Колийн Хувър
Жестока любов (25)

Глава 25
Тейт

Минаха няколко седмици, откакто Корбин научи. Не го е приел и все още не е казал нито дума на Майлс, ала започва да се адаптира. Когато вечер изляза без обяснение и се върна няколко часа по-късно, той знае къде съм била. Не ми задава въпроси.

Що се отнася до положението с Майлс, аз съм тази, която се приспособява. Трябваше да свикна с правилата му, защото той по никакъв начин няма да ги наруши или промени. Спрях да се опитвам да го разбера и се научих да не допускам нещата между нас да станат прекалено задълбочени. Правя точно онова, което се съгласихме да сторим в началото. Да правим секс.

Много секс.

Секс под душа. Секс в спалнята. Секс на пода. Секс върху кухненската маса.

Все още не съм прекарвала цяла нощ с него и понякога все още ме боли от това, как се затваря в себе си веднага след като свършим, но все още не съм открила начин да му откажа.

Знам, че искам много повече, отколкото той ми дава, и че той иска много по-малко, отколкото ми се ще да му дам, ала засега и двамата се задоволяваме с това, което получаваме. Опитвам се да не мисля за това, какво ще се случи в деня, в който повече няма да съм в състояние да се справя. Опитвам се да не мисля за всички други неща, които жертвам, оставайки обвързана с него.

Опитвам се изобщо да не мисля за това и все пак мислите идват. Всяка вечер, когато съм в леглото, мисля за това. Всеки път когато съм под душа, мисля за това. Когато съм в час, в дневната, в кухнята, на работа… мисля за това какво ще стане, когато един от нас най-сетне дойде на себе си.

— Тейт умалително ли е от нещо? — пита ме Майлс.

Лежим в неговото легло. Току-що се прибра след четиридневно пътуване и макар че уговорката ни уж е само за секс, и двамата все още сме напълно облечени. Не се целуваме. Той просто лежи до мен и ми задава лични въпроси за името ми и аз го обожавам повече от всеки друг ден, който сме прекарали заедно.

За първи път ми задава полуличен въпрос. Ненавиждам това, че въпросът му ме изпълва с надежда, а той ме попита просто дали името ми е умалително.

— Тейт е второто ми име — обяснявам. — Моминската фамилия на баба ми.

— Как е малкото ти име?

— Елизабет.

— Елизабет Тейт Колинс. — Гласът му прави любов с името ми. Името ми никога не е звучало толкова красиво, колкото в този миг, когато излиза от устата му. — Това са почти двойно повече срички, отколкото има в моето — казва той. — Това са страшно много срички.

— Как е твоето второ име?

— Микел — отвръща той. — Хората винаги го бъркат и го произнасят „Майкъл“. Доста е дразнещо.

— Майлс Микел Арчър. Силно име.

Той се повдига на лакът и ме поглежда с умиротворено изражение. Прибира косата зад ухото ми, докато очите му обхождат лицето ми.

— Случи ли се нещо интересно тази седмица, докато бях на работа, Елизабет Тейт Колинс?

В гласа му има закачливи нотки. Чувам ги за първи път, ала ми харесват. Много ми харесват.

— Не особено, Майлс Микел Арчър — отвръщам с усмивка. — Дадох доста извънредни смени.

— Все още ли харесваш работата си? — Пръстите му докосват лицето ми, плъзгат се по устните ми, прокарват пътечка по шията ми.

— Да, харесвам я. Харесва ли ти да бъдеш капитан? — Задавам му същите въпроси, които и той на мен. Мисля си, че така е най-сигурно, защото знам, че ще даде само толкова, колкото е готов сам да поеме.

Очите му проследяват движенията на ръката му, докато разкопчава блузата ми.

— Обичам работата си, Тейт. — Пръстите му са върху второто копче на блузата ми. — Ала не ми харесва, че отсъствам толкова дълго, особено когато знам, че ти си отсреща. Заради това ми се иска винаги да си бъда вкъщи.

Опитвам да се сдържа, но не успявам. Думите му ме карат да ахна, въпреки че това навярно е най-тихото ахване, откъсвало се някога от нечии устни.

