Агата Кристи
Тъжният кипарис (16)

Глава девета

— Е, как върви? — попита Питър Лорд.

— Не много добре — отговори Еркюл Поаро.

— Нищо ли не открихте? — попита с тягостно чувство лекарят.

— Елинор Карлайл е убила Мери Джеръд от ревност… Елинор Карлайл е убила леля си, за да наследи парите й… Елинор Карлайл е убила леля си от състрадание… Можете да избирате, приятелю!

— Говорите глупости!

— Така ли?

Луничавото лице на Лорд изглеждаше разярено.

— Какво означава всичко това?

— Мислите ли, че е възможно? — попита детективът.

— За какво да мисля, че е възможно? — попита на свой ред Лорд.

— Че Елинор Карлайл не е могла да понесе вида на страдащата си леля и й е помогнала да сложи край на живота си.

— Глупости!

— Наистина ли са глупости? Вие самият ми казахте, че старата дама ви е помолила да й помогнете.

— Не го мислеше сериозно. Знаеше, че не бих направил такова нещо.

— И все пак идеята се е въртяла в главата й. Елинор Карлайл е могла да й помогне.

Питър Лорд крачеше напред-назад из стаята. Най-сетне каза:

— Не мога да отрека, че е възможно. Но Елинор Карлайл е уравновесена и здравомислеща млада жена. Не мисля, че до такава степен е била завладяна от съжалението, та да загуби представа за риска. Тя е знаела какъв риск поема, излагайки се на опасността да бъде обвинена в убийство.

— Значи не мислите, че го е направила?

— Мисля, че една жена може да направи такова нещо за съпруга си или за детето си, или може би за майка си. Не мисля обаче, че би го направила за леля си, дори и да я обича. Във всеки случай струва ми се, че би го направила само ако въпросният човек страда от непоносими болки.

— Може би сте прав — отбеляза Поаро замислено. После попита: — Смятате ли, че Родерик Уелман е бил толкова разчувстван, че да извърши подобно нещо?

— Не му стиска! — отговори презрително лекарят.

— Съмнявам се. В някои отношения, mon cher, вие подценявате този млад човек.

— О, той безспорно е умен, интелигентен и всичко останало.

— Точно така — съгласи се Поаро. — Има също и чар… Да, аз го усетих.

— Така ли? Аз пък не съм! — възкликна Питър Лорд. После продължи настойчиво: — Вижте, Поаро, няма ли нещо?

— Досега проучванията ми нямат успех! Постоянно ме връщат в изходната точка. Никой не печели от смъртта на Мери Джеръд. Никой, освен Елинор Карлайл, не я е мразил. Има един-единствен въпрос, който може би трябва да си зададем: Някой мрази ли Елинор Карлайл?

Доктор Лорд поклати бавно глава.

— Не зная да има такъв… Искате да кажете, че някой може да я е натопил?

— Доста пресилено предположение, а и няма нищо в негова подкрепа… освен може би прекалено ясните доказателства срещу нея.

Поаро му разказа за анонимното писмо.

— Виждате, че така се оформя много сериозно обвинение срещу нея. Била е предупредена, че може да бъде изключена от завещанието на леля си и че това момиче, което е чужд човек, вероятно ще получи всичките пари. Ето защо, когато леля й с несвързаните си думи моли за адвокат, Елинор не пропуска възможността да се погрижи старата дама да умре още същата нощ!

— А Родерик Уелман? — извика Питър Лорд. — Той също е щял да загуби!

— Не — поклати глава Поаро, — в негов интерес е било старата дама да направи завещание. Спомнете си, че ако беше умряла, без да остави завещание, той нищо нямаше да получи. Елинор й е най-близката кръвна роднина.

— Но той се канеше да се жени за Елинор!

— Да, но не забравяйте, че веднага след смъртта на лелята годежът бе развален. Той недвусмислено й показа, че желае да е свободен.

Питър Лорд изстена, хвана се за главата и промърмори:

— Отново всичко се обръща срещу нея. Всеки път!

— Да. Освен ако… — Поаро помълча малко и каза: — Има нещо…

— Да?

— Нещо, някакво малко парченце от мозайката, което липсва. Нещо, сигурен съм, което се отнася до Мери Джеръд. Приятелю, до вас естествено стигат клюки за някои скандали тук. Чували ли сте някога нещо за нея?

— За Мери Джеръд? Искате да кажете за характера й?

— Каквото и да е. Някаква стара история. Провинение или скандал. Съмнение относно почтеността й. Злонамерени приказки по неин адрес. Нещо, без значение какво е то, но което определено я злепоставя…

— Надявам се, че няма да тръгнете по този път — изрече Питър Лорд. — Да изравяте разни неща за една безобидна млада жена, която е мъртва и не може да се защити… Така или иначе, не вярвам да излезе нещо!

— Да не би да е била сър Галахад^[1] от женски пол и да е водила безгрешен живот?

— Доколкото зная, така е. Никога не съм чувал нищо.

— Не мислете, приятелю, че ще търся мръсотия там, където я няма… Не, не, нищо подобно. Но сестра Хопкинс не умее много добре да прикрива чувствата си. Била е привързана към Мери и има нещо, което знае за нея — нещо, което не е в нейна полза, но не иска то да стане известно, а се страхува, че аз ще го открия. Тя обаче е убедена, че престъплението е извършено от Елинор Карлайл и тази тайна, каквато и да е тя, няма нищо общо с Елинор. Разбирате ли, приятелю, аз непременно трябва да науча всичко. Защото Мери може да е сторила зло на някой друг човек и в такъв случай е възможно този друг човек да има мотив, за да желае смъртта й.

— Тогава сестра Хопкинс също би го разбрала — каза Питър Лорд.

— Сестра Хопкинс е доста интелигентна за нивото си, но нейният интелект едва ли е равен на моя. Тя може и да не разбере, но Еркюл Поаро ще разбере!

— Съжалявам. Аз не зная нищо — поклати глава лекарят.

— Нито Тед Бигланд — изрече Поаро замислено, — а той живее тук, откакто се е родил. Нито пък госпожа Бишоп, защото ако знаеше нещо лошо за момичето нямаше да се сдържи да не го каже! Eh bien, има още една надежда.

— Да?

— Днес ще се срещна с другата медицинска сестра О’Брайън.

— Тя не знае много за местните хора — отбеляза Питър Лорд. — Беше тук само един-два месеца.

— Известно ми е. Но, приятелю, казаха ми, че сестра Хопкинс има дълъг език. Не е клюкарствала в селото, където подобни приказки биха навредили на Мери Джеръд. Съмнявам се обаче, че би устояла да не намекне за това, което е в главата й, пред чужд човек и колега! Сестра О’Брайън може да знае нещо.