Джери Уайкоф, Барбара Юнел
Как без крясъци и шамари да приучим детето на дисциплина (29)

Съпротивата при лягане

Активните и енергични деца в предучилищна възраст често правят всичко възможно, за да избегнат съня. Те превръщат здравия сън или дрямката във време за гоненица, за плач или в удачен момент да се намери и прочете някоя нова приказка за лека нощ, само и само да отложат омразното самостоятелно заспиване още малко. Независимо какво си мисли детето ви за удачното време за лягане, бъдете твърди относно правилно установения час, който вие сте избрали. Само че му помагайте да намали оборотите постепенно, вместо да го карате моментално да изключи мотора си.

Забележка

Тъй като нуждата от сън на детето ви се променя с възрастта му, е възможно да започнете да му позволявате да стои до по-късно или да съкращавате времето му за следобедна дрямка. Децата (дори тези от едно и също семейство) се нуждаят от различно количество сън. Вашето двегодишно дете може да не иска да спи толкова, колкото е спял по-големият му брат на същата възраст.

Предпазване от проблема

Установете режим за лягане

Завършвайте деня или започвайте следобедната дрямка с интимен ритуал между вас и детето — разказвайте му приказка или четете книжка като редовно занимание преди отправянето към леглото. Направете момента специален, за да е ситуация, която то очаква с нетърпение. Опитайте да му изпеете „Аз съм Сънчо, ида от горица“ или си поговорете за нещата, които са ви се случили през деня, дори това да е само монолог от ваша страна.

Направете упражненията ежедневен навик

Бъдете сигурни, че детето ви прави достатъчно упражнения през деня. Така тялото му ще подсказва на съзнанието, че отправянето към леглото е добра идея.

Поддържайте редовна следобедна дрямка

Не позволявайте детето да пропуска дрямката си, освен ако не е късен следобед или вечер, и го отпращайте в леглото около осем часа. Слагайте го да дремва достатъчно рано през деня, за да сте сигурни, че е уморено, когато дойде време за пълноценния нощен сън.

Прекарвайте известно време заедно преди заспиване

Поиграйте с детето си, преди да настъпи моментът на заспиване, за да не допускате то да се превъзбуди точно преди лягане и да започне да се бори за вашето внимание.

Поддържайте режима постоянен

Определете от колко точно сън се нуждае детето като наблюдавате как се държи, когато е дремнало следобед, когато не е, както и когато вечер си ляга в девет часа, вместо в седем. Наложете постоянен режим, който отговаря на нуждите му, и го нагласяйте според растежа му.

Разрешаване на проблема

Как трябва да се постъпи

Използвайте часовник, за да се справите с режима за лягане

Час преди вечерното време за лягане (или следобедната дрямка) навийте таймера на пет минути и обявете, че то ще каже на детето кога да започне да се приготвя за лягане. Този метод ще избегне момента на изненада и ще му позволи да се настрои за предстоящото събитие. Когато часовникът иззвъни, кажете: „Часовникът казва, че е време да започнеш да се приготвяш за лягане. Хайде да си вземеш душ и да си облечеш пижамата.“ После навийте отново часовника на още петнайсет минути и обявете: „Я да видим, можем ли да победим часовника и да свършим всичко, преди да е звъннал?“ Това ще ви даде възможност да похвалите усилията му, че се справя със ситуацията и изгражда добър режим.

Бъдете сигурни, че му предоставяте достатъчно време да свърши работа. След като детето вече е облякло пижамата си, навийте часовника за остатъка от предвидения час и кажете: „Ти победи часовника. Сега можеш да останеш и да си поиграеш докато той иззвъни още веднъж и ни каже, че е време за лягане. Хайде да измиеш зъбите си, да си пийнеш вода и да седнеш на гърнето (ако е достатъчно голямо).“ Часовникът ще помогне на вас и детето ви да превърнете времето за лягане в игра, вместо в битка.