Ала той забелязва.

Очите му се стрелват към моите и аз виждам, че му се иска да даде на заден ход. Да си вземе думите обратно, защото в тях имаше надежда. Майлс не казва подобни неща. Знам, че се кани да се извини. Ще ми напомни, че не може да ме обикне, че не е искал да ми вдъхне тази искрица напразна надежда.

Не си я вземай обратно, Майлс. Моля те, остави ме да я задържа.

Очите ни остават приковани в продължение на няколко дълги секунди. Аз продължавам да се взирам в него, чакайки да си върне думите назад. Пръстите му все така са върху второто копче на блузата ми, ала вече не се опитват да го разкопчаят.

Очите му се спират за миг върху устните ми, а после се вдигат към моите и обратно към устните ми.

— Тейт — шепне той. Казва името ми толкова тихо, че дори не съм сигурна дали устата му помръдва.

Нямам време да отговоря. Ръката му оставя копчето ми и се заравя в косата ми в същия миг, в който устните му се сблъскват яростно с моите. Тялото му се плъзва върху мен и целувката му начаса става настойчива. Дълбока. Властна. Пълна е с нещо, което не съм усещала в нея никога преди. Пълна е с чувство. Пълна е с надежда.

До този миг мислех, че целувката е просто целувка. Нямах представа, че целувките биха могли да означават различни неща и усещането от тях да бъде напълно противоположно.

В миналото винаги изпитвах страст и желание, и похот… ала този път е различно.

Тази целувка е на един различен Майлс и дълбоко в сърцето си знам, че това е истинският Майлс. Онзи, който е бил някога. Онзи, за когото не ми е позволено да питам.

* * *

Отмества се настрани, когато свършва.

Аз се взирам в тавана.

Главата ми е пълна с толкова въпроси. Сърцето ми прелива от объркване. Това между нас никога не е било лесно. Човек би могъл да си помисли, че да се ограничавате единствено със секс, би било най-лесното нещо на света, но то ме кара да поставям под въпрос всяка своя постъпка и всяка своя дума. Да анализирам всеки негов поглед.

Дори не знам какво би трябвало да направя сега. Да остана да си лежа тук, докато той ме помоли да си вървя? Никога не сме прекарвали нощта заедно. Да се притисна в него и да го прегърна, надявайки се той да обвие ръце около мен, докато не заспим? Прекалено се страхувам, че ще ме отблъсне.

Ама че съм глупава.

Ама че глупаво, глупаво момиче съм.

Защо не може и за мен да бъде просто секс? Защо не мога просто да дойда тук, да му дам онова, което иска, да получа това, което искам аз, и да си тръгна?

Обръщам се настрани и бавно се надигам. Посягам към дрехите си и ставам, за да се облека. Той ме гледа. Не казва нищо.

Избягвам да срещна очите му, докато не съм напълно облечена, и си слагам обувките. Колкото и да ми се иска да се пъхна обратно в леглото при него, се отправям към вратата. Не се обръщам, за да го погледна, когато казвам:

— Ще се видим утре, Майлс.

Стигам чак до входната врата. Той не продумва. Не ми отговаря, че ще се видим утре; не ми казва „довиждане“.

Надявам се мълчанието му да е доказателство, че не му харесва усещането от това, да си тръгнат от теб.

Отварям вратата и прекосявам коридора. Влизам у нас. Корбин седи на дивана и гледа телевизия. Обръща очи към вратата, когато ме чува да влизам, и ме стрелва с неодобрителен поглед.

— Не се впрягай толкова — подхвърлям, докато си събувам обувките до входа. — Рано или късно, трябва да го преглътнеш.

— Чукал те е зад гърба ми и ме е лъгал — заявява Корбин. — Това не е нещо, което ще преглътна.

Когато се обръщам към дневната, виждам, че Корбин ме гледа.

— Наистина ли очакваше да ти каже? Господи, Корбин. Ти изрита Дилън от апартамента само защото ме погледна не както трябва.

Корбин се изправя. Ядосан е.

