Р. Л. Стайн
Не поглеждай под мивката! (24)

24

Хвърлих се нагоре отчаяно. Но Дейв беше доста по-висок от мен и без усилие хвана пръв груула.

— Ето! Вземи го — каза той и ми подхвърли гъбата. После се затича да види какво става с приятеля му.

Русото момче вече седеше и търкаше главата си.

— Добре съм — повтаряше той. — Наистина, добре съм. Какво ме удари?

С Даниел се затичахме към колелата си. Карло тичаше след нас. Хвърлих груула в кошницата на колелото.

Гъбестото същество пулсираше толкова бясно, че кошницата се тресеше. Тялото му се промени от червено към черно. Червено — черно. Цветовете се сменяха в ритъма на дишането му.

Туп-тууп. Туп-тууп.

Изкиска се радостно.

Хи-хи-хи.

Беше толкова доволно от себе си, толкова щастливо, че е поразило русото момче.

— Отвратително си! — изкрещях аз — Стигнем ли вкъщи, ще те заключа в кафеза!

Бързо завъртях педалите и дори се изправих, за да увелича скоростта. Вкъщи, мислех си. Бързо вкъщи.

Превита над колелото, с приведена глава се стрелнах по Оук стрийт. По-бързо. Въртях педалите все по-бързо.

Вятърът разроши косата ми и кичур влезе в очите ми.

Чух Даниел да ме вика някъде отзад.

Но карах твърде бързо. Вятърът духаше силно. Не можех да разбера какво казва Даниел.

Чух го отново да вика.

И после чух клаксон на кола и свистене на спирачки.

Обърнах се точно когато огромен черен сребрист камион се носеше към мен, за да ме размаже като буболечка.