Вал Макдърмид
Смърт в сенките (15)

Глава 13

„… А сега на професионални теми. Научих снощи, че Блейк подписал договор с един от неделните таблоиди. Известно ти е за какво става дума — «моят живот в ада, докато бях несправедливо обвинен, че съм извършил убийството в Хампстед Хийт». Благодарение на това замина за Испания. Официалното обяснение е, че има нужда да се спаси от психическото натоварване. Разбира се, ние го следим, макар и много отдалеч. Според туристическата агенция, чиито услуги ползва, Блейк е наел вила край Фуенгирола за идущия месец. Поне в Толедо си достатъчно далеч, та не рискуваш да се сблъскаш с него в някое кафене. Обадете се, когато се върнете, за да вечеряме някъде заедно.

С обич:

Стив“

Фиона затвори писмото на Стив. Щеше да му отговори по-късно. Беше много мило от негова страна да се погрижи да ги уведоми за новините около Дрю, но тя не искаше да се разсейва с мисли за Френсиз Блейк. Имаше работа за вършене. Докато чакаше пристигането на Берокал, провери още веднъж правилно ли е насложила схемите си върху картата. Точно когато приключи, Берокал влезе забързано и започна да се извинява, че я е накарал да го чака.

— И тъй, какво ще ми покажете?

На екрана картата на Толедо не беше цветна. Улиците и алеите бяха очертани в черно на светлосив фон.

— Ето как функционира системата — започна да обяснява Фиона. — Започнах с уличната мрежа. Снощи въведох данните за събитията, които ме интересуват.

Тя не спомена, че новините от Англия бяха събудили в паметта й спомени, които й попречиха да заспи. Цяла нощ се беше въртяла в леглото и сега беше изтощена. Нямаше намерение да предизвиква съчувствието на Берокал. Нещо повече, не желаеше да дава повод на някого да твърди, че работата й е под обичайния стандарт, защото е била разстроена. Така че продължи да отпива от картонените чаши кафе, които младшите следователи бяха оставили на бюрото й, и се опита да прикрие умората в гласа си.

— Да видим първо случаите с прояви на вандализъм.

Натисна няколко клавиша и екранът сякаш оживя. Върху картата се очертаха няколко петна в ярки сигнални цветове — от морскозелено през синьо и тъмно лилаво до яркочервено. Зоните, очертани в червено, бяха само две, и то много малки — и двете на запад от катедралата и Пласа Майор.

— Програмата определя различните нива на вероятност с различни цветове. Извършителят на вандалските прояви, които групирах, най-вероятно живее в маркираните с червено зони — каза Фиона и посочи с молив към екрана.

— Много интересно — каза тихо Берокал.

— Не ме питайте на какъв принцип функционира. От математика не разбирам нищо, това оставям на компютърните гении. Знам обаче, че има ужасяващо висок процент на точност на резултатите. — Тя изчисти цветовете от екрана. — Сега следва същата картина за групата на побоите над туристи. — Ярките цветове отново запулсираха по екрана. Този път червените зони бяха три. Една от тях бе почти идентична с по-голямата от двете предишни, докато другите две се намираха по на север.

— Струва ми се, че причината за отклонението в последните две зони се дължи на това, че нападателят е знаел откъде идват жертвите му и мястото на нападението е зависело от това — каза тя и посочи последните две червени зони. — Вижте сега какво става, когато слея двете групи от резултати.

Фиона натисна няколко пъти бутона на мишката. Сега само по-голямата от първоначално очертаните червени зони съхрани яркочервения цвят — другите станаха тъмнолилави.

— Ако аз бях служител на полицията в Толедо и исках да разреша тези случаи на побои над туристи и вандализъм, бих съсредоточила вниманието си върху хората, които живеят в този район — в долния край на улица „Алфонсо Десети“.

— Удивително — изрази възторга си Берокал. — А какво ще стане, ако насложите и данните за убийствата?

— Нещата тук далеч не са толкова ясни — подчерта тя. — Имаме само два случая, което е много ограничена база за статистически анализ. И, както вече споменах, фактът, че труповете са открити на места с историческа, а не лична значимост, може допълнително да повлияе на достоверността на данните. — Тя отново изчисти екрана. — Сами по себе си наличните данни не ни осигуряват точност на резултата. — Този път не се появи малка, обособена в червено зона, а тъмновиолетово петно с неправилна форма, което обхващаше почти цялата западна част на стария град и се разливаше като белег по рождение към предградията.

— Все пак, аз приемам като изходна точка, че моите теории за групиране на престъпленията и ескалация на насилието в тях са верни. Ако наистина сме прави и тези три групи престъпления са дело на един и същи човек, когато въведа данните за двете убийства, резултатът би трябвало да покаже почти същата червена зона от съпоставянето на предните две групи. Ако греша, резултатът ще демонстрира значително изкривяване на границите — тя погледна към Берокал и се усмихна хитро. — Готови ли сме?

