Дерек Ланди
Вестителят на смъртта (12)

11.
Най-сетне сама

Меланхолия слушаше внимателно, докато жената обясняваше смисъла на таблиците. До вратата се бяха изправили други двама некроманти, а духовник Крейвън по новопридобития си навик неотлъчно й висеше на главата. По всичко личеше, че не желаеше да изпуска Меланхолия от поглед за повече от няколко минути.

— Добрата новина е — рече жената, — че установихме алгоритъма. Ако изчисленията ни са правилни, трябва да започнеш отново да се чувстваш силна в някакъв момент през следващите двайсет минути и силата ще остане при теб в продължение на три-четири часа след това.

Жената проявяваше дразнещата склонност да изчаква, докато получи някакъв знак, че Меланхолия е чула и разбрала думите й, затова момичето кимна.

— Четири часа — повтори послушно.

— По време на тези четири часа може да ти се вие свят и да почувстваш силна умора, така че, ако усетиш нещо подобно, не се тревожи. Ще премине за момент.

Името на жената беше Адриена Шейд^[1].

Беше могъща, интелигентна магьосница, издигнала се бързо в некромантската йерархия. Носеха се слухове, че се канят да я направят духовник — нещо нечувано за толкова млад член на Ордена. Доскоро Меланхолия й се възхищаваше. Но това беше преди експеримента на Крейвън, преди Прилива. Сега Адриена Шейд не означаваше нищо. Меланхолия огледа стаята. Никой от присъстващите не означаваше нищо.

— След като изтекат четирите часа обаче — продължи Шейд, — отново ще отслабнеш. Ще отслабнеш много. Приготвили сме системи за венозни вливания и бутилки кислород, ако жизнените ти показатели паднат до опасни равнища. Каквото и да се случи, подготвени сме.

Меланхолия силно се усъмни в последното твърдение, но въпреки това се усмихна и поблагодари, а Шейд прибра таблиците и уредите си и затвори вратата зад гърба си.

— Духовник Крейвън — обади се Меланхолия, — възможно ли е да остана сама през следващите няколко часа?

Некромантът се навъси.

— Трябва да извършим още някои тестове, Меланхолия.

— Вече и без това ми дойде много, а и чувствам, че една нощ без наблюдение ще ми се отрази много добре. Утре ще правим само тестове, обещавам.

Крейвън раздразнено въздъхна. Той по принцип лесно се дразнеше.

— Да, хубаво. Само тази нощ. Утре — тестове.

— Благодаря ви, духовник — отвърна Меланхолия и сведе почтително глава. Знаеше, че този тип жестове много вървят пред Крейвън.

Духовникът излезе от стаята, побутвайки двамата некроманти-стражи пред себе си. Вратата се затвори и Меланхолия си позволи една усмивка. Силата щеше да дойде след двайсет минути. Двайсет минути и веселбата щеше да започне.