Лемъни Сникет
Вивариумът с влечугите (11)

Глава единайсета

А в същото време Вайълет се намираше на горния етаж и оглеждаше с критичен поглед спалнята си. Пое дълбоко въздух и след това върза косата си с панделката, за да не й пада в очите. Както вие и аз — и всеки, който познава добре Вайълет, — знаем, когато тя връзва косата си отзад по този начин, то е защото трябва да измисли някакво изобретение. А тъкмо сега трябваше да го измисли бързо.

Когато брат й бе споменал как Стефано им заповяда да отнесат куфара му в къщата, Вайълет се досети, че уликите, които търси, без съмнение се намират именно в този куфар. И тези минути, докато брат й и сестра й отвличаха вниманието на възрастните във Вивариума с влечугите, щяха да са единствената й възможност да отвори куфара и да намери доказателствата за зловещия план на Стефано. Но болката в рамото й припомняше, че тя не може просто да отвори куфара — той беше заключен с катинар, също толкова блестящ като зложелателните очи на Стефано. Признавам, че ако аз — вместо да съм на палубата на яхтата на моята приятелка Бела, където пиша всичко това, — бях на мястото на Вайълет, разполагайки само с няколко минути, за да отворя един заключен куфар, навярно бих загубил всяка надежда. Бих се строполил на пода на спалнята и бих удрял с юмрук по килима, питайки се защо, за Бога, животът е толкова несправедлив и пълен с притеснения.

За щастие на децата Бодлер, обаче, Вайълет беше дарена с по-твърд характер и затова се огледа внимателно в спалнята си за нещо, което би й помогнало. Там нямаше много материали за изобретения. Вайълет мечтаеше за една подходяща стая, в която да изобретява неща, пълна с жици и зъбчати колела, и всякакво необходимо оборудване, за да изобретява наистина първокласни уреди. Всъщност чичо Монти притежаваше много такива съоръжения, но — за голямо съжаление на Вайълет, когато си помисли за тях — те се намираха във Вивариума с влечугите. Тя погледна големите листове плътна хартия, забодени по стената, върху които се бе надявала да разчертава изобретения, докато живее в къщата на чичо Монти. Неприятностите бяха започнали толкова скоро, че Вайълет имаше само няколко бележки върху единия лист, които бе написала на светлината от една стояща лампа още първата вечер, прекарана тук. Когато си спомни онази вечер, погледът на Вайълет се насочи към стоящата лампа и щом стигна до контакта, й хрумна една идея.

Всички знаем, разбира се, че не трябва никога, никога, никога, никога, никога, никога, никога, никога, никога, никога, никога, никога, никога, никога, никога, никога, никога, никога, никога, никога, никога, никога, никога, никога, никога, никога, никога, никога, никога, никога, никога, никога, никога, никога, никога, никога, никога, никога, никога, никога, никога, никога, никога, никога, никога, никога, никога, никога, никога, никога, никога, никога, никога, никога, никога, никога, никога, никога, никога, никога, никога, никога, никога, никога, никога, никога, никога, никога, никога, никога, никога, никога, никога, никога, никога, никога, никога, никога, никога, никога, никога, никога, никога, никога, никога, никога, никога, никога, никога, никога, никога, никога, никога, никога, никога, никога, никога, никога, никога, никога, никога, никога, никога, никога, никога, никога, никога, никога, никога, никога, никога, никога, никога, никога, никога, никога да си играем по какъвто и да било начин с електрически уреди. Никога. За това има две причини. Едната е, че може да получите токов удар, което е не само смъртоносно, но и крайно неприятно, а другата е, че вие не сте Вайълет Бодлер, една от малцината на света, които умеят да се справят с такива неща. А дори и Вайълет беше много предпазлива и притеснена, докато откачаше лампата от контакта и оглеждаше дълго щепсела. Може би щеше да свърши работа.