Следвайте същите ритуали, независимо от времето

Дори да сте забавили времето за лягане по някаква причина, преминавайте през същите ритуали, за да научите рожбата си да прави това, което се очаква от нея, когато настъпи моментът за лягане. Не й отбелязвайте колко до късно е стояла, а забързайте ритъма, като й помогнете да си облече пижамата и да си изпие водата и навивайте часовника на по-кратки интервали. Не пропускайте обаче нито една от гореспоменатите стъпки.

Поддържайте един и същи ред на събитията

Тъй като децата в предучилищна възраст намират удобство в последователността, карайте детето да се къпе, да си мие зъбите и да облича пижамата в един и същи ред всяка вечер. Изисквайте от него да назовава коя е следващата стъпка от режима, за да превърнете лягането в игра и да го карате да се чувства сякаш постига цели.

Предлагайте възнаграждения, когато си ляга навреме

Поздравявайте детето, когато се събуди с добрата новина, че прилежното му лягане предната вечер си е струвало. Кажете: „Тъй като снощи си легна, без да създаваш проблеми, ще ти прочета още една приказка.“

Какво не трябва да се прави

Не позволявайте на детето да контролира времето за лягане

Придържайте се към режима за лягане въпреки съпротивата на детето ви. Помнете, че вие знаете защо то не иска да си ляга, но и защо се налага да си легне. Кажете си: „То плаче само защото не иска да прекрати играта си, но аз знам, че ще си играе по-добре утре, ако си легне сега.“

Не заплашвайте и не удряйте

Заплахите или боят с цел детето да се окаже в леглото и да заспи могат да предизвикат кошмари и страхове, да не говорим, че могат да ви разстроят и да ви вменят чувство за вина. Наказанията никога не учат на подходящото поведение. Вместо да прибягвате до тях, използвайте часовника като неутрален авторитет, който да определя кога настъпва времето за лягане.

Не натяквайте

Като кажете например: „Тъй като снощи не си легна навреме, тази сутрин няма да гледаш телевизия“, практически не учите детето как да си ляга навреме. Насочете погледа си към бъдещето, вместо към миналото.

Лека нощ, Бен

Вечерите е дома на семейство Шоър означаваха само едно нещо — зловеща битка на характери между тригодишния Бен и баща му, когато настъпеше моментът да си ляга най-малкият член на фамилията. „Не съм уморен! Не искам да си лягам! Искам да стоя още!“ Бен плачеше и се молеше всяка вечер за едно и също, докато баща му го влачеше към леглото.

„Знам, че не искаш да си лягаш — отвръщаше му той, — но ще правиш това, което ти кажа аз, и аз казвам, че е време за лягане!“ Да принуждава сина си да си ляга по този начин разстройваше г-н Шоър точно толкова, колкото и Бен. Въпреки че г-н Шоър смяташе, че той трябва да е шефът, знаеше и че трябва да има начин да заобиколи битките и да укроти крясъците на Бен преди заспиване.

На следващата вечер г-н Шоър реши да си наложи самоконтрол и да опита нещо ново — кухненският таймер да контролира лягането на сина му. Час преди времето за сън той нави таймера на пет минути. „Време е да започнеш да се приготвяш за лягане — обясни г-н Шоър на любопитния си син. — Когато се приготвиш за лягане, преди да е звъннал часовникът, ще го навием пак и ще можеш да останеш и да си поиграеш, докато звънне отново.“

Бен се втурна и се приготви за лягане, преди да е звъннал часовникът. Както беше обещал, г-н Шоър го нави отново, след което прочете на сина си любимата му приказка за животни и му изпя нова песничка за лека нощ преди часовникът да иззвъни почти час по-късно. „Стана ли време за лягане?“ — попита Бен видимо доволен, че беше участвал в тази игра.

„Точно така! Толкова се гордея с теб, задето запомни новото правило“ — отвърна баща му.

Докато двамата се отправяха към леглото, г-н Шоър още веднъж спомена колко е горд от сина си, че се е вместил във времето за подготовка за лягане. Като прибегна до часовник, за да контролира режима за лягане на Бен, г-н Шоър постигна хармония и безболезнени вечери за първи път през последните месеци. След няколко седмици придържане към този режим, лягането вече не беше битка, а очакван приятен ритуал за лека нощ.