Вал Макдърмид
Смърт в сенките (34)

Глава 30

Фиона го гледаше яростно от другата страна на масата. Лешниковите й очи бяха потъмнели от гняв.

— Значи — отбеляза тя с убийствена точност, — ти ме караш да си плюя на фасона.

Стив поклати глава.

— Не бива да говориш така, Фай. Познаваме се достатъчно добре.

— Така мислех и аз. — Тя му обърна гръб и се вторачи в стената с невиждащ поглед. Когато проговори отново, гласът й беше спокоен и равен — овладян, но концентриран израз на гняв. — Досега мислех, че разбираш какво означава за мен работата ми. Знаеш, че когато повикахте за консултант Андрю Хорсфорт, не беше наранено самолюбието ми, а вярата, че хора като теб са започнали да разбират стойността на това, което вършат шепа хора като мен.

— Знаеш, че ценя работата ти — тонът му не просеше извинение.

Фиона се обърна към него.

— Шефовете ти все още възприемат психолозите като маша, която могат да ползват, както и когато си поискат. Аз не мога да приема такова отношение.

— Мислиш ли, че не съзнавам това и че не искам да го променя? — той я погледна мрачно. — Трябва да ми помогнеш, Фай. Помогни ми да променя и техния начин на мислене. Моля те само да въведеш данните за тези случаи в твоята програма за статистическо групиране на престъпления и да видиш дали можеш да получиш някакъв географски профил. Доколкото си спомням, ти искаше убиецът на Сюзън Бланчард да бъде заловен? Ако не искаш да го направиш заради нашето приятелство, направи го заради нея и децата й.

— Виж какво, Стив, това е удар под кръста. Знаеш много добре, че веднъж вече отидох против решението си и се поддадох на морално изнудване. Прегледах материалите от операцията на Хорсфорт, въпреки че, Бог ми е свидетел, през цялото време изпитвах отвращение към това, което четях. Дадох и някои предложения как да продължиш разследването. Всичко това направих от приятелски чувства към теб. Но сега вече имам чувството, че ти просто се възползваш от отношенията ни. Длъжна съм да ти съобщя, че повече услуги не ти се полагат.

Тя вирна предизвикателно брадичка.

Стив не отклони поглед от лицето й. Знаеше, че има много истина в думите й, но решението му да доведе случая до успешен край бе по-силно от неудобството, което изпитваше пред нея.

— Имам нужда от тези резултати, Фай — каза той без усукване. — Нямам достатъчно хора, с които да работя по случая. Шефовете ми не желаят да чуят нищо по въпроса, докато не им сервирам някакво блестящо разкритие. От всичко най-много биха предпочели случаят да бъде приключен. Аз искам същото, но не преди да съм вкарал виновника в затвора. А точно сега съм в задънена улица. Намерил съм хора, които имат желание да работят с мен докрай, но не мога да им дам насоки. Най-добрата ми възможност са идеите, които би ми дала ти.

Той стисна плътно устни и впери очи в нейните. Слабото му лице сякаш се вкамени и заприлича на лицето на статуя.

Измерваха се яростно с погледи, съзнавайки, че всеки момент могат да разрушат дългогодишното си приятелство.

— Няма да го направя — заяви Фиона.

Устните на Стив се свиха още повече, така че образуваха много тънка линия. Виждаше как надеждите му се изпаряват, но не искаше да се предаде. Още не. Продължаваше да я гледа в очите, решен да не бъде първият, който ще отклони поглед.

— Наистина няма да го направя, Стив — повтори Фиона.

Той прие повторението като проява на несигурност и веднага се приведе напред.

— Имам нужда от помощ.

Тя кимна уморено.

— Знам. Затова ти предлагам следното. Ще те свържа с човек от катедрата. Дипломната работа, която Тери Фаулър написа, е именно на тема статистическо групиране на престъпления и географско профилиране. Мога да предложа лондонската полиция да заплати за съответния анализ на материала. По тарифата за консултантски хонорар.

— Не знам дали ще намеря някаква пролука в бюджета.

