Вал Макдърмид
Смърт в сенките (18)

Глава 15

В таксито, на път към дома на Стив, Кит бе необичайно мълчалив. Фиона прояви достатъчно разум да не го принуждава да говори за това, което ангажираше мислите му. Опиташе ли да го заговори, той просто щеше да заяви нацупено, че нищо не го тревожи. Както повечето мъже, и той реагираше остро на съзнанието за собствената си ранимост. Фиона не искаше да го дразни допълнително, затова просто сложи ръка на коляното му и предпочете да мълчи. Вече излизаха на Пентънвил Роуд, когато Кит най-сетне проговори.

— Знам, че е невероятно, но наистина не се бях сетил, че убиецът на Дрю може да избере мен за следваща жертва — каза той, облегна глава на седалката и въздъхна. — Въпросът е дали това наистина са глупави фантазии или не.

— Нормалната реакция е да не обръщаш внимание на такива мисли — каза Фиона. — От къде на къде ти да си набелязан за следващата жертва на убиец, който е извършил предишното си престъпление на четиристотин мили оттук? Защо ти е да си внушаваш такова нещо? Ако — подчертавам, ако — убийството на Дрю Шанд е първото от цяла серия, ние все още не знаем каква негова отлика го е превърнала в мишена на убиеца. Хомосексуалността му? Творчеството му? А може би нещо от миналото му, за което никой от нас и не подозира? Или садомазохистичните му наклонности? Всички тези показатели си струва да бъдат обмислени, а ти отговаряш само на един от тях. От гледна точна на статистиката шансът ти да станеш жертва на сериен убиец е практически несъществуващ.

— И така да е, трябваше да се сетя, че някой луд може да ме е включил в списъка на жертвите си — каза рязко Кит. — Предполага се, че имам добре развито въображение. Ти се сети, а аз — не.

Фиона стигна ръката му над лакътя.

— Да, но огледалото, в което аз виждам света, е по-криво от това, в което го виждаш ти. Освен това те обичам и имам законното право да се тревожа неоснователно за теб.

Кит изръмжа и я притисна по-силно към себе си.

— Не се ли дразниш понякога, задето винаги се оказваш права?

Тя се усмихна.

— Като те бива в нещо, няма защо да се отказваш от него. И понеже призна правото ми да се тревожа за теб, искам да ми обещаеш да не разговаряш с непознати.

Кит сви рамене.

— Такова обещание е много лесно за изпълнение. Поне докато излезе следващата ми книга.

Таксито спря пред четириетажна къща в Излингтън. Стив живееше на партерния етаж. Можеше да си позволи по-голям апартамент, но прекарваше толкова малко време вкъщи, че не намираше смисъл да се занимава със смяна на жилища. Две спални — едната, от които използваше за кабинет — кухня и трапезария, откъдето през френски прозорец се излизаше на двора, и една дневна, в която се побираха два дивана и едно кресло. Повече не му и трябваше. Обзавеждането беше съвсем семпло. Фиона харесваше сдържания му стил, но Кит се дразнеше от клиничната чистота на линиите. Така или иначе, и двамата бяха убедени, че Стив надали забелязва обстановката. Стигаше му да се чувства удобно.

Ниските токове на Фиона затракаха по каменните стълби пред входа. Кит я последва. Възхищаваше се на отблясъка на светлината от уличните лампи върху кестенявата й коса. Стори му се толкова хубава, че се усъмни дали я заслужава. Застана зад нея, и докато тя натискаше звънеца, я прегърна, целуна отстрани шията й и прошепна дрезгаво:

— Обичам те, Фиона.

Фиона се засмя и отвърна тихо:

— Знам.

В този момент Стив отвори вратата и каза с широка усмивка:

— Дръжте се прилично! Какво ще кажат съседите?

Последваха го по дългия коридор към трапезарията. Масата беше отрупана с всевъзможни салати, сирена и пастети, откъм кухнята миришеше приятно на картофи и праз. Стив преживяваше предимно от супа. На печката му винаги имаше тенджера с нарязан зеленчук. Не готвеше нищо друго, освен супи. Кит обичаше да се присмива на кулинарната му ограниченост, но бе принуден да признае, че когато става дума за супи, Стив е ненадминат майстор и тъй като репертоарът му не бе никак малък, той вероятно провеждаше повече готварски експерименти от самия Кит.