С надеждата, че Клаус и Съни продължават да залъгват успешно възрастните, Вайълет почна да движи двата щифта на щепсела насам-натам, докато най-после се отделиха от пластмасовата си основа. Сега тя имаше две малки метални ленти^[1]. След това Вайълет извади кабар от единия забоден лист хартия, като го остави да се навие надолу по стената, сякаш е мързелив. С острия връх на кабара тя взе да натиска и огъва двете метални парчета, докато едното се усука около другото, а после мушна с усилие кабара между двете парчета, така че острият му връх да стърчи навън. Резултатът представляваше парче метал, което не бихте забелязали, ако лежи на улицата, но каквото Вайълет всъщност бе направила, беше груб — думата „груб“ тук означава „непохватно направен в последната минута“, а не „оскърбителен“ или „невъзпитан“ — шперц. Шперцовете, както може би знаете, са приспособления, които действат сякаш са ключове и обикновено се използват от лоши хора, за да ограбват къщи или да избягат от затвора, но това беше един от редките случаи, когато шперцът щеше да бъде използван от добър човек — Вайълет Бодлер.

Вайълет слезе тихо по стълбите, като държеше в едната си ръка шперца, а с другата стискаше палец. Мина на пръсти покрай огромната врата на Вивариума с влечугите и се надяваше отсъствието й да не бъде забелязано, тъй като се измъкна навън. Съзнателно извръщайки очи от колата на доктор Ла Фрофаг, за да избегне дори да зърне тялото на чичо Монти, най-голямото бодлерче тръгна към купчината куфари. Първо погледна старите, които принадлежаха на децата Бодлер. Тези куфари съдържаха, както тя помнеше, сума грозни дрехи, предизвикващи сърбеж, които госпожа Поу беше им купила наскоро след като родителите им загинаха. Няколко секунди Вайълет остана загледана в куфарите, като си спомни колко лесен беше животът й, преди да ги връхлети цялата тази беда, и колко изненадващо беше, че сега се намира в такова окаяно положение. За нас това може да не е изненадващо, понеже знаем колко съкрушителен е животът на сираците Бодлер, обаче злощастието на Вайълет постоянно й се струваше изненадващо и сега й отне минута, дордето прогони от главата си мислите за тяхното положение и се съсредоточи върху това, което трябваше да направи.

Тя коленичи, за да се доближи до куфара на Стефано, хвана с една ръка лъскавия сребърен катинар, пое си дълбоко въздух и втъкна шперца в ключалката. Той влезе, но когато Вайълет се опита да го завърти, едва помръдна и само престърга малко в ключалката. Трябваше да се движи по-плавно, иначе нямаше да свърши работа. Вайълет извади своя шперц и го намокри с устата си, като изкриви лице от противния вкус на метал. После пъхна отново шперца в ключалката и се опита да го завърти. Той помръдна леко и сетне спря.

Вайълет извади шперца и се замисли много, много напрегнато, връзвайки си пак панделката. Но когато отметна косата от очите си, тя усети внезапна тръпка по кожата си. Беше неприятна и позната. Беше чувството, че я наблюдават. Погледна бързо зад гърба си, но видя само змиеобразните плетове на моравата. Погледна встрани и видя само алеята, която водеше към Противния път. Ала след това погледна право напред през стъклените стени на Вивариума с влечугите.

Никога не й беше идвало на ум, че отвън човек може да види през стените вътрешността на Вивариума с влечугите еднакво ясно, както може да вижда отвътре навън, но когато вдигна поглед, Вайълет съзря между клетките с влечугите фигурата на господин Поу, която подскачаше възбудено нагоре-надолу. Вие и аз знаем, разбира се, че господин Поу беше изпаднал в паника заради Съни и Невероятно смъртоносната усойница, но Вайълет знаеше само, че каквато и хитрина да бяха измислили брат й и сестричето й, тя все още действаше. Това не обясни обаче тръпката по кожата й, докато Вайълет не се вгледа малко по-внимателно точно вдясно от господин Поу и тогава срещна погледа на Стефано, насочен право в нея.

