Р. Л. Стайн
Не поглеждай под мивката! (28)

28

Двете момчета изкривиха лице от погнуса.

Но аз знаех какво правя.

Свалих груула по-ниско и го разгледах внимателно.

— Оооооох! — гъбата въздъхна дълго и глухо… и се сви на малка топчица.

Поех си дълбоко въздух и духнах.

Топчицата се разлетя на парченца. Сухи кафяви пухчета се понесоха из въздуха.

Загледах се как пухчетата падат на пода. После избърсах ръцете си в кърпа.

— Свърши се!

— Св… свърши се! — обяви Карло.

— Но как? — запита Даниел.

— Ами, ти ми даде идеята — казах му аз.

— Аз ли?

— Да — отвърнах. — Когато прочете в енциклопедията, че груулът не може да бъде убит със сила или насилие. Усмихнах се.

— Повторих си няколко пъти това. И накрая ми светна.

— Какво ти светна? — запита Карло.

— Знаех, че груулът не може да бъде убит със сила или насилие — обясних аз. — Но може би с доброта и обич? Вероятно никой преди не се е опитвал да бъде добър с него.

Двете момчета ме гледаха онемели.

— Така ми хрумна, че доброто отношение може да е тайната за унищожаването на груула — продължих аз. — И подейства. Груулът беше толкова зъл, че не можеше да издържи да е обичан.

— Леле! — въздъхна Карло.

— Чудесно! — възкликна Даниел. — Радвам се, че се сети.

— Аха, страхотно е, че си имаме гений в семейството — иронично казах аз.

Бръкнах в задния си джоб и извадих 12-те долара, които баба ми беше пратила за рождения ден.

— Какво ще кажете да се почерпим със сладолед? — с усмивка предложих аз.

— Чудесно! — щастливо извикаха и двете момчета.

— Може би сега късметът ни ще се промени — казах на Даниел. — Обзалагам се, че ще бъдем най-късметлийското семейство на нашата улица.

После го чух. Онова познато, ужасяващо дишане. Отново.

Обърнах се към вратата.

— Какво беше това? — извиках със свито сърце. — Чу ли го?

Да. Всички го чухме.

Гърлото ми пресъхна. Побиха ме тръпки.

Дишането се усили.

По-близо.

— Не съм го убила — проплаках аз. — Върна се. Върна се.