— Това напрежение ще ми скъса нервите — отвърна той.

Фиона натисна няколко клавиша и образът на екрана се промени. Червената зона си беше на мястото, макар цветът да не бе вече толкова ярък. За сметка на това тъмнолилавите зони се бяха разширили и цветът им клонеше вече към синьо. Фиона очерта с края на молива си кръг около червената зона.

— Не се забелязва значително изкривяване на границите на червената зона. Това означава, че е много вероятно лицето, отговорно за вандализма и побоите, да е извършило и убийствата. Виждате ли тъмнолилавата зона?

Берокал кимна.

— Зоната за отстъпление, нали? Ако не е в червената, може да е в лилавата?

— Точно така. Начинът, по който тази зона измени цвета си при въвеждане на данните за убийствата, може да не носи голяма статистическа значимост, като се има предвид специфичния му подход към местата, където оставя труповете, и че тези места имат пряка връзка с естеството на престъпленията му. Но аз се изкушавам да поема известен риск и да заявя, че не е изключено да е сменил местожителството си в периода между побоите и първото убийство.

Берокал се намръщи.

— Защо мислите така?

— Независимо от това дали една система е последна дума на техниката, при интерпретацията винаги остава място за професионалния инстинкт. Бих защитила теорията си, като кажа, че съм използвала многократно тази система за географско профилиране, и че съм развила известен усет за значението на всички тези образи, който надхвърля инструкциите за интерпретация в наръчника. Освен това нещо във формата ме навежда на мисълта за промяна на местожителството. Съжалявам, но не мога да кажа нещо по-научно обосновано.

— Значи това, което научихме, няма стойност.

— Не, далеч не е така. Ако той наистина се е преместил, това е станало сравнително скоро. В периода между последния побой и първото убийство. Сигурно има общински регистри, където може да се проследи смяната на адреси на постоянните жители на града, и дали някой е освобождавал жилището си преди около два месеца. Може и да греша, може той още да живее в червената зона. Но ако аз ръководех операцията, бих определила като най-важна задача прегледа на имената на живущите в червената зона, които са се изнесли през споменатия период.

— Мислите, че се е преместил, за да ни е по-трудно да го намерим? — попита Берокал.

— Не. Не мисля, че прави толкова дългосрочни планове. А може и да не е напуснал жилището си по личен избор. Може да е бил принуден, защото общината е намерила на сградата ново предназначение, свързано с туризма. Може да е възприел това като крайно предизвикателство. Ако действително е станало така, нищо чудно тъкмо този фактор да е унищожил задръжките му и да го е тласнал към убийство. Вероятно омразата е тлеела в него от доста време, съдейки по сравнително широките граници, в които се включват датите на предишните престъпления. Може би е водел някаква юридическа битка с общината за старото си жилище и накрая я е изгубил. И тогава е решил да си отмъсти на хората, които в неговите очи са виновни за всичко. — Фиона се облегна на стола си. — Знам, че може да звучи като изсмукано от пръстите, но ако познавате диапазона на психопатичните мотиви за убийство, този не е по-невероятен от много други. При това обяснява някои характеристики на убийствата, които не могат да се обяснят, ако приемем, че убийствата са по сексуални подбуди.

— Така, както го обяснявате, и на мен ми звучи логично — кимна Берокал. — Можете ли да ми разпечатате всичките карти? Искам да проследя тази линия на разследването колкото е възможно по-бързо.

Фиона кимна.

— Разбира се. В момента готвя и пълния си доклад, в който съм включила всички свои аргументи и начина, по който съм стигнала до тях. Ще приложа и приблизителен психологически профил на извършителя.

Берокал се намръщи.

— Доколкото си спомням, не одобрявахте поведенческите анализи?

— Мисля, че сами по себе си те нямат особено висока стойност. Но когато имат логическа връзка с данните от статистическото групиране на престъпленията и географското профилиране, и те могат да бъдат от полза.

Берокал явно не беше убеден.

— Та кога ще бъде готов докладът ви?

— Мога да го привърша още днес.

— Чудесно, тогава ще мога да го раздам на хората от екипа си. Моля ви утре да присъствате, когато ги инструктирам, за да отговаряте на въпросите им и да изслушате възраженията им, ако има такива.

Фиона кимна.

— Разбира се.

Берокал стана.

— После сигурно ще искате да отпътувате?

Фиона се усмихна.

— Предположението ви е правилно. Няма какво повече да направя за вас, затова ще е най-добре да се прибера у дома.

Той кимна.

— Оставям ви да работите по доклада — каза той. — Благодаря ви.

— Няма защо — отвърна тя разсеяно. Вече се бе съсредоточила върху следващата задача. Колкото по-бързо приключеше, толкова по-скоро можеше да се замисли сериозно за всичко, свързано със завръщането й у дома.