— Лошото е само, че супата може да се сервира единствено в дълбока чиния и може да се яде единствено с лъжица — бе казал той веднъж. — Много предсказуемо ястие.

— Затова пък моите гости нямат нужда от инженерно образование, за да си нарежат вечерята — бе възразил Стив. — Спомням си как успях да разхвърлям твоя специалитет от агинари из цялата ти къща. Освен това при моя начин на живот имам нужда от храна, която да си затопля веднага, когато се прибера. При всички положения по-добре супа, отколкото сандвич с бекон.

Днес обаче никой не коментираше менюто. През двете седмици, откакто се прибра от Толедо, Фиона най-сетне бе успяла да отдели време и да прегледа досието за примамката, която полицията бе организирала на Блейк. Тъй като бе настояла участието й да остане неофициално, тя бе предложила да представи на Стив заключенията си днес на вечеря. Затова този път, когато насядаха около масата и Стив наля червено вино в чашите, атмосферата беше напрегната и заредена с очакване.

— Първо супата, после ще минем към лова — нареди Фиона.

— Както кажете, докторе — усмихна се Стив и започна да сипва гъста супа вишисоаз, от която се вдигаше пара. — Каква тема за общ разговор предлагате тогава?

— Какво ще кажеш за любовния ти живот? — предложи Кит.

— Обсъждането няма да отнеме повече от десет секунди — каза Стив, взе лъжицата и я огледа критично. — Любовният ми живот е като чудовището от Лох Нес — слуховете за съществуването му са силно преувеличени.

— Какво стана с онази адвокатка, която заведе на вечеря миналата седмица? — попита Фиона.

— Интересуваше се повече от забраните за огласяване на доказателствен материал, отколкото от мен — отвърна Стив. — Щях да прекарам по-забавно, ако бях излязъл с шефа и жена му.

Кит подсвирна.

— Трябва да е било много вълнуващо.

— Е, предполагам, че и аз не съм й се сторил кой знае колко интересен — отбеляза Стив и загреба лъжица супа.

— Ние имаме един общ проблем — каза Фиона. — И тримата проявяваме нездрав интерес към насилствената смърт. Може би Кит трябва да те запознае с някоя сексапилна писателка на криминални романи.

Кит едва не се задави със супата.

— Много ти е лесно да приказваш. Като изключим тези, които имат вече постоянна връзка, алкохоличките и лесбийките, не остава кой знае какъв избор.

— Пък и ти не би понесъл постоянно присъствие на конкуренцията — допълни Стив.

Когато приключиха със супата, Стив отнесе чиниите, а Фиона извади от чантата си няколко листа с бележки.

— Признавам, че материалите, които ми даде, се оказаха много интересно четиво — каза тя. — Особено ме заинтригуваха интерпретациите на Андрю Хорсфорт. Нещо като практическа демонстрация какво става, когато избързваш с теорията преди фактите. В известен смисъл заключенията му имат стойност — ако следиш второстепенните линии, а не основната част на изложението. Ако класираме всеки извод по степен на вероятност, той почти винаги е избирал най-малко вероятния, просто защото той е отговарял на първоначалното му убеждение, а именно, че Френсиз Блейк е убиецът.

— А ти, защото си умна, си започнала от обратното предположение — намеси се Кит с добродушна ирония. — Нали знаеш, никой не обича многознайковците.

Фиона му се изплези.

— Не позна. Започнах от неутрални позиции. Опитах се да пренебрегна още неоформеното си убеждение, че Блейк не е убиецът. Целта ми беше да постигна максимална обективност.

— Това е нещо, в което никой не би могъл да обвини Хорсфорт — каза Стив. — Може би ще ти е приятно да научиш, че той беше изключен от списъка на одобрените от Външно министерство консултанти след скандала в Олд Бейли.

— Необичайно категоричен ход от страна на Министерството — каза Кит неясно, защото устата му беше пълна със салата.

— Хорсфорт е по-подходящ за изкупителна жертва от някой висш полицейски служител — каза Стив. — Ние сме не по-малко виновни за случилото се от него, но точно сега не е момента полицията да става прицел на нови обвинения.

— Ще хвърчат депутатски глави — отбеляза саркастично Фиона.

