Дерек Ланди
Вестителят на смъртта (19)

18.
Заповедта за арест

Гневни гласове кънтяха в иначе тихия Храм и сновяха напред-назад като неканени гости. Крейвън ги проследи до източника и нахълта гневно във Фоайето.

— Какво става тук? — прогърмя той и с неописуема наслада загледа как тълпата некроманти се разделя, за да му стори път, как магьосниците изведнъж замълчаха, покорни и сервилни. Сред тях Крейвън видя лицата на мъже и жени, с които през годините беше водил множество разгорещени спорове, хора, които беше презирал, които го бяха презирали в отговор, хора, които го бяха наричали дребнав, безгръбначен подлизурко. Сега те му се кланяха, на практика се просваха в краката му. Никога в живота си Крейвън не се беше чувствал толкова могъщ.

Некромантите отстъпиха встрани и духовникът видя чуждите магьосници. Агенти на Убежището, пред които се беше изправил Скълдъгъри Плезънт с лист хартия в облечената в ръкавица ръка. Некромантите пречеха на групата му да влезе в главната част на Храма.

— Това е частна собственост — каза Крейвън. Тонът му не беше подигравателен. Не се сопна. Не се скри зад най-близкия по-силен от него некромант, за да крещи заплахи иззад гърба му. Вече беше над всичко това.

— Това е заповед за ареста на Меланхолия Сен Клер — отговори Плезънт. — Или я изведете доброволно при нас, или ще я измъкнем със сила.

— Въз основа на какви обвинения я арестувате, детективе?

— Нападение над агент на Убежището.

Кревън се изкикоти.

— Вестителят на смъртта, нашата велика и славна спасителка, не е напускала Храма след Прилива си. Може би ще бъде по-правилно да насочите енергията си към залавянето на лорд Вайл, вместо да хвърляте безпочвени скалъпени обвинения.

— Меланхолия е нападнала Валкирия Каин.

— Какви ги говорите?

— Отишла е в дома й, докато малката сестричка на Валкирия е била там. Не знаеше за това, нали? Момиченцето-спасителка ти се е измъкнало под носа, а?

Крейвън не позволи изненадата му да проличи.

— Госпожица Каин е била нападната? Ужасно. Надявам се, че не е ранена сериозно. Нали?

— Ако беше ранена сериозно, Крейвън, ти и приятелчетата ти отдавна щяхте да сте се простили с живота — нещо в гласа на Плезънт подсказа на Крейвън, че скелетът изобщо не се шегува. — Трябва да отведем Меланхолия за разпит.

— Боя се, че това не е възможно.

— Предайте я.

— Всички знаем какво става тук. Това с преследване на религиозна основа.

— Да възславяш смъртта не е религия, а болестно състояние.

— Обиждате ме.

— Погледни ме в очите, каквито нямам, Крейвън, и ми кажи: смяташ ли, че ми пука? Тя е нарушила закона. Вие също го нарушавате като я криете.

— Означава ли това, че ще арестувате и мен, детективе? Ще арестувате всички ни, може би? Мразя да изтъквам очевидното, но ние сме повече от вас — при тези му думи некромантите се раздвижиха и обкръжиха агентите на Убежището. — Мисля, че ще бъде най-добре за всички ни, ако сега се обърнете и напуснете Храма. Не мислите ли и вие така, детективе?

— Ако ни попречите да изпълним служебния си дълг, цялата сила на Убежището ще се стовари върху Храма.

— Е, това вече наистина прозвуча плашещо. Разбира се, не забравяйте, че тук, в същия този Храм, пребивава Вестителят на смъртта, която е най-могъщата магьосница, раждала се някога на земята. Така че, като вземем това предвид, заплахите ви вече не означават кой знае какво, нали? Честно казано, вие не можете да сторите нищо, с което да ни попречите да правим каквото си поискаме. Не искам да ви тревожа, вас или някого от храбрите агенти, които ви придружават, но бихме могли да ви избием до крак ей сега и след това да ни се размине.

Плезънт леко наклони глава на една страна.

— Натам биеш, а?

— Да, тази е мисълта, която в момента ми се върти в главата.

— Ще ни избиете. После ще избиете групата агенти, които ще ни последват. А после — и следващата.

— Простотата на решението крие такова очарование, не мислите ли?

— Ще се върнем, Крейвън. И ще сме повече.

Крейвън поклати глава.

— Боя се, че е твърде късно за това. Решил съм вече. Това са последните ви мигове на белия свят.

— Така ли било? Значи сега ще издадеш заповед да ни ликвидират?

— Беше удоволствие да си поприказваме. Некроманти…

Никой не видя ръката на Плезънт да прави каквото и да било движение, но в следващия миг той вече стискаше пистолет, насочен право към Крейвън.

— Ако наредиш да ни нападнат и дори ако тези некроманти ни победят — в което се съмнявам — ти няма да си сред живите, за да видиш победата. Ще ти пусна един куршум в главата ей сега, както съм си застанал тука. Ще бъдеш мъртъв, преди тялото ти да падне на пода. Със сигурност ще бъдеш мъртъв преди който и да било от приятелите ти да направи и крачка към мен. Никога няма да узнаеш дали вие сте ни победили или не. Няма да разбереш и дали сме се върнали с цяла армия и дали сме извлекли Вестителя на смъртта на дневна светлина, окована с пранги. Никога няма да видиш нищо от това. Така че давай, Крейвън. Издай заповедта. Жертвай се в името на твоята Вестителка. Стани мъченик.

Досега Крейвън не го беше усетил, но изведнъж осъзна, че е жаден. В момента не желаеше нищо друго, освен чаша вода.

— Сега ние ще си излезем от тук — продължи Плезънт. — Ще си излезем много бавно. Приятелите ти ще отстъпят плътно до стената. Така ще е най-безопасно за тях, защото дори и ако само един некромант ни препречи пътя към вратата, ще избием всички ви. Но ти ще бъдеш първи, Крейвън. Помни това. Ти ще бъдеш първи.

— Пуснете ги — изскърца Крейвън.

Плезънт заотстъпва гърбом, а оръжието в ръката му не трепваше. Крейвън не мръдна и мускул. Не можеше, дори и да искаше — тялото му сякаш беше замръзнало в една поза.

Агентите на Убежището също отстъпваха полека към стълбището и духовникът ги проследи с поглед как се заизкачваха към вратата. Плезънт остана на най-долното стъпало, докато не чу как портата над главата му се отвори. Дневна светлина заля стълбите и огря фигурата му в гръб. Пистолетът в ръката му блесна. Под периферията на шапката черепът му тънеше в мрачна сянка.

— Добро момче — изрече скелетът. Говореше тихо, но Крейвън отлично го чу. — Ще ви държим под око, за да сме сигурни, че няма да изведете Меланхолия на някоя хубава малка екскурзия, преди да сме успели да си поговорим с нея. Сигурен съм, че ще ни разберете.

Крейвън не отговори и Плезънт се изкачи по стълбището. В мига, в който изчезна отвън, портите се затръшнаха зад гърба му с трясък и мракът отново удави всичко.