Дерек Ланди
Вестителят на смъртта (16)

15.
Докторът е в играта

Гастли спря рязко до Бентлито, изскочи от буса си и настигна Скълдъгъри точно в момента, в който скелетът нахълта през главния вход на Убежището.

— Току-що чух — рече шивачът. — Имаш ли представа какво е станало?

— Не — отговори Скълдъгъри, без да забавя крачка. — Обадила се на Флетчър, казала му, че е на скалите. Изгубила съзнание в момента, в който той пристигнал при нея.

Магьосниците по пътя им отскачаха встрани и се прилепваха до стените на коридорите.

— Тя ще се оправи — каза Гастли на приятеля си. — Имаме нов доктор. По всички личи, че е гениален не по-малко от Кенспекъл Граус. Мадам Мист го доведе.

— Флетчър каза, че раните й са много дълбоки. Кенспекъл щеше да се погрижи да не й остане нито един белег.

— Сигурен съм, че всичко ще бъде наред.

Флетчър крачеше напред-назад пред операционната. Рязко вдигна глава към Скълдъгъри и Гастли.

— Все още е вътре — каза им. Беше пребледнял. Гласът му трепереше.

Скълдъгъри блъсна вратата и влезе в операционната, следван от Гастли и момчето. Гастли направи крачка и застина. Валкирия лежеше на операционната маса със затворени очи, покрита с напоен с кръв чаршаф. Над нея се беше надвесило облечено с касапска престилка същество, чиито ръце и крака бяха по-дълги от цялото тяло на шивача. Очите на съществото бяха малки и жълти, клепачите — обточени с черни дупчици, през които преди е минавал конецът, с който явно някога са били зашити. Около устните му тъмнееха същите следи от зашиване, а носът му беше отсечен. Върху раната се беше образувал гнусен съсирек, категорично отказал да заздравее.

— Какво става тук, мътните го взели? — изръмжа Скълдъгъри, а револверът рязко се озова в ръката му.

— Убий ме, ако толкова държиш — отвърна доктор Най с пискливия си гласец, — но ако го сториш, на приятелката ти ще й изтече кръвта. Решавай бързичко. Бая съм зает тая вечер.

— Какво има? — намеси се Флетчър. — Кой е този?

— Махни се от нея! — заповяда Скълдъгъри. — Трябва ми друг лекар.

— Друг лекар може и да не успее да спаси живота й — отговори Най с досада. — Тия рани са нанасяни с истинско увлечение и страст. Без ред, без последователност, без финес. Но са тежки и много на брой, органи са разрязани, артерии са разкъсани. Завърших прегледа и знам точно как да процедирам оттук нататък. Ако повикате друг лекар, той трябва да почва отначало. Докато приключи, момиченцето ще е мъртво.

— Можеш ли да я спасиш? — попита Скълдъгъри.

— Несъмнено. А ако ми бъде позволено да се върна към работата си без повече отлагане, няма да й остане дори едничък белег.

Скелетът погледна Гастли, после кимна.

— Продължавайте, докторе — каза шивачът. — Скълдъгъри, сигурен съм, че ще искаш да останеш да наблюдаваш отблизо, за да няма проблеми.

— Не мърдам от тука — отвърна детективът. Револверът остана в ръката му.

— Нито пък аз — обади се Флетчър.

Гастли се обърна и излезе, а гневът ускоряваше крачките му. Намери мадам Мист в покоите й. Нахълта безцеремонно.

— Най? — кресна й. — Докарала сте доктор Най да работи тук? Полудяхте ли? Той е чудовище!

Мист го загледа иззад воала си.

— Фактът, че един лекар няма определена специалност, не го прави чудовище.

— Нямал специалност? Може би имате предвид, че е неизвестно дали принадлежи към мъжкия или към женския пол? А може би дори фактът, че едва ли е точно част от човешкия род? Не, специалността няма нищо общо. Най е чудовище, защото извършва медицински експерименти върху живи пленени жертви!

— Това е в миналото.

— Най е военнопрестъпник!

— Който беше наказан справедливо за извършените от него престъпления. Старейшина Биспоук, възложена ми беше задачата да осигуря на Убежището възможно най-добрата медицинска грижа, която съществува на света. Кенспекъл Граус не е сред живите. Доктор Най е следващият в списъка.

— И дори не помислихте да съгласувате избора си с нас? Не допуснахте ли, че ние може да имаме нещо против?

— Като казвате „ние“, вероятно имате предвид себе си и Върховния маг? Защото с него аз съгласувах избора си и той се съгласи напълно, че Убежището ще извлече сериозна полза от опита на Най.

