П. Г. Удхаус
Гръм и мълнии в Бландингс (6)

I

Сю го гледаше слисана.

— Разваля годежа?

— Разваля годежа.

В мигове на стрес най-глупавият въпрос е винаги този, който пръв ни идва на езика.

— Сигурен ли си?

Хюго издаде звук, наподобяващ спукването на хартиен плик. Самият той, в случай че го попитаха, би казал че се смее горчиво.

— Дали съм сигурен? Май няма много място за съмнение.

— Но защо?

— Защото е научила.

— Какво е научила?

— Всичко, клетнице — рече Хюго, забравяйки в мъжествената си агония изискаността на Кармъди. — Тя знае, че снощи съм те завел на вечеря.

— Какво!

— Такова.

— Но как?

Хартиеният плик гръмна отново. Израз на наситена злост разкриви благородните черти на Хюго.

— Ако някога срещна отново онова гадно, слузесто, накъдрено недоносче Пилбийм — процеди той, — нека си каже последната молитва. Ако му остане време.

Той пое своето бренди със сода от келнера и изгледа мрачно Сю.

— Да поръчам едно и за теб?

— Не, благодаря.

— Както искаш. Макар че за човек в моето положение е трудно да разбере — рече Хюго, отпивайки издебело — как е възможно някой да откаже подкрепление.

Сю имаше милозливо сърце. Трагедията на старото другарче почти я бе накарала да забрави собствените си несгоди.

— Разкажи ми какво е станало, Хюго.

Той остави на масата опразнената си чаша.

— Вчера към обяд пристигнах от Бландингс — започна — с цел да преговарям с Бюро за разследвания „Аргус“ във връзка с отвличането на свинята на лорд Емсуърт.

Сю искаше да узнае още нещо за тази свиня, но долавяше, че моментът не е подходящ за въпроси.

— Отидох в „Аргус“ и се видях с тоя злокачествен тумор Пилбийм, който му се пада собственик.

Сю отново понечи да заговори и за сетен път се въздържа. Тя се чувстваше като край смъртен одър, заслушана в последните слова на умиращия. В такива случаи хората не се прекъсват.

— Междувременно — продължаваше Хюго с гробовен глас — Милисънт заподозряла — и аз съм изненадан от подобни мръсни обрати на мисълта й, тъй като винаги съм я смятал за белоснежна душа, — та Милисънт заподозряла, че съм дошъл в Лондон, воден от някакви задкулисни цели. Тогава се свързала по телефона с „Аргус“ и им казала да проследят моето придвижване и да й докладват. И доколкото разбрах, точно преди да ми позвъни сега е разговаряла с тях и е получила доклада им. Всичко това тя ми разкри в кратки, изгарящи изречения, като накрая ми каза, че ако продължавам да смятам, че сме сгодени, съм имал правото да позная до три пъти. Но за да ми спести усилията, тя сама щяла да ми каже верния отговор, а именно — никакви сватбени камбани за Хюго. И като си помисля само — продължи той, като вдигна чашата си и след кратък оглед я остави обратно с оскърбен и разочарован вид, — че самият аз се шегувах с цирея Пилбийм на тема следене и докладване на хора. Да, уверявам те. Майтапих се най-сърдечно. И после съм излязъл в широкия свят, весел и безгрижен, без дори да подозирам, че коварни шпиони душат всяка моя стъпка. Е, това, което мога да кажа, е, че ако Рони иска кръвта на тоя Пилбийм, какъвто несъмнено е случаят, ще му се наложи да изчака моя ред.

Сю, бидейки жена, обвини жената.

— Тази Милисънт не ще да е цвете за мирисане — рече, присвивайки устни.

— Тя е ангел — каза Хюго. — Това е всеизвестен факт. Ни най-малко не я виня.

— Аз пък да.

— Аз пък не.

— Аз пък да.

— Добре, да бъде по твоему — заключи великодушно Хюго, след което направи знак на келнера. — Още едно от същото, моля.

— Това решава нещата — каза Сю.

Очите й искряха, а брадичката й бе вирната решително нагоре.

— Кое?

— Докато ти беше на телефона, ми хрумна една идея.

