Брандън Сандърсън
Сияйни слова (68)

47
Женски хитрости

„И все пак, ордените не бяха обезсърчени от такова поражение, понеже Тъкачите на Светлина им дадоха духовна поддръжка; ордените бяха подтикнати от ония славни създания да опитат втори пристъп.“

Из „Сияйни слова“, глава 21, страница 10

— Няма смисъл — каза Шалан. — Шарка, тези карти са объркващи.

Духчето се носеше наблизо в триизмерния си вид, цял усукани черти и ъгли. Да го нарисуваш се оказа трудно — когато и да погледнеше отблизо на някоя негова част, откриваше толкова много подробности, че описването ставаше невъзможно.

— Ммм? — попита Шарка с бръмчащия си глас.

Шалан слезе от кревата и захвърли книгата на боядисаната в бяло писалищна маса. Коленичи до сандъка на Ясна и рови вътре, докато не извади карта на Рошар. Беше стара, при това не твърде точна; Алеткар бе изобразен прекалено обширен, а и светът като цяло бе погрешно очертан, с прокарани търговски пътища. Това явно бе отпреди днешните методи на проучване и картиране. И все пак картата беше важна, понеже показваше Сребърните кралства, както вероятно са съществували във времето на Сияйните рицари.

— Уритиру — произнесе Шалан и посочи бляскавия град, представен на картата, като средоточието на всичко. Не се намираше в Алеткар или Алетела, както е било името тогава. Картата го поставяше в средата на планините близо до това, което може би беше днешният Я Кевед. Според бележките на Ясна обаче други карти оттогава го помествали другаде.

— Как може да не са знаели къде е столицата им, средището на рицарските ордени? Защо всяка карта противоречи на останалите?

— Мммм… — замислено се обади Шарка. — Може би мнозина са чували за нея, но никога не са я посещавали.

— И картографите ли? — попита Шалан. — И кралете, които са поръчали тези карти? Определено някои от тях са били там. Защо, в името на Рошар, да е било толкова трудно да посочат точно?

— Може би са искали да запазят местоположението му в тайна.

Шалан залепи картата за стената с помощта на малко восък от хоботник от запасите на Ясна, отдръпна се и скръсти ръце. Още не се беше облякла за през деня и носеше халата; ръцете й бяха открити.

— Ако е така — отбеляза Шалан — свършили са го прекалено добре.

Тя изрови още няколко карти от онова време, създадени в другите кралства. Отбеляза си, че във всяко от тях страната на съставянето е обрисувана много по-голяма от действителното. И тях залепи за стената.

— Всяка карта показва Уритиру на различно място — обобщи Шалан. — Забележително близо до собствените й земи, но не върху тях.

— Различни езици върху всяка — допълни Шарка. — Ммм… тук има шарки.

Той почна опити да ги прочете.

Шалан се усмихна. Ясна й бе казала, че някои от тях са написани с Нотното писмо на зората — мъртъв език. В продължение на години учените бяха опитвали…

— Бехардан, крал… нещо, което не разбирам… може би орден… — прочете Шарка. — Карта? Да, това вероятно е карта. Тъй че следващото е може би да чертаеш… чертаеш… нещо, което не разбирам…

— Ти я четеш?

— Шарка е.

— Ти четеш Нотното писмо на зората.

— Не го чета добре.

— Ти четеш Нотното писмо на зората! — възкликна Шалан. Тя се добра до картата, където се рееше Шарка, и опря пръсти в долната й част. — Бехардан ли каза? Може би Байерден… самият Нохадон.

— Байерден? Нохадон? Трябва ли хората да имат толкова много имена?

— Едното е почетно — обясни Шалан. — Истинското му име не е било смятано за достатъчно съразмерно. Е, предполагам, че въобще не е било съразмерно, тъй че ардентите са му дали ново име векове по-късно.

— Но… и новото не е съразмерно.

— Знакът х може да служи за предаването на всеки звук — разсеяно каза Шалан. — Ние го пишем като буквата на съразмерността, за да направим думата симетрична, но добавяме надреден знак, за да покажем, че звучи като х, та думата да е по-лесна за произнасяне.

— Това… Не може просто да се твърди, че думата е съразмерна, когато не е!

Шалан пренебрегна заяждането му и вместо това се загледа в чуждото писмо — в това, което се предполагаше да е Нотното писмо на зората. Ако открием града на Ясна, рече си Шалан, и ако има документи, те може да са на този език.