Тя зяпна от изненада и ужас. Знаеше, че всеки миг Стефано ще съчини някакъв предлог, за да напусне Вивариума с влечугите и да дойде при нея, а тя не беше дори отворила куфара. Бързо, бързо, бързо трябваше да измисли начин нейният шперц да проработи. Погледна надолу, към влажния пясък на алеята, и нагоре, към мътното жълтеникаво следобедно слънце. Погледна собствените си ръце, които бе изцапала, като разглобяваше щепсела, и тогава се сети за нещо.

Скачайки на крака, Вайълет се втурна обратно в къщата, сякаш Стефано вече е по петите й, блъсна вратата на кухнята и влезе. Събори в бързината един стол и грабна сапуна от мократа мивка. Намаза старателно своя шперц с плъзгавото вещество, докато цялото изобретение доби тънка гладка обвивка. Сърцето й думкаше в гърдите, когато изтича пак навън и хвърли трескав поглед през стените на Вивариума с влечугите. Стефано казваше нещо на господин Поу — перчеше се с експертните си познания за змиите, но Вайълет не можеше да знае това — и тя използва този момент, за да коленичи и да пъхне пак шперца в ключалката на катинара. Той бързо се завъртя в пълен кръг и после се счупи на две части. Чу се тих звук, когато едната половина падна в тревата, а другата остана да стърчи от ключалката като нащърбен зъб. Шперцът й беше унищожен.

За миг Вайълет затвори очи от отчаяние, а после се изправи на крака, като се подпря на куфара, за да запази равновесие. Но когато сложи ръка върху куфара, катинарът се залюля и отвори, куфарът също зина и всичко се разпиля по земята. Вайълет падна пак на колене от изненада. Някак, при завъртането на шперца, той трябва да бе отключил катинара. От време на време дори в най-злочестия живот настъпват един-два късметлийски мига.

Експерти твърдят, че е много трудно да намериш игла в купа сено, поради което „игла в купа сено“, е доста изтъркан израз, означаващ „нещо, което трудно се намира.“ Причината, задето е толкова трудно да намериш игла в купа сено, е, разбира се, че сред многото неща в една купа сено иглата е само едно. Ако, обаче, търсиш нещо, независимо какво, това няма да е никак трудно, защото почнеш ли веднъж да преравяш купата сено, непременно ще намериш нещо — сено, естествено, но и нечистотии, буболечки, няколко земеделски сечива, а може би и някой човек, избягал от затвора и скрил се там. Когато Вайълет претърсваше съдържанието на куфара на Стефано, то наподобяваше търсене на нещо, независимо какво, защото тя не знаеше какво точно иска да намери. Затова всъщност се оказа доста лесно да намери полезни доказателствени материали: стъклено шишенце със запечатана гумена запушалка, каквито могат да се видят в научна лаборатория; спринцовка с остра игла, като онези, които вашият доктор използва, за да ви прави инжекции; малка връзка сгънати листове; ламинирана карта; пухче за пудра и ръчно огледалце.

Макар да знаеше, че й остават само още няколко мига, Вайълет отдели тези предмети от вмирисаните дрехи и бутилката вино, които също се намираха в куфара, и огледа много внимателно своите доказателства, като се съсредоточаваше върху всеки предмет, сякаш бяха малки части, от които ще направи машина. А в известен смисъл така и беше. Вайълет Бодлер трябваше да подреди тези доказателствени предмети, за да разгроми зловещия план на Стефано и да внесе за първи път, откакто родителите им загинаха в ужасния пожар — правда и спокойствие в живота на сираците Бодлер. Вайълет се взираше във всяко отделно доказателство, мислеше много напрегнато и не след дълго лицето й засия, както засияваше винаги, когато всички части на нещо бяха правилно сглобени и машината проработваше точно както трябва.