Джери Уайкоф, Барбара Юнел
Как без крясъци и шамари да приучим детето на дисциплина (17)

Прекъсването на чужда реч

Тъй като най-голямата ценност, която детето в предучилищна възраст притежава, е вниманието на родителите му, то прави всичко възможно да си го възвърне, когато телефонът, звънецът на вратата или някой човек го отнеме за момент. Ограничете триковете, до които детето ви прибягва, за да получи вашето не раздвоено внимание, като му предоставите различни неща за игра, които да са предназначени точно за тези ситуации, когато разговаряте с друг събеседник. Това ще го държи заето във ваше отсъствие, а вие ще получите за кратко личното си пространство.

Предпазване от проблема

Намалете продължителността на разговорите

Детето ви има ограничена способност да забавя удовлетворението и задоволството си, така че поддържайте разговорите си кратки, когато то е наоколо, без да е потънало в дадена дейност, и чака с нетърпение вашето внимание.

Играйте на „телефонна“ игра

Научете детето си какво имате предвид под не прекъсване, като се упражнявате с две телефончета играчки — една за вас и една за него. Кажете му: „Ето как говоря аз по телефона, а ето как си играеш ти, докато аз говоря.“ После оставете, детето да се преструва, че говори по телефона, докато вие си играете с другия, без да го прекъсвате. Това му показва какво би могло да прави, без да ви прекъсва.

Съберете специални играчки и материали в някое чекмедже близо до телефона. (Ако детето ви е над две години, му дните възможност то да си подбере материалите.) Оставете го да си играе с тях, докато сте на телефона. За да сведете до минимум желанието му да ви прекъсва докато говорите, периодично му отделяйте внимание, като му се усмихвате и му казвате колко добре си играе. Някои материали изискват наблюдение от възрастен по време на игра (например боички за рисуване с пръсти, водни бои, крем за бръснене или магически флумастери), така че ги предоставяйте на палавника си, само когато имате възможност да го наблюдавате внимателно. Бъдете сигурни, че телефончетата играчки пасват на нивото на уменията му, за да не се налага да ви прекъсва, с цел да му окажете помощ.

Разрешаване на проблема

Как трябва да се постъпи

Оценявайте добрата игра и ситуациите, в които детето не ви прекъсва

Ако детето ви получава внимание (усмивки, похвали и т.н.), задето си играе и не ви прекъсва, то ще бъде по-малко склонно да се намесва в разговора ви. Ако се налага, извинявайте се за момент, че прекъсвате диалога си, и му казвайте: „Благодаря ти, че си играеш толкова хубаво с играчките си. Толкова се гордея с теб, задето се забавляваш само.“

Когато е възможно, включвайте детето в разговора си

Когато ви посети приятел, опитайте се да въвлечете детето в разговора ви. Това ще намали възможността да ви прекъсва, за да получи вниманието ви.

Използвайте „Правилото на баба“

Използвайте таймер, за да позволите на детето да знае, че скоро ще бъдете изцяло негови. В същото време то може да се забавлява и да спечели вниманието ви. Кажете му: „Когато си си поиграл с играчките си две минути и часовникът иззвъни, аз ще съм свършила да говоря по телефона и ще съм се върнала да играя с теб.“

Прибягвайте до порицания и до метода „изнасяне“

Използвайте порицания като „Спри да ме прекъсваш. Не мога да говоря с приятелката си, докато ме прекъсват. Вместо да ме прекъсваш, моля те поиграй с количките си.“ Ако детето продължава да ви прекъсва, прибегнете до метода „изнасяне“, за да му отнемете възможността да привлича вниманието ви с прекъсване. Кажете: „Съжалявам, че продължи да ме прекъсваш. Изнасям те.“

Какво не трябва да се прави

Не се ядосвайте и не крещете на детето за прекъсванията

Крясъците, насочени към детето за каквато и да било проява на лошо поведение, го подбуждат единствено да крещи и то.

Не прекъсвайте хората, особено детето си

Дори детето ви да представлява една постоянна говорилня, покажете му, че изповядвате това, което проповядвате, като никога не го прекъсвате докато то говори.

„Не сега, Лин!“

Когато и да говореше по телефона госпожа Уилкинс, тригодишната й дъщеря Лил прекъсваше разговора й с молби за чаша вода или ябълков сок, или пък да се свалят някакви играчки от „високо място“. Освен това тя задаваше и въпроси, като: „Къде ще ходим днес?“ Въпреки че госпожа Уилкинс искаше да не прекъсва разговора си, тя се опитваше спокойно да й обясни: „Миличка, мама говори по телефона. Моля те, не ме прекъсвай.“ Но Лин продължаваше да прекъсва.

И така един ден госпожа Уилкинс се разкрещя: „Спри най-накрая да ме прекъсваш! Лошо момиче такова!“ После плесна дъщеря си по дупето, за да я накара да млъкне. Но така не само че не я накара да млъкне, а отключи истеричния й плач, които беше толкова силен, че тя нямаше как да продължи разговора си. Колкото повече майка й крещеше, толкова повече Лин прекъсваше — причинно-следствена ситуация, която госпожа Уилкинс най-накрая проумя и реши да преодолее, обръщайки я в своя полза. Сега вече тя отдаваше внимание на детето си за това, че не я прекъсва, а не задето я прекъсва.

На следващата сутрин Сали потърси госпожа Уилкинс за редовния си разговор в понеделник сутрин, но госпожа Уилкинс й каза, че не може да разговаря, защото си играе с децата. Но докато обясняваше всичко това на приятелката см, тя забеляза как Лин се заигра с играчките, които майка й беше насъбрала около телефона. „Благодаря ти, че не ме прекъсваш!“ — каза тя на Лин и я прегърна силно.

Когато затвори телефона, госпожа Уилкинс отново похвали Лин: „Наистина ти благодаря, че не ме прекъсна докато говорех със Сали за вечерята ни довечера. Тя ми искаше рецептата за печеното месо. Тези флумастери са тук специално за теб — за да рисуваш с тях, ако ти се прииска, докато аз говоря по телефона.“ Играчките имаха особена стойност и Лин, тъй като бяха наречени „телефонни“ играчки — играчки, с които тя можеше да се забавлява, само когато майка й разговаряше по телефона.

Следващия път, когато телефонът, иззвъня, Лин и майка й се усмихнаха съучастнически една на друга. „Лин, телефонът звъни. Хайде да си поиграем с телефонните играчки.“ Лин изтича да вземе флумастерите. Докато говореше по телефона, госпожа Уилкинс наблюдаваше Лин внимателно и поощри нейното изрядно поведение с обичайното: „Чудесна игра! Браво!“