Р. Л. Стайн
Не поглеждай под мивката! (26)

26

Погледнах към мивката.

И веднага разбрах какво е ужасило Даниел.

Топлата вода сякаш извираше.

Клокочеше и пръскаше. Сякаш нещо силно я буташе нагоре.

Топлата вода все повече изпълваше мивката — идваше откъм канала.

— Не мога да повярвам! — извика Карло.

Груулът изскочи, превъртайки се в клокочещата топла вода.

Я, го виж ти! Цял-целеничък. Загледах се ужасена какво става, а той тупна с трясък в мивката.

— Не! — изпищях аз. — Не може да бъде! Не може да се върне! Не е възможно!

Грабнах прогизналия груул и го стиснах с все сила.

От слузестото нещо потече цяла река.

Колкото по-силно го стисках, толкова по-топъл ставаше груулът.

По-топъл и по-топъл и…

— Оу! — изпуснах го аз, защото направо ме опари. Бързо пъхнах ръце под студената вода.

Груулът се отпусна встрани на мивката. Пулсираше радостно, вторачил гнусните си очички в мен, и дори зловещо се изкикоти.

— Даниел, Карло! — изпъшках аз. — Трябва да има начин да убием това нещо! Трябва! Мислете, момчета!

Но двамата гледаха безмълвно пулсиращия груул.

— Хайде, Даниел, напъни се! — махнах с ръка пред лицето на Даниел. — Помогни ми! Изчерпах всичките си идеи.

Внезапно погледът му се фокусира.

— Хрумна ми нещо! — тихо каза той.

Изтича от кухнята.

— Веднага се връщам — извика и ни остави с Карло сами пред гнусното същество.

— Мразя те! — извиках на груула. Но гневът ми сякаш го накара да запулсира по-бързо.

След малко Даниел нахлу обратно в кухнята.

— Може би това ще свърши работа — обяви той и сложи на кухненската маса „Енциклопедия на чудесата“.

— Взех я от библиотеката — обясни той. — Реших, че може да ни потрябва.

Започна да търси „груул“ в азбучния указател.

— О, Даниел — въздъхнах уморена. — Вече прочетохме всичко, което пише тук за груула. Няма смисъл.

— Може да сме пропуснали нещо важно — настоя Карло.

Даниел запрелиства енциклопедията.

— Ето, тук пише за убиването на груул — каза той. — Дай да прочетем.

Започна да чете: „Груулът не може да бъде убит със сила или по друг насилствен начин.“

— Това ли е всичко? — запитах аз. — Нещо друго не пише ли?

Даниел затвори книгата.

— Нищо друго — тъжно отвърна той. — Кет, груулът наистина не може да бъде убит. Той е най-зловещото същество на света и не може да бъде унищожено. Нито със сила. Нито с насилие. С нищо!

Загледах се в пулсиращото пурпурно същество.

— Хмммм — не успях да се въздържа и да не се усмихна.

— Кет? Какво ти става? — запита Даниел. — Напълно ли откачи? Защо се усмихваш?

— Защото груулът може да бъде убит — обявих аз. — И се сетих как.

— Какво? — извика Карло. — Сетила си се как?

— Какво ще направиш? — запита Даниел. — Не можеш да го убиеш. Той винаги се съживява.

Поклатих глава.

— Ще видим — отвърнах аз.

Искаше ми се добре да обмисля плана си преди да им го кажа.

Всъщност се оказа твърде проста работа.