убийството на Сюзън Бланчард, за да видим какво ще последва.

Никакъв самоконтрол не можеше да прикрие удивлението на Стив.

— Какво каза?

Тери се засмя.

— Не ме гледай като варена риба. Знаех си, че ще те стресна.

— Да не си разговаряла с Фиона? — попита Стив, прикривайки объркването си зад резкия тон на въпроса.

— Нищо подобно. Сама отгатнах. Когато каза, че смяташ да въведеш допълнително друг случай, реших, че той трябва да е нещо сериозно. А по-сериозно от изнасилването е единствено убийството със сексуални подбуди. Освен това случаят беше явно много важен за теб, след като имаш нужда от статистически връзки и географско профилиране. Предположих, че е стар и неразрешен, защото вие не прибягвате веднага до такива консултации. След като интересът ти бе насочен към престъпления в северен Лондон, най-вероятно се опитваш да разкриеш случай на изнасилване и убийство в кварталите на север от реката, останал неразрешен. На всички тези показатели отговаря убийството на Сюзън Бланчард.

Тя разпери ръце с театралния жест на илюзионист, който току-що е извадил зайче от цилиндъра си.

— Впечатляващо — призна Стив. Фиона бе споменала, че Тери е импулсивна, но тя очевидно имаше и много силна интуиция.

Тери сви рамене.

— Не е кой знае какво постижение. Предполага се, че съм обучена да правя такива асоциации. — Тя се усмихна. — Не се стряскай толкова.

Стив се разсмя.

— Заобиколен съм с хора, чието обучение също предполага способност да правят верни асоциации, но това никак не им личи. Права си, разбира се. Интересува ме убийството на Сюзън Бланчард.

— Ако си спомням правилно, обявихте следствието за приключено след гафа в Олд Бейли? Не направихте ли официално изявление, че не търсите друг заподозрян?

— Съгласи се, че не бихме могли да кажем нещо друго, без да се изкараме още по-големи идиоти — Стив не можа да прикрие горчивината в гласа си.

— Прав си. Но тайничко продължавате да ровите, така ли?

Той кимна.

— Продължавам да работя по случая със съвсем малък екип сътрудници.

— Но не и с Фиона?

Настана мълчание.

— Предпочитам да не говорим за това, ако не възразяваш — каза той накрая. — Ако искаш, питай по-добре Фиона.

— Така да е — Тери махна с ръка в знак, че приключват с въпроса. — Не е моя работа. Моята работа е да благодаря за чека, който ми пратихте по пощата. И така, ти искаш да видиш какво става, ако прибавим данните от убийството на Сюзън Бланчард?

— Не, искам да видя дали има нещо общо между „Син Фейн“ и ИРА.

— Да живее логиката на детектива. И така, въпреки че си тесногръд и изпълнен с предразсъдъци полицай, ще споделя с теб заключението си — усмивката й смекчи ироничния й тон и тя натисна ENTER. Основната червена зона не се промени изобщо, а другата, която беше по на север, избледня. — Не се налага да ти го обяснявам, нали?

Стив поклати глава, обзет от дълбоко задоволство.

— Не. Според твоята програма човекът, който е убил Сюзън Бланчард, е отговорен за четири изнасилвания и два опита за изнасилване през последните две години. И трябва да ти кажа, че от моя гледна точка това е най-добрата новина, която съм чувал от много време насам.

Тери отново се усмихна по начина, който Стив започна да разпознава като встъпление към някакво предизвикателство.

— В странен свят живееш, Стив. Не познавам много хора, които биха определили сведението, че един изнасилвач е станал и убиец, като добра новина. Трябва ти разнообразие.

— Мислех, че вече си се заела с това — отвърна той на усмивката й.

— Някой трябва да върши и мръсната работа — отбеляза тя весело. — Та къде ще бъдем довечера?

— Някакъв нов ресторант в Кларкънуел. Много реномиран готвач, майстор на рибните специалитети. Успях да запазя маса за седем и половина. Как ти се струва?

— Звучи добре.

Стив се поколеба дали да не й предложи да я вземе от дома й, но се усъмни, че ще има време. Не му се искаше да не спазва уговорките им от самото начало. Ако отношенията им се задълбочаха, щеше да има достатъчно време за провалени срещи в бъдеще. Пък и не искаше да изглежда, че се престарава, макар че дълбоко в себе си изпитваше точно такова желание. Написа на едно листче името и адреса на ресторанта и й го подаде.

— Ще се видим там — той стана. — Трябва да се връщам в Ню Скотланд Ярд и да възлагам на екипа задачи, свързани с тези резултати. Можеш ли да ми разпечаташ картата?

Тери се обърна отново към компютъра.

— Да увелича ли червените зони?

— Да, моля те.

— Писмена аргументация искаш ли?

— Защо не, след като си плащам — ухили се Стив.

— По факса или по мейла?

— И по двете, ако не възразяваш.

— Ще ги пратя до обяд — Тери му смигна. — До скоро виждане.