— Стив, преди да ти кажа мнението си, искам да ми отговориш на един въпрос. Въпреки че знам приблизително къде е било извършено убийството, никога не съм била на местопрестъплението, затова искам да знам едно — има ли на Хампстед Хийт място, откъдето някой би могъл да наблюдава убийството, без да бъде забелязан от убиеца?

Стив се намръщи и вдигна очи към тавана в опит да си представи мястото, където се бе разиграла трагедията. После проговори бавно и замислено:

— Намерихме трупа в нещо като вдлъбнатина в терена. Между тялото на убитата и пътеката имаше редица рододендронови храсти, зад тях нещо като просека, където бе тялото. Зад просеката се издигаше хълмче, по което също имаше храсти. Предполагам, че човек, скрит в храстите на хълмчето, би могъл да не бъде забелязан от престъпника, прекалено зает с това, което е вършел. Но при огледа цялата околност трябва да е била претърсена основно, а не си спомням в доклада да се споменава за следи, говорещи за възможно присъствие на трето лице.

— Мислиш, че Блейк е видял убийството? — намеси се нетърпеливо Кит.

— Не почвай и ти като Хорсфорт — каза Стив. — Теоретизираш, без да разполагаш с данни. Може да е бил друг човек, който да е разказал на Блейк за видяното. Нека първо изслушаме Фиона.

Кит вдигна очи към небето.

— Забравих, че не може без цялата лекция. Никакво прелистване до последна страница, за да видим кой е убиецът — той поклати глава с добродушно примирение.

— Защо да променяме утвърдените навици? — усмихна се очарователно Фиона. — И така, ето какво мисля. От самото начало ни става ясно, че търсим самоуверен престъпник. Стигаме до този извод, защото Хампстед Хийт е място, открито за обществеността и съществува голяма опасност случайни минувачи да забележат, че се извършва престъпление посред бял ден. Освен това начинът, по който е оставено тялото, говори за опитен от наша гледна точка престъпник. Обаче досието на Блейк е крайно оскъдно и не демонстрира никаква ескалация, особено пък към подобен род престъпления. Това е първото, което ме накара да се усъмня, че той е извършителят.

— Чакай малко — възрази Кит. — Не можеш да твърдиш, че само защото няма досие в полицията, не е извършвал престъпления от вида, който ескалира към убийство по сексуални подбуди. Може да се е оказал достатъчно умен, за да ги прикрие, или просто да е имал късмет.

— Така е — призна Фиона. — Затова и не отписах Блейк само въз основа на това съображение. Не бих го отхвърлила като вероятен убиец и само въз основа на факта, че порнографската литература, открита от полицията в жилището му, макар и със садомазохистичен уклон, не включва снимки или описания, подобни на състоянието на трупа. И все пак тази подробност усили задръжките ми, защото престъпникът трябва да е имал конкретния образ във фантазията си — ако не от порнографската литература, то от някакъв случай в миналото му, горе-долу от времето, когато се е оформяла сексуалната му идентичност. Но проучванията на Стив не откриха нищо от този род в миналото на Блейк. Така че според мен това поставя още една въпросителна зад името на Блейк.

Стив се бе привел напред, опрял лакти на масата, и слушаше съсредоточено. Дотук всичко, което Фиона бе казала, отговаряше на собствените му убеждения. Но открай време знаеше, че убедителният начин, по който тя подреждаше мислите си, изясняваше събитията, а понякога и ги разместваше така, че картината се променяше. Усещаше накъде бие, и се чудеше дали предположението на Кит е правилно.

— Друго нещо, което бих добавила към профила на престъпника — продължи Фиона, — е, че той има проблеми в общуването с другия пол. Това отново не важи за Блейк. Имал е приятелка, а успоредно с това се е свързвал и с напълно непознати жени чрез обяви за запознанства. Няколко от жените, които свидетелстваха след призива на полицията, твърдят, че не е имало проблеми при сексуалните им контакти, макар някои да заявяват, че се е държал прекалено властно като партньор, за да пожелаят да продължат връзката си с него. Накратко казано, мъж, който няма проблеми в социалните и сексуални контакти с жените.

— Значи се справя по-добре от мен — отбеляза Стив. — Но ти си права. Това е една от причините, поради които и аз не можах да повярвам, че Блейк е извършителят. Не е някакъв комплексиран девственик, нито пък е имал нужда да бие жени, за да получи сексуално удовлетворение.