— Ще ти се наложи, Стив. Така поне някой ще има полза от всичко това.

— Но ти ще контролираш работата, нали?

Фиона поклати глава.

— Тери Фаулър има идеалната подготовка за такъв елементарен анализ. Не обиждам студентите си с постоянен контрол. Аз излизам от играта, Стив. Повтарям ти го непрекъснато, а ти отказваш да ме чуеш.

Той прокара ядосано пръсти през косата си.

— Очевидно ще се наложи да се примиря с втория вариант.

— Това не е начин да се отърва от теб. Тери ще ти свърши отлична работа, Стив. Престани да се самонаказваш заради този случай. Знам колко държиш на собствената си работа, но не бива да разваляме приятелството си заради нея. — Фиона се пресегна през масата и му подаде ръка. — Вероятно е прекалено късно да те посъветвам да си изградиш личен живот?

Стив се усмихна накриво.

— Много, много късно.

— Благодарение на това оцелях — каза тя простичко.

Очите на Стив помръкнаха.

— Знам, че Кит ти помага да оцелееш.

Искаше да й каже, че би предпочел да си помагат взаимно да оцеляват, но съзна, че никога няма да го проговори. Възможно беше тя вече да го знае — тогава бе свикнала с тази мисъл; в противен случай признанието му би разтърсило живота и на двамата, би застрашило установеното равновесие. И в двата случая едно такова признание би било безсмислено.

Вратата се отвори съвсем навреме.

— Фиона, аз съм! — отекна гласът на Кит в коридора. Чуха тежкото тупване на чантата, която хвърли в кабинета си, докато минаваше край него. Веднага след това той застана на прага, широко усмихнат, без да долови напрежението между двамата. — Здрасти, Стиви, не очаквах да те видя тук тази вечер.

— Дойдох да проверя имам ли някакви шансове за нов кредит — отвърна сухо Стив.

Кит отиде при Фиона и я прегърна.

— Стив искаше да работя още върху случая Сюзън Бланчард — поясни тя.

Кит хвърли поглед над главата й към Стив и повдигна вежди.

— Каза ти да се разкараш, нали?

— В известен смисъл, да — кимна Стив.

— Нека столичната полиция плати на Тери Фаулър да им направи анализа — каза твърдо Фиона.

— Дано — отвърна Стив и стана. — Ще се обадя утре, за да ти съобщя какво съм успял да направя.

— Не си тръгвай, Стив — настоя Фиона. — Остани за вечеря. Може после да изиграем един скрабъл.

Беше явно, че му подава маслинена клонка. Изкушаваше се да си тръгне, защото дълбоко в себе си мразеше да моли за услуги, но се опасяваше, че един отказ може да се отрази по-сериозно на близостта им. Струваше си да пожертва гордостта си, за да заличи пукнатината в отношенията си с Фиона. Погледна към Кит и каза:

— Зависи какво има за вечеря.

Кит се смръщи замислено.

— Я да видим — отвори хладилника и започна да оглежда съдържанието му. — Пилешки пържоли, лук, естрагон, копър… Какво ще кажете за пиле с ориз и естрагон?

Стив се престори, че все още обмисля.

— А за десерт?

— Ама пък си скромен, а? — заяви възмутено Кит. — Има малко домашен шоколадов сладолед, ягоди и манго. Приема ли се?

— Добре де, убеди ме.

Кит свали сакото си, окачи го на един стол и се хвана на работа.

— Как мина днес? — попита Фиона, докато го наблюдаваше как реже и кълца.

— Изключително продуктивен ден — каза Кит. — Срещнах се с един информатор. По-добре да не изпадам в подробности пред представител на правозащитните органи — ухили се той и хвърли поглед през рамо към Стив. — Но има нещо друго. Изчезването на Джорджия предизвиква сензация. Видяхте ли днешните таблоиди? „Дейли Мейл“ публикува цял очерк, в който сравняват изчезването й с изчезването на Агата Кристи през двайсетте години.

— Значи още не се е появила? — попита Фиона и се обърна към Стив. — Става дума за Джорджия Лестър, писателката, нали си спомняш? Следиш ли историята?

