Р. Л. Стайн
Не поглеждай под мивката! (15)

15

— Деца, леля Луиз пристига утре — съобщи мама. — Така че искам днес след училище да почистите стаите си.

— Леля Луиз идва, така ли? — попитах аз. — Супер!

Леля Луиз е любимата ми леля. Въпреки че е възрастна, тя е супер.

Носи дълги рокли на цветя и кара яркожълт кабриолет.

Освен това леля Луиз може да прави най-големите балони с дъвка! И знае много и наистина смешни вицове.

Мама казва, че главата й хвърчи в облаците. Предполагам това значи, че има щуро въображение. Не знам със сигурност, но тя наистина разбира от неща като астрология и карти таро.

А може би и от… груул.

Вечерта след като почистих стаята си и преди да си легна, пожелах по много специален начин „Лека нощ!“ на груула.

— Леля ми идва утре и ще ми помогне да се отърва от теб завинаги — прошепнах му аз. Той ме изгледа, дишайки леко.

На следващия ден следобед след училище с Даниел завихме на ъгъла към нашата улица и видяхме жълтия кабриолет на леля Луиз, паркиран на входната алея пред къщата ни. Останалата част от пътя до вкъщи взехме с тичане.

— Ей, какво става? — извика леля Луиз, когато се втурнахме в къщата. Върху къдравата си черна коса беше нахлупила размъкната сламена шапка.

Преди Даниел да стигне до нея, аз широко прегърнах леля Луиз и прошепнах в ухото й — „Ела горе с мен. Сега. Много е важно.“

Леля си свали шапката и я сложи на главата ми.

— Суперважно? — попита тя.

— Да — прошепнах, хванах я за ръка и я задърпах към стълбите. — Чувала ли си за груул? — попитах аз.

— За груул ли? Хм. Ще трябва да си помисля малко — отвърна тя замислено. — Не, не мисля, че съм чувала. Какво е това груул?

— Ами — започнах да обяснявам, — Даниел намери картинка в една енциклопедия. В книгата пише, че е древно митично същество…

— Е, ако е митично, скъпа, значи не съществува — прекъсна ме леля Луиз.

— Но то не е митично! — извиках нетърпеливо. — Знам, защото имам едно такова. И то причинява беди, доста беди.

Леля Луиз ме последва към стаята ми.

— Чувала ли си за ланкс? — попитах аз.

Тя поклати глава.

— Това е друг вид същество от енциклопедията. Прилича на картоф, но има уста, пълна с остри зъби.

— Мили Боже, звучи отвратително! — възкликна леля Луиз. — Разкажи ми за този… груул. Как изглежда?

— Ето. Ще ти покажа — казах аз. Дръпнах я в стаята ми.

Посочих стария кафез. Груулът се беше свил в ъгъла.

Леля Луиз пристъпи към кафеза.

— Значи ти си груул — каза тя, навеждайки се напред. Протегна се да го вземе.

— Чакай! — извиках аз. — Може би не бива да го докосваш.

Но се оказа късно.