Джери Уайкоф, Барбара Юнел
Как без крясъци и шамари да приучим детето на дисциплина (9)

Желанието на децата за повече свобода

Гонени от постоянна нужда да опознават света, децата в предучилищна възраст трябва непрестанно да бъдат „връщани в правия път“ на безопасността, тъй като не са толкова самостоятелни и самоуверени, колкото си мислят. Докато проходилото ви дете расте, вие все повече ще трябва бъдете нащрек и да не го изпускате от поглед. Позволявайте му да експериментира обаче, само ако пространството около него е достатъчно безопасно. Помогнете му да опознае границите, като само изпитва зрелостта и отговорността си, преди да направи грешка в желанието си да му се позволи повече свобода. Позволявайте му волности, които съответстват на способностите му, и му предоставяйте чести възможности да затвърждава вашата убеденост в това, колко е зряло, за да си позволява тези волности.

Предпазване от проблема

Установете ясни граници

Рожбата ви има нужда да знае границите, в които може да експериментира, преди да започне да прави това, което искате от нея. Дори на едногодишно дете трябва да се каже кое е „законно“, за да се предотвратят колкото е възможно повече „нелегални“ действия за в бъдеще.

Дайте Възможност на детето си да разбира кога прекрачва установените граници

Вместо да повтаряте непрекъснато „не там“ или „не така“, показвайте и говорете на младия изследовател и пътешественик как и какво би могъл да направи, без да се забърка и неприятности. Кажете например: „Можеш да пресичаш улицата, но трябва да ме държиш за ръката.“

Давайте повече свобода, отколкото детето показва, че може безопасно да понесе

Ако то ви показва, че е способно да поема отговорност в рамките на очертаните граници, разширете ги още малко. Позволете му да знае защо се променят те, за да се почувства добре от собствената си способност да следва инструкции, и че е достатъчно отговорно, за да воюва за свободата си. Кажете му: „Тъй като винаги ми се обаждаш, когато отиваш при приятелчето си в съседния двор, вече можеш да отидеш до края на улицата. Разбира се, винаги първо ме питай.“

Разрешаване на проблема

Предлагайте възнаграждения за това, че детето не напуска установените граници

Окуражавайте рожбата си да стои в очертаните граници, като я възнаграждавате за това. Кажете й: „Радвам се, че не стана от люлеещия се стол и не отиде в съседния двор да играеш с приятелчето си. Сега можеш да се полюлееш още пет минути.“

Дайте му да разбере, че всяко неспазване на уговорката води до последствия

Научете детето, че всяко излизане от границите е за сметка на дадено забавление или удоволствие. Кажете му: „Съжалявам, но ти напусна двора. Сега ще трябва да останеш вкъщи.“ Или: „Тъй като пресече улицата, сега няма да напускаш задния двор.“

Бъдете последователни

Ясно дайте да се разбере, че иде има последствия при всяко нарушение на правилото. Това ще го научи, че държите на думата си, и ще му помогне да се чувства по-сигурно в действията си, когато не сте край него, защото ще е пределно наясно какво очаквате от него.

Не си позволявайте да посягате на детето си за това, че е излязло на улицата

Шамарите отключват детската способност да се крие от родителите нещо, което е било последвано от наказание. Действително децата, които се промъкват сами на улицата, са в голяма опасност, така че не задълбочавайте проблема, като ги карате да правят това тайно.

Ашли сама на улицата

Всички от Дванайсета улица познаваха петгодишната Ашли Хамишън — ситуация, поради която поведението й се превръщаше в най-големия проблем за семейството й. Една сутрин на закуска Ашли каза на майка си: „Днес ще ходя на училище със Сузи, а след като се наобядвам, ще отида до къщата на Дона, после ще ида да играя на кукли с Мария.“ След като майка й й обясни, че не може да ходи никъде, когато й скимне, Ашли проплака: „Защо? Защо пък не? Така или иначе ще отида! Не можеш да ме спреш!“

Тези непокорни изявления предизвикаха появата на гневни епизоди между Ашли и родителите й, които не можеха да решат доколко на дъщеря им може да бъде отпуснати свобода и какви ограничения трябва да наложат, за да е безопасност тяхното „сладурче“, както и дали е достатъчно зряло то, за да ги следва. И понеже съзнанието на Ашли бликаше от инициативи, семейство Хамилтън не можеха да пренебрегнат проблема, че не са наясно къде и кога тя може да отиде сама.

В крайна сметка те решиха да наложат правила, които щяха да се променят в зависимост от това как Ашли разполага със свободата си и каква отговорност демонстрира. Мама и татко обясниха ясно тези правила на Ашли, която беше щастлива да научи как точно ще си извоюва повече пространство.

Едно от нещата, които тя трябваше да научи, беше как да пресича улицата. Госпожа Хамилтън я заведе до тротоара и започна да я учи как да пресича — да спира на бордюра, да се оглежда наляво, после надясно и не само да се оглежда, но и действително да вижда какво се случва. После я накара да опише какво бе видяла при огледа наляво и надясно.

Когато госпожа Хамилтън се увери, че платното е чисто, тя инструктира дъщеря си да пресече улицата, държейки я за ръка. Пресякоха заедно, като внимателно се огледаха наляво и надясно, а после заедно описаха какво бяха видели. Мама похвали Ашли за това, че перфектно е следвала правилата и след десетина репетиции каза: „Ашли, нека видя как пресичаш улицата сама.“

След като Ашли показа, че може да следва заръките сами, госпожа Хамилтън наложи ново правило: „Можеш да пресечеш улицата, за да отидеш на гости на приятелчето си, но първо трябва да ме предупредиш. Аз ще дойда, за да те наблюдавам.“

Госпожа Хамилтън мислеше, че този компромис изисква много усилия, но знаеше и че единственият начин да разреши проблема бе да е сигурна, че дъщеря й може да поеме отговорността, която свободата изисква. Установяването и упражняването на условията за свобода позволиха на всички в семейството да се почувстват удовлетворени и в безопасност заради ограниченията и очакванията.