— Всичко това ми беше известно, преди да прочета описанието на организирането на клопка за Блейк — знам, че е било известно и на Стив. Но когато прочетох всички разговори между Ерин Ричардс и Френсиз Блейк, ми стана ясно, че той знае повече за убийството на Сюзън Бланчард, отколкото би могъл да научи от публикациите във вестниците. Знаел е например, че ръцете й са били събрани в молитвена поза, че пръстите са били сключени. От момента на арестуването си Блейк упорито твърди, че е чул тази подробност в някаква кръчма, но не можа да опише лицето, което според него му я е съобщило. Но към това ще се върна по-късно.

Кит кимна. Въпреки присмеха си, той бе увлечен от изложението на Фиона не по-малко от Стив. Беше убеден, че е познал, и че знае окончателния извод, но въпреки това му бе интересно да чуе как ще се аргументира тя. След толкова време, прекарано заедно, той не бе престанал да следи с интерес начина, по който тя разсъждаваше — толкова аналитично в сравнение с неговия чисто интуитивен подход.

— И двамата сме затаили дъх — каза той.

Фиона не се остави да бъде отклонена от темата и продължи.

— Това, на което бих обърнала внимание сега, са фантазиите, които Блейк описва в писмата си и разговорите със следовател Ричардс. Съдейки по своя опит, бих очаквала наличието на някои съвсем конкретни елементи в сцените, които рисува въображението на убиеца. Обектът на фантазиите му би трябвало да бъде много младо момиче или жена, не по-възрастна от двайсетина години, каквато е била Сюзън Бланчард. Те са по-податливи — и във въображението, и в действителност. В сценариите, които убиецът разиграва в мислите си, жената е обект. Фантазиите му се въртят около власт, насилие, поведение, което предизвиква у обекта прояви на страх. Би си представял как я заплашва с нож, причинява й болка, принуждава я да моли за милост — Фиона замълча и отпи голяма глътка от виното си. — Поради факта, че я е убил на открито, бих очаквала и сцената на фантазиите да е някъде на открито, в парк, гора или нещо подобно.

Но при Блейк не намираме нищо такова. Почти всички описания, направени пред следовател Ричардс, включват елементи на воайорство. Пише и говори за трети човек, който наблюдава и понякога се включва в секса. Признавам, и в неговите фантазии има елементи на насилие и подчинение, но те звучат по-скоро като игра и явно не предполагат причиняването на истинска болка. Но според мен решаващо е друго — във всички сценарии, които описва на жената, която иска да вкара в леглото си, жената, с която се разхожда из лондонските паркове — във всяка описана сцена сексуалните контакти са на закрито. В погребалното бюро, където работи, в канцеларията, където работи тя, в запустял склад, в собствения му дом. Нито една от тези подробно описани сцени не протича под открито небе.

Да не пропуснем и намерената в дома му порнографска литература. Действително, материалите са много — видеокасети и списания, при това доста крайни, с участието на млади жени и момичета. Но ако списъкът е точен, почти никъде няма садомазохистичен секс, само воайорски сцени и групов секс.

— Искаш да кажеш, че Блейк не отговаря на изискванията за ролята на убиеца — каза Стив категорично.

— Ако съди по резултатите от вашата операция, всеки непредубеден психолог с необходимата квалификация би стигнал до същото заключение — отвърна Фиона.

— Но има и още нещо, нали? — намеси се отново Кит. — Мислиш, че си разбрала какво се е случило всъщност, така ли е?

Стив тъкмо се канеше да намаже една филия с пастет, но застина на място и повтори:

— Така ли е?

Фиона започна да си играе със салфетката.

— Не е това, Кит. Не знам кой е убиецът на Сюзън Бланчард. Но залагам професионалното си име, че който и да е убиецът, не е Френсиз Блейк — тя си пое дълбоко дъх и продължи. — Но мисля, че той е видял убиеца. Блейк е воайор. Затова възприема парковете по този особен начин. Обича да наблюдава отстрани. Ето какво се е случило според мен онази сутрин на Хампстед Хийт. Той се криел в храсталака, надявал се е някоя двойка да се уедини там. Но това, което видял, било нещо много по-различно. Френсиз Блейк стоял и гледал, докато някой друг изнасилил и убил Сюзън Бланчард. И това се оказало най-вълнуващото нещо, което бил виждал през живота си.