Гастли се свъси.

— Ревъл се е съгласил с това?

— Да. Ако имате проблем с решението му, може би трябва да попитате лично него за мотивите му.

— Права сте — отвърна Гастли. — Без съмнение ще го попитам.

Шивачът се обърна, излезе и отново закрачи из коридорите, но този път по-бавно. Ревъл беше точно като него — войник. Беше се бил във войната срещу Меволент, беше изгубил приятели, паднали в плен. Всички бяха слушали историите за изтезанията и извратените експерименти. Всички знаеха за доктора с дългите ръце и нозе, и с цирей вместо нос. Всички бяха чували за доктор Най.

— Гастли — поздрави го Ревъл и вдигна очи от бюрото си. — Валкирия добре ли е?

— Ранена е тежко — отвърна шивачът, — но ще прескочи трапа. В болничното крило е. Всъщност, точно за това идвам да поговорим.

— А — рече Ревъл и се отпусна назад на стола си. Часът беше три през нощта и красивият Върховен маг изглеждаше сериозно уморен. — Най.

— Как си могъл да се съгласиш да го пуснеш тук? Това същество уби някои от най-добрите ни приятели.

— Ние, магьосниците, живеем много дълго, Гастли. Докога ще помним злините, които всички вършехме през войната?

— Боят на фронтовата линия е едно. Изтезаването до смърт на затворници е съвсем друго.

— Знаеш ли какво точно е правил Най през последните сто години? Работил е сам, в пълна изолация, откъснат от света. Извършвал е изследвания върху човешката душа.

— Иска и нея да подложи на изтезания, така ли?

— Не, иска да я намери. Гастли, представяш ли си какво може да означава това? Душата ни е нашата същина — най-могъщата, най-чистата част от нас. Връзката между душата и истинското име отдавна се обсъжда теоретично, но никога досега не е била доказана. Помисли си какво бихме могли да постигнем, ако я установим и впрегнем силата на името в наша полза! Представи си в какво би могъл да се превърне всеки от нас, ако си позволим да съществуваме в най-добрия си възможен статус?

— Ърскин, при цялото ми уважение, чуваш ли се какви ги дрънкаш? И какво ще направи Най, дори и да открие къде лежи душата? Ще я бучи и ръчка? С какъв инструмент, моля? Че това е душа, не е купичка с желе. Душата трябва да бъде оставена на мира, където и да се крие. Имаме си достатъчно проблеми. Разгневените души се превръщат в призраци, могъщите души — в същности, а злите души — в останки. Да пипаш душата е опасна и мрачна задача. Душата не трябва да бъде доближавана въобще.

— Не сме наели Най, за да му дадем време и ресурси да търси душата, Гастли. Просто ти обяснявам с какво се е занимавал през последния век. Не е наранявал никого, никого не е изтезавал. Разкаял се е за греховете си.

— Изключително трудно ми е да повярвам в това!

— Той е най-добрият на света, мама му стара, знаеш го много добре! Мислиш ли, че ми харесва да го държим тук? Той е гнусен, колкото си иска, а ако ти действително смяташ, че съм забравил какво стори на приятелите ни, значи си луд. Но Кенспекъл си отиде, Вайл се разхожда един Господ знае къде, Даркесата приближава, така че се налага да заровим томахавката и да съберем край себе си най-добрите хора, с които разполагаме.

— Дори и ако става дума за садисти-убийци?

Ревъл затвори очи и седна отново.

— Не мислех, че ще е толкова трудно. Наистина. Смятах, че най-тежките ми решения ще са свързани с това да кажа колко магьосници да отидат на една или друга спасителна мисия. Не знам как се е справял Мериторий — очите на Ревъл се отвориха отново. — Валкирия в съзнание ли е?

— Не. Което може би е добре, предвид състоянието й.

— Знаем ли какво точно й се е случило? Кой й е причинил това?

— Не ми трябват детективските умения на Скълдъгъри, за да разпозная некромантията, когато я видя.

— Като говорим за Скълдъгъри — бавно изрече Ревъл, — според теб налага ли се да го озаптяваме?

— Как така озаптяваме?

— Не ми се прави на глупав. Много добре го знаеш какъв е. Когато Валкирия се събуди, скелетът вече ще е тръгнал по петите на всеки един жив некромант в тая страна.

— Може би трябва да го оставим да действа по неговия начин.

— Гастли, сега ние носим пълната отговорност за всичко. Не можем да си позволим лукса на личните чувства. Тази ситуация трябва не просто да бъде отиграна, а да бъде отиграна правилно.