— Трябва да видим колко от Нотното писмо на зората можеш да преведеш.

— Аз не го чета — раздразнено отвърна Шарка. — Предположих значението на няколко думи. Можах да преведа името заради звуците на градовете по-нагоре.

— Но те не са написани с Нотното писмо на зората!

— Писменостите произлизат една от друга — обясни Шарка. — Очевидно.

— Толкова очевидно, че нито един учен човек не го е забелязал.

— Вие не сте толкова добри с шарките — самодоволно продължи той. — Вие сте отвлечени. Мислите в лъжи и ги казвате сами на себе си. Това е прекрасно, но не върши работа с шарките.

Вие сте отвлечени… Шалан заобиколи леглото и измъкна книга от купчината до него — написана от Али, дъщеря на Хасвет от Шиновар. Шинските изследователи бяха сред най-интересните за четене, понеже погледът им върху останалата част от Рошар можеше да бъде много непревзет и различен.

Тя намери местата, които търсеше. Ясна ги бе подчертавала в бележките си, тъй че Шалан поръча цялата книга. Възнаграждението на Себариал — което той плащаше — дойде много навреме. По нейно нареждане Вата и Газ изкараха последните няколко дни при книгопродавците в търсене на Сияйни слова, книгата, която Ясна й даде преди смъртта си. Засега нямаха късмет, при все че един търговец заяви, че може и да успее да я поръча от Колинар.

— Уритиру бе връзката с всички народи — прочете тя от проучването на шинската писателка. — И понякога нашият единствен път към външния свят, с неговите неосветени камъни.

Тя вдигна поглед към Шарка.

— Какво означава това?

— Означава това, което е написано — отвърна Шарка, все още реещ се около картите. — Че Уритиру е бил добре свързан. Може би пътища?

— Винаги съм чела това място преносно. Свързан като цел, в мисълта, в научната работа.

— Ах. Лъжи.

— Ами ако не е метафора? Ако е това, което ти казваш?

Тя стана, прекоси стаята към картите и опря пръсти на Уритиру в средата.

— Свързан… но не чрез пътища. Някои от тези карти въобще не показват никакви пътища, водещи към Уритиру. Всички го поставят в планините, или поне сред хълмовете…

— Ммм.

— Как достигаш до един град, ако не по пътя? — попита Шалан. — Нохадон е можел да върви там, или поне така твърди. Останалите обаче не говорят за езда или за вървене пеш към Уритиру.

И наистина, съобщенията за посетители на града бяха малко. Това бе предание. Повечето съвременни учени го смятаха за измислица.

Трябваха й повече сведения. Върна се при сандъка на Ясна и измъкна един от бележниците й.

— Казваше, че Уритиру не е бил на Пустите равнини — обясни Шалан — но ако пътят към него минава оттук? И все пак не е обикновен път. Уритиру е бил град на Повелителите на Стихиите. На древни чудеса като Мечовете.

— Ммм… — тихо произнесе Шарка. — Остриетата не са чудо…

Шалан откри бележката, която търсеше. Тя намираше за любопитен не цитата, а коментара на Ясна върху него. Още една народна приказка, записана в Сред тъмнооките от Калинам, стр. 102. Разказите за мигновени премествания в пространството и за Клетвените порти изпълват тези приказки.

Мигновени премествания в пространството. Клетвени порти.

— Идвала е насам за това — прошепна Шалан. — Смятала е, че може да намери път за преход тук, в Равнините. Те обаче са само гола пустош, просто камък, крем и зверове с големи черупки.

Тя вдигна очи към Шарка.

— Наистина трябва да отидем там, в Пустите равнини.

Заявлението й бе придружено от зловещото иззвънтяване на часовника. Зловещо, понеже значеше, че е много по-късно, отколкото си е представяла. В името на Бурите! Трябваше да се срещне с Адолин по обяд. Налагаше се да излезе до половин час, ако искаше да го види навреме.

Шалан изскимтя и хукна към банята. Завъртя крана за водата, за да напълни ваната. След миг плюене на мръсна, пълна с крем вода, потече топла и Шалан запуши ваната с тапа. Пъхна ръка под струята и отново се зачуди. Течаща топла вода. Себариал спомена, че наскоро го посетили майстори на фабриали и предложили да поставят устройство като онези в Карбрант, което да държи водата в цистерната горе постоянно топла.

— Аз — обяви тя и смъкна халата — ще си позволя да привикна извънредно много на това.