Той кимна и се отправи към вратата. Когато я отвори, тя му изпрати въздушна целувка. Стив се изчерви така, че не можа да възстанови естествения си цвят, докато излезе от университета. Тери Фаулър бе направила за него много повече от анализа на привидно безнадеждния случай Бланчард. За известно време бе успяла да изтрие от мислите му постоянно присъстващия страх за съдбата на Кит. А това струваше много повече, отколкото администрацията на столичната полиция би могла да плати някога.

 

 

Когато се върна в Ню Скотланд Ярд, Стив повика веднага Джоан. Нийл следеше Френсиз Блейк, а Джон почиваше, така че той практически не разполагаше с хора, независимо от новите възможности, възникнали в резултат на анализа, направен от Тери.

Той подхвърли картата на Джоан, без да може да прикрие ентусиазма си.

— Като че ли най-сетне имаме истинска следа. Това е географският профил на подбраните от теб изнасилвания. Когато въведохме данните за убийството на Сюзън Бланчард, червената зона на вероятно местоживеене на престъпника не се промени изобщо.

Джоан го изгледа. Очите й искряха възбудено.

— Страхотно! И какво трябва да правя сега?

— Опасявам се, че сега идва досадната част. Направи списък на всички улици в червената зона — и по една встрани, за да бъдем напълно сигурни, и прегледай общинските регистри.

Джоан въздъхна.

— А после трябва да сверя имената от общинските регистри с нашите списъци, за да видя дали има криминално проявени лица, нали?

— Да, освен ако не измислиш по-добър начин.

— Когато ми дадат власт, ще реорганизирам криминалните регистри така, че в тях да може да се търси поне по десетина показатели — каза тя и стана. — Започвам.

— Благодаря ти, Джоан. Благодаря и за идеята за ресторант.

Тя повдигна вежди.

— Надявам се да прекарате приятно.

Стив се усмихна.

— Ще се постарая.

На път към вратата Джоан се обърна още веднъж.

— Постарайте се, ако изобщо стигнете дотам. Искам да кажа, ако имам късмет, до довечера може да имаме нов заподозрян в убийството на Сюзън Бланчард. Така ли е, сър?

— Пожелавам ти късмет, Джоан. Но гледай да не те огрее преди утре сутринта, ако искаш да си останеш фаворитката ми сред следователите.

Когато тя си тръгна, Стив почувства специфичното вълнение, което го обземаше всеки път, когато имаше шансове за явен напредък в разследването. Като си помисли за напредък в разследването, се сети, че бе видял на бюрото си съобщение. Беше го търсила Сара Дювал.

Дълбоко в себе си се боеше да й се обади. Ако наистина бяха открили мъртвата Джорджия Лестър, Стив искаше да отложи някак неоспоримото съзнание за нейната смърт и за произтичащите от това последици. От друга страна, възможно бе и да се е появила жива и здрава. Той набра номера на Сара Дювал.

Извадка от декодиран текст — веществено доказателство Р13/4599

Azoqf tqkru zpsqa dsumx qefld edqym uzeyk xurqe sauzs fasqf mdpqd. Ftqkx xtmqhq faefm dfeqq uzsit qbmiff qdzif qzuze bufqa rftqp gynet ufbmp pke.

 

 

Намерят ли останките на Джорджия Лестър, животът ми ще стане много по-труден. Тогава вече неминуемо ще разберат схемата. Но ще минат още ден-два, докато го признаят официално. Ще се опитат да държат всичко в тайна колкото е възможно по-дълго време, за да не избухне паника.

Затова трябва да се справя със следващата бройка в списъка си много бързо, докато още нищо не подозира. От друга страна, длъжен съм да внимавам и да не действам припряно. Разковничето е търпение. Никога не бива да се вкопчваш в първия удобен случай. Никога не бива да се губи хладнокръвие. Трябва да се изчаква и да се обмисля. Дори когато чакането е особено мъчително.

Да вземем например куриерската униформа. От самото начало ми беше ясно какво ми е необходимо, за да заловя Кит Мартин. Но не знаех как да си го осигуря. Тогава боговете проявиха снизхождение. Една вечер седях в обществената пералня и наблюдавах как дрехите ми се въртят в барабана на машината. Освен мен в помещението имаше само още един мъж. Когато той измъкна от машината влажните си дрехи и ги напъха в центрофугата, за да ги изсуши, веднага забелязах емблемата на куриерската служба „Капитал Сити“ на тъмносиньото яке. Имаше и униформени панталони — същински дар от небесата.

Човекът пусна няколко жетона в машината, погледна си часовника и се отправи към близката кръчма. Почаках няколко минути, после отворих центрофугата и изсипах всичкото му пране в моя сак. Елементарно.

Изчаках, докато собственото ми пране беше готово, поставих го върху неговото, и десет минути по-късно вървях към къщи. Наложи се да скъся малко панталоните, а якето ми стяга в раменете, но това няма значение. Нали няма да нося кой знае колко дълго униформата.

Само колкото да убедя Кит Мартин да отвори, за да си получи колета.