— Четох нещо във вестниците. Ти нали беше казал, че и тя е получила писмо, подобно на твоето, Кит? Как мислиш, от инат ли се е скрила или от страх?

— Писмото не я беше притеснило никак, поне докато не разбра, че и аз съм получил същото. После действително се поуплаши. Знам, че изнудваше издателите си да плащат на двама телохранители, които трябваше да я съпровождат по време на турнето, но мислех, че просто опитва дали ще мине номерът. Бива я за такива работи — отбеляза той добродушно и посегна към тежкия чугунен тиган, който висеше до печката.

— Едно е сигурно — намеси се сухо Фиона. — Каквото и да е станало, не се е самоубила.

— Защо си толкова убедена? — попита Стив.

— Защото самоубийците имат извънредно ниско самочувствие. Що се отнася до Джорджия, у нея няма и помен от неувереност. Ако определяме самочувствието й по десетобална система, аз бих го оценила с единайсет.

— Фиона е права — потвърди Кит. — Знам как реагират повечето колеги, и аз включително, когато публикуват отрицателен отзив за някоя от книгите ни. Ритаме котката, крещим на компютъра, казано накратко, страдаме. Дори да се правим на претръпнали. Що се отнася до Джорджия, ако прочете някъде отрицателен отзив за своя книга, тя праща цветя на автора и прилага бележка, в която му пожелава скорошно оздравяване.

Стив се изхили неудържимо.

— Това вече си го измисли.

— Нищо подобно, историята е автентична. Джорджия би посегнала на себе си точно толкова, колкото би облякла и войнишка униформа.

— Искате да кажете, че съществува само една алтернатива? Ако не е инсценирала изчезването си, за да си направи реклама, трябва да е била отвлечена, така ли? — Стив облече в думи мисълта, която Фиона и Кит съзнателно пропъждаха досега.

Тримата помълчаха известно време. Кит сипа нарязаното пиле и лука в тигана. Вдигна се пара и в кухнята замириса приятно.

— Предполагам, че това е възможността, чието съществуване не искаме да признаем — каза накрая Фиона.

— Но не можете да не мислите за това. На ваше място аз не бих могъл. След убийствата на Дрю Шанд и Джейн Елиъс и двамата сигурно постоянно се тревожите — каза Стив.

— Но нали между двете убийства няма връзка — възрази Кит. — Ирландците са арестували някакъв местен човек, заподозрян в убийството на Джейн. Ти сам ми каза, че не са открили в кабинета й анонимни писма, и това доста ме успокои.

— Липсата на връзка няма значение — намеси се Фиона. — Искам да кажа, от чиста психологическа гледна точка. Знаем, че са били убити двама писатели на криминални романи. Така че, когато изчезне трети, неминуемо започваш да се питаш дали не се е случило същото. Това е игра на ума, Кит. Подсъзнателно винаги търсим някаква последователност, дори такава да не съществува. Макар съзнанието ти да приема факта, че убийствата на Дрю и Джейн нямат никаква връзка с изчезването на Джорджия, на подсъзнателно ниво продължаваш да смяташ, че връзка все пак има, и да се безпокоиш.

— Независимо от това — прекъсна я Стив, — от полицейска гледна точка не мога да изключа напълно възможността Джорджия да е отвлечена.

— Прав си. При това, ако има нещо такова и е получено искане за откуп, полицията не би го съобщила — каза замислено Фиона. — Биха действали точно така, както постъпват сега. Няма да демонстрират прекалена загриженост, ще подчертават, че не допускат сериозна опасност.

— Така смятам и аз — потвърди Стив.

— И двамата искате да кажете, че няма никакъв смисъл да прехвърляме други възможности — каза Кит.

— Да, нещо такова — Стив подуши въздуха. — Мирише фантастично, Кит.

— Такова ще бъде и на вкус — каза категорично Кит. — Искрено се надявам, че и Джорджия хапва добре, където и да се намира.

Фиона се усмихна иронично.

— Аз също. Защото, ако изчезването излезе инсценирано, ще трябва да кара дълго на скромна храна.