Колийн Хувър
Жестока любов (34)

Глава 34
Майлс

Шест години по-рано

Прибрахме се вкъщи. Не в нашата къща.

Рейчъл искаше Лиза. Рейчъл има нужда от майка си.

А аз май имам нужда от баща си.

Всяка нощ аз я държа в прегръдките си. Всяка нощ й казвам, че съжалявам. Всяка нощ ние плачем.

Не разбирам как може да бъде толкова съвършено. Как животът и любовта, и хората могат да бъдат толкова съвършени и красиви.

А после вече не са.

После е грозно.

Животът и любовта, и хората стават жестоки.

Всичко се превръща във вода.

Тази вечер е различно. Тази вечер е първата от три седмици насам, в която тя не плаче. Ала аз пак я прегръщам. Искам да се зарадвам, че не плаче, ала то ме плаши. Сълзите й означават, че чувства нещо. Дори ако то е опустошение, все пак е нещо. Тази вечер няма сълзи.

Аз я прегръщам въпреки това. Казвам й, че съжалявам.

Тя никога не отговаря, че е окей.

Никога не отговаря, че вината не е моя.

Никога не казва, че ми прощава.

Тази вечер обаче ме целува. Целува ме и сваля блузата си. Казва ми да я любя. Отвръщам й, че не бива. Казвам й, че би трябвало да чакаме повече от две седмици. Тя ме целува, така че аз преставам да говоря.

Целувам я в отговор.

Рейчъл отново ме обича.

Така мисля.

Целува ме така, сякаш ме обича.

Нежен съм с нея.

Не бързам.

Тя докосва кожата ми така, сякаш ме обича.

Не искам да й причиня болка.

Тя плаче.

Моля те, Рейчъл, не плачи.

Спирам.

Тя ми казва да не спирам.

Казва ми да го довърша.

Да го довърша.

Не харесвам тази дума.

Сякаш това е работа.

Отново я целувам.

Довършвам го.

* * *

Майлс,

Рейчъл ми написа писмо.

Съжалявам.

Не.

Не мога да го направя. Твърде много боли.

Не, не, не.

Мама ще ме отведе във Финикс. И двете ще се преместим там. Сега всичко е прекалено сложно, дори между тях двамата. Баща ти вече знае.

Клейтън сплотява семействата.

Майлс ги разбива.

Опитах се да остана. Опитах се да те обичам. Всеки път когато те погледна, виждам него. Той е всичко. Ако остана, той винаги ще бъде всичко. Ти го знаеш. Знам, че го разбираш. Не бива да те обвинявам.

Но го правиш.

Толкова съжалявам.

Престана да ме обичаш с писмо, Рейчъл?

С обич,

Усещам го. Всичко грозно. То е в порите ми. Във вените. В спомените. В бъдещето ми.

Рейчъл

Разликата между грозната и красивата страна на любовта е, че красивата страна е много по-лека. Кара те да се чувстваш така, сякаш се рееш във въздуха. Тя те издига високо. Носи те.

Красивите части на любовта те задържат над остатъка от света. Задържат те над всичко лошо и ти просто гледаш от високо и си мислиш: Леле. Толкова се радвам, че съм тук горе.

Понякога красивите части на любовта се връщат обратно във Финикс.

Грозните части на любовта са прекалено тежки, за да се преместят във Финикс. Грозните части на любовта не могат да те издигнат.

Те те дърпат

Н

А

Д

О

Л

У

Задържат те там.

Давят те.

Вдигаш поглед и си мислиш: Ще ми се да бях там горе.

Ала не си.

Грозната любов се превръща в теб.

Поглъща те.

Кара те да ненавиждаш всичко.

Кара те да осъзнаеш, че всичко красиво не си заслужава. Без красивото никога няма да те заплашва опасността да изпитваш това.

Никога няма да те заплашва опасността да почувстваш грозното.

Така че ти се отказваш. Отказваш се от всичко. Никога вече не искаш да познаеш любовта, каквато и да е тя, защото никоя любов няма да си струва отново да преживееш грозната, жестоката любов.

Никога вече няма да си позволя да обикна друга, Рейчъл.

Никога.