Влезе във ваната, а Шарка вървеше по стената подир нея. Тя бе решила да не бъде свенлива в негово присъствие. Вярно, имаше мъжки глас, но не беше наистина мъж. Освен това духчетата бяха навсякъде. Ваната вероятно приютяваше някое, както и стените. Тя самата бе видяла, че всичко има душа, или дух, или каквото и да е. Притесняваше ли я, че стените я гледат? Не. Защо тогава да се притеснява за Шарка?

Трябваше да си повтаря тези разсъждения всеки път, когато той я гледаше как се съблича. Щеше да е хубаво, ако не бе тъй любопитен за всичко.

— Анатомичните разлики между половете са толкова малки — започна да напява на себе си Шарка. — И едновременно толкова големи. А вие ги подсилвате. Дълга коса. Червено на бузите. Отидох да видя как Себариал се къпе миналата вечер, и…

— Моля те, кажи ми, че не си го направил — прекъсна го Шалан и гребна някакъв белезникав сапун от делвата до желязната вана.

— Но… аз ти казах, че съм го сторил… Както и да е, не бях забелязан. Нямаше да е необходимо да го върша, ако бе по-сговорчива.

— Аз няма да рисувам голи хора заради теб.

Тя беше допуснала грешката да спомене, че много от най-големите художници са се обучавали така. У дома, след много увещания, бе накарала няколко от прислужниците да позират за нея — срещу обещанието да унищожи рисунките. Тя го и направи. Никога не бе рисувала мъже по този начин. В името на Бурите, това щеше да бъде неловко!

Тя не се остави да кисне в банята. Четвърт час по-късно — според часовника — стоеше облечена и решеше влажната си коса пред огледалото.

Как изобщо би се върнала в Я Кевед и спокойния селски живот? Отговорът беше прост. Вероятно нямаше да се върне никога. По-рано тази мисъл би я ужасила. Сега я изпълваше с въодушевление — при все че бе решена да доведе братята си в Пустите равнини. Тук щяха да са в много по-голяма безопасност в сравнение с имението на баща им, а и какво щяха да оставят? Всъщност нищо. Вече мислеше, че това решение е по-добро от всичко друго, а и позволяваше донякъде да се измъкнат от въпроса с липсващия Превръщател.

Бе отишла до една от свързаните с Ташикк съобщителни станции — такива имаше във всеки от лагерите — и плати за изпращане на писмо по далекосъобщител и по вестоносец до братята й от Валат. За съжаление, пристигането щеше да отнеме седмици — ако въобще пристигнеше. Търговецът, с когото говори в съобщителната станция, я предупреди, че напоследък придвижването през Я Кевед е трудно заради войната за наследството. От предпазливост тя изпрати второ писмо от Северен провлак — мястото бе възможно най-далеч от бойните полета. Надяваше се поне едно от тях да пристигне.

Когато се свърза с тях, тя изтъкна на братята си само това — оставете имението Давар, вземете пратените от Ясна пари и бързо идвайте на Пустите равнини. Засега бе сторила всичко по силите си.

Втурна се през стаята, заподскача на един крак, след като нахлузи пантофка на него, и подмина картите. С вас ще се занимавам по-късно.

Беше време да отиде и да омае годеника си. Някак. В четените от нея романи изглеждаше лесно — потрепване с мигли, изчервяване в подходящия миг. От последното тя притежаваше достатъчно. Освен може би уместността. Закопча ръкава на скритата си ръка, спря на вратата и видя скицника и молива на масата.

Не искаше никога повече да излиза без тях. Пъхна ги в чантата и изхвърча. Докато вървеше през облицованата с бял мрамор постройка, мина покрай Палона и Себариал — в стая с грамадни стъклени прозорци, обърната откъм подветрената страна над градините. Палона лежеше по корем и я разтриваха — съвършено гола, а Себариал бе възлегнал и ядеше сладки. На катедра в ъгъла стоеше млада жена и им четеше поезия.

На Шалан й бе трудно да прецени и двамата. Себариал. Той беше ли умен управник или пък ленив лакомник? Или и двете? Палона несъмнено харесваше разкоша и богатството, но въобще не изглеждаше надменна. Шалан бе прекарала последните три дни надвесена над сметководните книги на домакинството на Себариал и установи, че те са пълна бъркотия. В някои отношения изглежда толкова умен. Как може да е оставил книжата му да се разбъркат така?