— Именно! — крещи. — Мислех си, че Майлс те защитава от Дилън, когато в действителност просто е предявявал правата си! Той е проклет лицемер и ще му бъда сърдит докогато си поискам, така че ти ще трябва да го преглътнеш!

Смея се, защото Корбин няма никакво право да ми излиза с обвинения.

— Какво е толкова смешно, Тейт? — сопва се той.

Аз заставам пред него.

— Майлс от самото начало беше напълно откровен с мен за това какво иска. Не ми е поднесъл нито една лъжа. Аз съм единственото момиче, с което е бил през последните шест години, а ти наричаш него лицемер? — Дори не се опитвам да овладея гласа си. — Защо не се погледнеш в огледалото, Корбин! С колко момичета си бил, откакто се нанесох тук? Колко от тях според теб имат братя, които биха искали да ти сритат задника, ако научат за теб? Ако някой тук е лицемер, това си ти!

Сложил е ръце на хълбоците си и ме гледа сурово. Когато не отговаря, аз се обръщам, за да си отида в стаята, но в този момент вратата се отваря с почукване.

Майлс.

С Корбин се обръщаме едновременно в същия миг, в който той подава глава вътре.

— Всичко наред ли е тук? — пита и влиза в дневната.

Хвърлям поглед към Корбин, който ме гледа свирепо. Повдигам вежди и чакам да отговори на Майлс, тъй като той е онзи, който има проблем.

— Добре ли си, Тейт? — Този път Майлс се обръща единствено към мен.

Поглеждам го и кимам.

— Добре съм. Не съм аз тази, която има нереалистични очаквания.

Корбин простенва шумно, след което се обръща и изритва дивана. С Майлс го гледаме как заравя пръсти в косата си и стиска тила си. Обръща се към Майлс и въздъхва тежко.

— Защо не беше гей!

Майлс го гледа съсредоточено. Аз чакам някаква реакция и от двамата, за да знам дали вече мога да дишам.

Майлс поклаща глава в същия миг, в който върху лицето му се появява усмивка.

Корбин се смее, ала едновременно с това простенва — знак, че току-що е приел това между нас, дори и да не е съгласен с него.

Усмихвам се и излизам тихичко от апартамента с надеждата да успеят да поправят онова, което е било разрушено между тях, когато аз се появих в картинката.

Вратите на асансьора се отварят във фоайето и аз понечвам да сляза, но Кеп стои пред тях, сякаш се кани да се качи.

— При мен ли идваш? — пита той.

Кимам и посочвам нагоре.

— Корбин и Майлс се изясняват. Реших да им дам малко време.

Кеп се качва в асансьора и натиска копчето за двайсетия етаж.

— Е, в такъв случай би могла да ме изпратиш до нас — казва и се хваща за пречката зад себе си за опора.

Аз заставам до него и се облягам на стената.

— Мога ли да те попитам нещо, Кеп?

Той кима.

— Обичам да ми задават въпроси толкова, колкото и сам да ги задавам.

Свеждам поглед към обувките си и кръстосвам крака.

— Според теб какво би могло да накара един мъж никога вече да не иска да изпита любов?

Кеп не ми отговаря в продължение на поне пет етажа. Най-сетне вдигам глава и виждам, че ме гледа, присвил очи, така че между тях са се врязали още повече бръчки.

— Предполагам, че ако човек види любовта от най-жестоката й страна, е възможно да поиска никога вече да не я преживява отново.

Замислям се над думите му, но те не ми помагат особено. Не мога да си представя как е възможно любовта да стане толкова жестока за някого, че да го накара напълно да се откаже от нея.

Вратите на асансьора се отварят на двайсетия етаж и аз оставям Кеп да слезе пръв. Отивам с него до апартамента му и изчаквам да отвори.

— Тейт. — Обърнат е към вратата и не ме поглежда. — Понякога духът на един мъж не е достатъчно силен, за да се пребори с призраците от миналото му. Може би момчето просто е изгубило духа си някъде по пътя.

С тези думи затваря вратата и ме оставя още по-объркана отпреди.