— Остави на мен. Аз ще говоря с него, за да се уверя, че и той го разбира.

— И чуй — каза Ревъл. — Знам, че всяка фибра от тялото ти се съпротивлява срещу Най, но той е най-добрият, добрата или-каквото-е-там за целта. Той ще спаси живота на Валкирия.

— Да, знам, просто… Нещата страшно бързо станаха ужасно сложни. Не ти ли се струва и на теб така?

— Точно така е. Но сега ние командваме, приятелю. Ние сме ония, които трябва да вземат тежките решения. Неизбежно е рано или късно хората да ни намразят.

— Аз съм първи на опашката. Вече се мразя.

Ревъл тъжно се усмихна.

— Да. Извести ме, когато момичето дойде в съзнание, окей? О, някакви новини около Танит има ли?

Гастли се поколеба.

— Миналата седмица беше в Берлин. Със Сангуайн. За малко ни се изплъзна. Не. Няма нищо ново.

— Ще я намериш.

— Да — отвърна Гастли и излезе.

Върна се да поговори отново с мадам Мист, която демонстрира смайващо добро познаване на правилата и протокола в Убежището. Гастли получи интересуващите го отговори и се върна в болничното крило. Скълдъгъри седеше пред операционната, отпуснал глава на гърдите си, а шапката му лежеше на съседния стол. Черепът блестеше на флуоресцентната светлина. Вдигна поглед към Гастли, когато шивачът приближи.

— Най предсказва пълно възстановяване — изрече скелетът, а кадифеният му глас откънтя тревожно кухо. — Ще се събуди след час-два. При нея има сестра, която да я наблюдава непрекъснато.

— Къде е Флетчър?

— Пратих го вкъщи. В шок е.

— Ами така става, като видиш гаджето си нарязано на порции — обобщи шивачът. — Ти как си?

— В смисъл?

— Тя за малко не загина.

— Наясно съм. Искаш да знаеш дали съм бесен.

— Отлично знам, че си бесен. Седиш напълно неподвижно и говориш много тихо. Готвиш се да убиваш.

— Трябва само да му науча името.

— Аз знам името. Некромант е сторил това на Валкирия, а на света има само един некромант, който да я мрази толкова.

Скълдъгъри наклони глава по обичая си.

— И сега ще ми кажеш, че нямам право да й търся сметка?

— Нищо подобно. Ще ти кажа, че ако се опиташ да й потърсиш сметка, тя ще те убие. Тя е Вестителят на смъртта.

Скълдъгъри взе шапката си и се изправи.

— Ще си опитам късмета.

— Дума да не става — отвърна Гастли и му препречи пътя. — Мислиш си, че мимолетната среща с Вайл отпреди няколко месеца ти е показала каква е некромантската сила? Нищо подобно. Аз съм се изправял срещу него по време на войната. Виждал съм го с очите си как убива десетки магьосници, в това число и собствената ми майка — жена, която, както сам отлично си спомняш, се беше доказала като изключително трудна за убиване жена. Вайл я умъртви с едно махване на ръката.

Скълдъгъри помълча няколко секунди.

— Меланхолия не е лорд Вайл.

— Ако тя наистина е Вестителят на смъртта, значи равнищата им на магическа сила са сходни. Скълдъгъри, и ти, и аз сме съвършено наясно, че ако Меланхолия е искала смъртта на Валкирия, момичето отдавна щеше да е мъртво. Но явно не е било така. Некромантката просто е искала да й причини болка. И това няма да й се размине безнаказано. Говорих с Ърскин и Мист и тримата сме на едно мнение. Нападение над агент на Убежището е равносилно на нападение над самото Убежище. Меланхолия просто ни даде повод да сравним Храма със земята.

— Тогава ми дай армия, аз ще го сравня със земята и ще извлека това момиченце навън за косата.

— Нямам право да ти давам нищо. Преди да влезем в Храма, ни е необходима заповед за ареста на Меланхолия.

— Тя няма да се предаде доброволно — отвърна Скълдъгъри.

— Не, но ние ще й дадем възможност да го стори. Може би Първосвещеник Тенебре ще види в цялата ситуация възможност след дългата изолация да върне Ордена обратно към лоното на останалата част на магьосническата общност.

— Съмнявам се.

— Аз също. Значи, ако Меланхолия не се предаде сама в ръцете ни до двайсет и четири часа, тогава вече приемаме твоя план, отиваме да се разправим с нея, а на теб лично ще ти отпуснем като подкрепление толкова хора, колкото поискаш.

— А ако Меланхолия окаже съпротива?

Гастли погледна скелета в упор.

— Тогава ще направиш необходимото.