Шалан не бе особено добра с цифрите — не и в сравнение с изкуството — но от време на време математиката й харесваше, а и бе решена да се справи с тези книжа.

Газ и Вата я очакваха отвъд портите. Последваха я към каретата на Себариал, оставена на нейно разположение, заедно с един от робите й като лакей. Ен заяви, че е вършил същото преди, и й се усмихна, когато тя се качи. Беше хубава гледка. Не можеше да си спомни който и да е от петимата да се е усмихвал при пътуването им, дори и когато ги беше освободила от клетката.

— Добре ли се отнасят с теб, Ен? — попита тя, когато той й отвори вратата на каретата.

— Да, господарке.

— Ще ми кажеш ли, ако се отнасят зле с теб?

— Ъъ, да, господарке.

— А ти, капитан Вата — запита тя светлоокия войник. — Как намираш обитанието си?

Той изръмжа.

— Предполагам, това означава, че то е обитаемо? — продължи тя.

Газ се засмя. Дребният мъж долавяше играта на думи.

— Удържахте думата си — процеди Вата. — Това Ви казвам. Хората са доволни.

— А ти?

— Отегчен. По цял ден се размотаваме, вземаме си платата и отиваме да пием.

— Повечето мъже биха сметнали това за съвършено призвание — тя се усмихна на Ен и се качи в каретата.

Вата затвори вратата след нея, а после надникна в прозорчето:

— Повечето мъже са малоумници.

— Глупости — усмихнато отвърна Шалан. — Приблизително половината от тях са такива.

Той проръмжа. Тя се учеше да си тълкува звуците — основно умение при говоренето по начина на Вата. Този звук горе-долу означаваше „Няма да припозная шегата ти, понеже това ще развали моята слава на пълен тъпанар.“

— Предполагам — продължи той, — че ще трябва да се возим отгоре.

— Благодаря за предложението — отвърна Шалан и спусна завесата. Навън Газ се засмя отново. Двамата се покачиха на местата за стражата отзад, а Ен седна до кочияша отпред. Каретата беше истинска, теглена от коне и с всичко останало. Отначало Шалан изпитваше неудобство да моли за нея, но Палона се разсмя:

— Вземай я, когато ти потрябва! Аз имам своя, а ако каретата на Тури я няма, той ще има извинение да не отива, когато го канят. Това му харесва.

Когато кочияшът подкара возилото, Шалан спусна другата завеса и извади скицника. Шарка я очакваше на първата бяла страница.

— Ще установим — прошепна Шалан — какво точно можем да направим.

— Вълнуващо! — отговори й Шарка.

Тя извади кесията си със сфери и вдиша малко от Светлината на Бурята. После я издиша пред себе си и опита да я оформи и да я извае.

Нищо.

После опита да задържи в главата си много особен образ — самата тя, но с малка разлика; черна коса вместо червената. Издиша Светлината, и този път тя се завъртя около нея и се задържа за миг. После отново изчезна.

— Това е глупаво — тихо произнесе Шалан и от устните й се отдели Светлина на Бурята. Тя бързо нахвърли рисунка на себе си с тъмна коса. — Какво значение има дали най-напред го рисувам или не? Моливите дори не показват цвета.

— Не би трябвало да има значение — додаде Шарка. — Но за теб има значение. Не знам защо.

Тя довърши рисунката. Беше много проста — не показваше чертите й, а само косата в пълнота; останалото бе неясно. Този път обаче, при използването на Светлината, образът подейства и косата й почерня.

Шалан въздъхна и от устните й се отрони Светлина на Бурята.

— Е, как да накарам образа да изчезне?

— Спри да го храниш.

— Как?

— От мен ли се очаква да знам това? — попита Шарка. — Ти разбираш от хранене.

Шалан събра всичките си сфери — няколко вече бяха празни — и ги постави на отсрещната седалка, за да са недосегаеми за нея. Не бе достатъчно далеч, понеже при изчерпването на Светлината й тя вдиша и използва неосъзнато умение, което не знаеше, че притежава. През каретата право към нея се понесе Светлина.

— Доста ме бива в това — кисело произнесе Шалан — като се има предвид колко малко време го върша.

— Малко време? — изненада се Шарка. — Но ние най-напред…

Тя спря да го слуша, докато той не свърши.

— Наистина трябва да намеря друг препис на Сияйни слова — отбеляза тя, докато започваше следваща рисунка. — Може би в книгата се споменава как образите да бъдат отпращани.

