Агата Кристи
Тъжният кипарис (15)

Глава осма

Главният инспектор Марстън беше много любезен.

— Е, мосю Поаро, дойдохте да ми съдействате за някой от моите случаи ли?

— Не, не — измърмори Поаро пренебрежително. — Само малко любопитство от моя страна.

— С удоволствие ще задоволя любопитството ви. За кой случай става дума?

— За Елинор Карлайл.

— О, да, момичето, което отрови Мери Джеръд. Делото ще се гледа след две седмици. Интересен случай. Между другото, направила го е и със старата дама. Още не е пристигнал окончателният доклад, но, изглежда, няма съмнение, че е морфин. Хладнокръвен човек. Окото не й мигна, нито при ареста, нито след това. Дума не обели. Но има достатъчно улики срещу нея. Вътре е.

— Смятате ли, че го е направила?

Марстън, опитен инспектор с добродушен вид, кимна утвърдително.

— Няма никакво съмнение. Сложила е отрова в сандвича, който е бил най-отгоре. Добре изпипана работа.

— Никакви съмнения ли нямате? Абсолютно никакви?

— О, не! Убеден съм! Доволен съм, че съм сигурен! Ние не правим повече грешки от другите. Не се стремим непременно да докажем нечия вина, както мислят някои хора. Сега съвестта ми е чиста.

— Разбирам — каза Поаро.

Мъжът от Скотланд Ярд го погледна с любопитство.

— Да не би да има нещо друго?

— Засега не — поклати той глава. — Всичко, което съм открил до този момент, доказва вината на Елинор Карлайл.

— Тя е виновна! — изрече инспектор Марстън с радостна увереност.

— Бих искал да се срещна с нея.

— В джоба си носите разрешение, нали? Така ще бъде по-лесно — усмихна се инспекторът снизходително.