Р. Л. Стайн
Не поглеждай под мивката! (4)

4

— АААААЙЙЙЙЙ!

Викът му сигурно се чу през няколко улици.

Това привлече вниманието на мама. Тя се втурна през мрежестата врата откъм двора.

— Какво има? — запита мама.

Даниел се измъкна заднешком от шкафа под мивката, като се държеше за главата. Погледна ни с присвити очи.

— Ударих си главата в мивката — проплака той. — Кет ме блъсна!

Мама коленичи и прегърна Даниел.

— О, миличкият — успокоително каза тя и нежно го погали по главата.

— Не съм го блъснала — заявих аз. — Дори не съм го докосвала.

Даниел изпъшка и разтърка главата си отстрани.

— Много боли — оплака се той. — Сега сигурно ще ми излезе огромна цицина.

Той ме изгледа:

— Нарочно го направи! И гъбата не е твоя, да знаеш! Беше си в къщата. Така че е на всички ни.

— Напротив! Моя си е! — настоях аз. — И какво ти става, Даниел? Защо все искаш моите неща?

— Престанете! — викна мама, изгубила търпение. — Не мога да повярвам, че се карате за някаква си тъпа гъба!

Мама се обърна към мен.

— Кет, ти нали трябваше да наглеждаш брат си? — запита ме тя. — И, Даниел, не вземай неща, които не са твои.

Тя се завъртя и тръгна да излиза:

— И да не съм чула и дума повече за тази гъба! Иначе и двамата ще съжалявате!

Щом мама излезе, Даниел ми се изплези и кръстоса поглед.

— Благодаря, че ме натопи — измрънка той и с тежки крачки излезе от кухнята. Килър го следваше по петите.

Останала сама, аз се наведох, пъхнах ръка под мивката и извадих гъбата.

— Всеки тук крещи или пищи — прошепнах й аз. — Ти май създаде доста проблеми.

Почувствах се малко глупаво, че говоря на някаква гъба.

Но нямах усещане, че е гъба. Ни най-малко.

Топла е, осъзнах изненадано. Топла и сякаш ме стиска.

— Жива ли си? — запитах смачканата малка топка.

Внимателно я обгърнах в шепата си и… се случи нещо изключително странно. Гъбата започна да се движи в ръката ми.

Добре де, не точно да се движи.

А да пулсира — бавно и леко.

Туп-туп. Туп-туп.

Движеше се като пластмасовия модел на сърце, който използвахме в часа по биология.

Възможно ли е да усещам ударите на сърце?

Разтворих леко шепата си и надниквах любопитно. Докоснах с върха на пръстите си гънките по гъбата и леко натиснах влажното топче.

— Леле! — извиках стреснато. Две влажни черни очи се бяха вторачили в мен.

Потръпнах.

— Гадост!

Ти въобще не си гъба, помислих си аз. Гъбите нямат очи, нали? Какво си ти?

Трябваше да открия отговора. Бързо. Но с кого да говоря?

Не с мама. Тя не искаше и да чуе за гъбата.

— Татко! Татко! — извиках силно и се втурнах към хола. — Къде си?

— Мффф — чух го отнякъде. — Мфффф.

— Какво? — провикнах се аз, докато тичах из къщата. — А, ето къде си бил!

Татко се беше покатерил на стълба във входното антре. В едната си ръка държеше чук, а в другата — голяма ролка черен изолирбанд.

От устата му стърчаха пирончета.

— Мффф — изломоти той.

— Какво се опитваш да кажеш, татко? — попитах го аз.

Той изплю пирончетата.

— Съжалявам — изпъшка татко. — Трябва да оправя лампата в антрето. Тези проклети стари жици…

Той погледна надолу към купчината инструменти на пода.

— Кет, подай ми онези клещи. Ако и това не помогне, ще трябва да извикам техник.

Татко е невероятен, когато трябва да накара цветята да цъфнат или тревата да порасне. Но когато нещата опрат до сръчност, обърква всичко. При това доста.

— Ето, татко — подадох му клещите и протегнах ръка да му покажа гъбата. — Я, виж това — казах му аз. Повдигнах се на пръсти, за да може да види гъбата по-отблизо. — Намерих го под мивката. Топло е и има очи — живо е. Не мога да си обясня какво е.

Татко надникна под козирката на бейзболната си шапка.

— Дай да видим — каза той.

Протегнах се още, така че татко да стигне гъбата.

Той се наведе, за да я вземе.

Не видях стълбата да се накланя.

И не видях да се обръща.

Видях само как изражението на татко се промени. Видях как очите му се разшириха. И от устата му изскочи вик на изненада.

Падайки, той се протегна към лампата на тавана, за да се хване.

— Нееее!

Лампата се отскубна.

Татко полетя от върха на стълбата.

Падна на пода на антрето и въобще не помръдна.

— Мамо! Мамоо! Мамо! — изпищях аз. — Ела бързо! Татко…