Продължи да работи по следващата рисунка — изображение на Себариал. Беше си взела Спомен от него на предишната вечеря, веднага след завръщането от огледа в имението на Амарам. Искаше да хване добре подробностите за тази рисунка в сбирката си, тъй че й отне известно време. За щастие, равният път означаваше липса на силно друсане. Не беше съвършено, но напоследък тя явно разполагаше с все по-малко време — заради проучванията си, заради работата за Себариал, проникването в Призрачната кръв и срещите с Адолин Колин. Разполагаше с толкова повече време по-рано. Не можеше да не си помисли, че е пропиляла много от него.

Тя се остави на работата да я погълне. Познатият звук на молива върху хартията, съсредоточеността на сътворяването. Красотата беше наоколо, навсякъде. Създаването на изкуство не значеше да я уловиш, а да й бъдеш съпричастен.

Когато приключи, погледът през прозореца й показа, че са достигнали Иглата. Тя вдигна рисунката, огледа я и кимна сама на себе си. Задоволително.

След това опита да създаде образ посредством Светлината на Бурята. Издиша много от нея, тя незабавно прие очертания и се изля в изображение на Себариал, седнал срещу нея в каретата. Седеше точно като в рисунката й — протегнал ръце да разреже липсващото от нейното произведение ядене.

Шалан се усмихна. Подробностите бяха съвършени. Бръчките в кожата, кичурите коса. Тя не ги бе нарисувала — нито една рисунка не може да улови цялата коса на главата и всички отвори на кожата. Нейният образ ги съдържаше, тъй че не пресъздаваше точно творбата, но тя бе средоточието. Основа, върху която образът се градеше.

— Ммм — доволно произнесе Шарка. — Една от твоите най-правдоподобни лъжи. Чудесно.

— Той не се движи — възрази Шалан. — Никой няма да вземе това за нещо живо, като оставим настрана неестествената стойка. Очите са безжизнени; гърдите не се повдигат едновременно с диханието. Мускулите не се движат. Подробно е — но като статуя, която може да бъде вярна, но все пак е мъртва.

— Изваяние от светлина.

— Не съм казала, че не е впечатляващо — продължи Шалан. — Но образите ще бъдат много по-трудни за използване, освен ако не мога да им дам живот.

Колко необичайно — да усеща, че рисунките й са живи, а това нещо — толкова по-правдоподобно — е мъртво.

Тя се протегна и прекара ръка през образа. Ако го докоснеше бавно, раздвижването бе нищожно. Помахването с ръка го разклащаше като дим. Тя забеляза още нещо. Докато ръката й бе вътре в образа…

Да. Вдиша и изображението се разпадна до блестящ дим, който проникваше в кожата й. Можеше да си връща Светлината на Бурята от изображението. На един въпрос е отговорено, рече си тя, облегна се и си записа случката на края на бележника.

Зае се да го прибира, когато каретата стигна Външния пазар — там щеше да я чака Адолин. Бяха излезли на уговорената разходка завчера — и тя усещаше как нещата потръгват. Но също тъй бе наясно, че трябваше да го впечатли. Досега усилията й със Сиятелната господарка Навани не бяха плодотворни, а тя наистина се нуждаеше от съюза с дома Колин.

Това я накара да се замисли. Косата й бе изсъхнала, но тя я държеше дълга и пусната по гърба, като само естествените къдрици й придаваха обем. Жените на алетите предпочитаха сложните прически.

Кожата й бе бледа и леко луничава, а тялото изобщо не бе тъй закръглено, та да предизвиква завист. Можеше да промени всичко това с една зрителна измама. С подсилване. Понеже Адолин я бе виждал на светло, не можеше да промени нищо изцяло — но можеше да се подобри. Щеше да прилича на слагането на грим.

Тя се спря. Ако Адолин се съгласеше на брак, щеше ли да бъде заради нея, или заради лъжите?

Глупаво момиче, рече си Шалан. Беше готова да промениш външността си, за да заставиш Вата да те следва и за да получиш място при Себариал, но не и сега?

Привличането на вниманието на Адолин със зрителни измами щеше да я поведе по мъчен път. Не можеше постоянно да носи лъжливия образ, нали така? И то като омъжена? По-добре да разбере какво може да върши без тях, рече си тя, докато слизаше от каретата. Вместо това трябваше да разчита на своите женски хитрости.

Щеше й се да разполага с такива.