— И аз съм имал не една идея през живота си — отвърна Хюго. — Но в този момент ме гложди една-единствена. Да пипна в ръчичките си онова изчадие Пилбийм и да му извивам мазното вратле, да го извивам, докато накрая не се скъса. „С какво се занимавате тук? — питам го. — С измерване на стъпки?“ „Проследяваме хора и докладваме за тяхното придвижване“ — вика ми. „Ха-ха!“ — засмивам се сърдечно аз. „Ха-ха!“ — засмива се и той. Всеобща радост и приятност. А през цялото това време…

— Хюго, ще ме чуеш ли най-сетне?

— Но ето, минава ми горчива мисъл. Каква възможност имам аз да изтръгна димящите му вътрешности с голи ръце? Трябва да се върна в Бландингс с влака в два и четвърт или ще си изгубя работата. Да го оставя невредим в пъкленото му леговище да потрива доволно ръце над моята гибел и да проследява придвижването на някой друг нещастник.

— Хюго!

Сломеният младеж прокара морна длан по челото си.

— Каза ли нещо?

— Вече десет минути се опитвам, но ти не слушаш.

— Говори — рече Хюго, посягайки с угаснал взор към втората си чаша.

— Чувал ли си някога за госпожица Шунмейкър?

— Името ми звучи познато. Коя е тя?

— Това съм аз.

Хюго погледна над ръба на чашата си, уязвен.

— Не говори щуротии на един мъж с разбито сърце — замоли той. — Какво искаш да кажеш?

— Преди няколко дни Рони ме беше качил в колата си и срещнахме лейди Констанс Кийбъл.

— Тя е кукумявка — каза Хюго. — Общопризната в цял Шропшир.

— Тя ме взе за госпожица Шунмейкър.

— Защо?

— Защото Рони повярва на думите на Рони.

Хюго въздъхна покъртено.

— Заплетена работа. Боже, колко заплетена!

— Всичко си дойде напълно естествено. Рони тъкмо ми разказваше за това момиче — как се запознали в Биариц, как тя щяла да идва в Бландингс и тъй нататък. Затова, като видя изведнъж лейди Констанс да се звери насреща ни с ужасяващо подозрение, първото, което му дойде на ума да й каже, беше, че аз съм тя.

— Че си лейди Констанс?

— Не, идиот такъв. Че съм госпожица Шунмейкър. А сега аз ще й бия една телеграма — на лейди Констанс, не на госпожица Шунмейкър, в случай че се каниш да попиташ, — за да й съобщя, че пристигам в Бландингс още днес.

— И ще се правиш на тази госпожица Шунмейкър?

— Да.

Хюго поклати глава.

— Не става.

— Защо? Лейди Констанс ме очаква, прояви малко разум.

— Проявявам не малко, а много. Но някой яко се е бръмнал и без да споменавам имена, това си ти. Нима не се досещаш, че тъкмо когато стигнеш до входната врата, тази госпожица Шунмейкър самолично ще цъфне там и ти изгасваш на секундата?

— Но тя няма да цъфне.

— Защо?

— Защото Рони й изпрати телеграма от името на лейди Констанс, в която пише, че в Бландингс е избухнала скарлатина и тя в никакъв случай не бива да идва.

Изразът на критично превъзходство се свлече от Хюго подобно на широка връхна дреха. Той се изправи в стола си. Тъй силно бе вълнението му, че неволно разля своето бренди със сода и не му отправи дори един скърбящ поглед, а го остави да попие забравено в килима.

— Сю!

— А стигна ли веднъж в Бландингс, ще мога да се видя с Рони и да му обясня как стоят нещата.

— Вярно.

— А ти от своя страна ще можеш да кажеш на Милисънт, че няма защо да се тревожи за снощното ни излизане, тъй като аз съм сгодена за Рони.

— Отново вярно.

— Да виждаш някъде пропуск?

— Нито един.

— Всъщност опасявам се, че ти ще изпортиш цялата работа още в първите пет минути, като ме наречеш Сю.

Хюго махна бодро с ръка.

— Нека и през ум не ти минава подобна мисъл — рече той. — Дори и да сторя тази грешка, ще я замаскирам изкусно, като обясня, че съм искал да кажа „Шу“. Галено от Шунмейкър. А сега върви й прати още една телеграма. Не спирай да изпращаш телеграми. Не оставяй нищо на случайността. Пиши, че Бландингс е опустошен от епидемии. Не само скарлатина. Скарлатина и заушки. Без да споменаваме диабета, херпес зостер, глисти и вода в коляното. Да се залавяме за работа, скъпа Сю. Предстоят ни велики дела.