Джери Уайкоф, Барбара Юнел
Как без крясъци и шамари да приучим детето на дисциплина (16)

Общуването с непознати

„Не вземай бонбонки от непознати“ е наставление, което милиони родители на деца в предучилищна възраст им вменяват. Предупреждението, разбира се, е валидно. Децата трябва да се научат как да се държат с непознати, точно както трябва да се научат как да общуват в семейството, с приятелите и познатите си. Когато сте с детето си, намалете страха му от непознати, като го научите да бъде приятелски настроено към хората, които не познава. В същото време го учете какво да прави, когато го доближи непознат във ваше отсъствие. Както вие, така и детето ви ще се почувствате по-сигурни, знаейки, че то разбира какво трябва да прави, когато сте и когато не сте там.

Предпазване от проблема

Установете правила

Дайте възможност на детето си да знае правилата ви относно общуването му с непознати. Основно правило би могло да бъде: „Когато съм с теб, можеш да се държиш дружелюбно и да разговаряш с непознатите, но когато не съм с теб — не разговаряй с непознати. Ако някой непознат те помоли да отидеш някъде с него или се опита да ти даде нещо, кажи «не», изтичай до най-близката къща и звънни на звънеца.“

Упражнявайте следването на това правило

Преструвайте се, че сте непознат и накарайте детето да следва правилата за общуване с непознати. Репетирайте няколко различни сценария, за да се убедите, че то знае как точно искате да реагира.

Не плашете детето

Внушаването на страх от непознати само подхранва объркване и не учи детето ви как да се държи адекватно в ситуации, когато непознати нарушат неговото пространство. Страхът само би нарушил способността му да се държи адекватно.

Разрешаване на проблема

Как трябва да постъпим

Напомняйте на детето си правилото, като оценявате правилното поведение

Ако детето ви казва „здравей“ на непознати във ваше присъствие, покажете одобрението си, като кажете: „Толкова се радвам, че се държиш приятелски. Сега ми кажи правилото за това пак трябва да се държиш с непознати, когато ме няма.“ После му направете комплимент за това, че е запомнило правилото.

Окуражавайте детето да е дружелюбно

Дружелюбните деца са склонни да бъдат по-добре приемани от околните и на по-късни етапи от живота си, така че овладяването на това качество е много важно. Също толкова важно обаче е и да се обясни и на малките, и на по-големите деца как точно да бъдеш дружелюбен и как да си в безопасност. Например като му предлагате да казва „здравей“ на непознати докато сте с него, окуражавате дружелюбността му. Не му позволявайте обаче да казва каквото и да било на непознати, когато ви няма наоколо и не сте в състояние да се грижите за безопасността му.

Наложете граници за общуване с непознати

За децата е невъзможно бързо да правят разграничение между потенциално опасни непознати и такива, които са безвредни. Ето защо трябва да установите правило за това как да се общува с непознати във ваше отсъствие. Обяснете на детето, че дружелюбното държание с непознати, независимо дали вие сте там, или не, никога не включва получаване на бонбонче, подарък, разходка или оказване на помощ да се намери изгубен домашен любимец.

Какво не трябва да се прави

Не вменявайте страх от хората

За да помогнете на детето си да избегне опасността от задяване или дори блудство, научете го на своите правила за справяне с непознати. Само че не го учете да се страхува от хората. Страхът само отнема възможността за вземане на правилно решение, без значение на възрастта.

Не се притеснявайте, когато детето ви демонстрира прекалена дружелюбност с околните

Дори когато околните не се отнесат достатъчно сърдечно към поздравите на детето ви, е добре да му предложите възможност някой да го поздрави в подходящото време и на подходящото място.

Да държим Кевин в безопасност

„Как да научим три и половина годишния си син да се държи приятелски и същевременно да е в безопасност, когато не сме наоколо?“ Това беше предизвикателството, което си поставиха г-н и госпожа Докинг, опитвайки се да решат проблема с техния прекалено дружелюбен син. „Някой ден някой може да се възползва от твоята дружелюбност — обясняваха му те, — така че не разговаряй с непознати.“

Кевин последва заръките им толкова съвестно, че започна да се ужасява от непознати и да изпада в криза всеки път, когато родителите му го отвеждаха в супермаркета или плод-зеленчука. Той отказваше да се вижда с непознати и обясняваше на майка си колко те са гадни и опасни и как не може да им каже „здравей“.

Семейство Докинг бяха разочаровани да видят как техните добронамерени инструкции рикошираха в тази изключително трудна ситуация. Те най-накрая установиха, че Кевин не разбира разликата между това да каже „здравей“, което искаха да се случва, щом бяха с него, или да казва „здравей“, да взема неща от непознати и да се разхожда с тих, което пък искаха да предотвратят, когато не са наоколо. Но Кевин не разбираше, защото мама и татко не му предоставяха шанс да разбере.

„Непознатите могат да те наранят, ако те отведат никъде или ако вземеш някакви неща от тях — каза госпожа Докинг на сина си. — Затова новото правило, което ще спазваш е, че можеш да разговаряш с някого, когато съм с теб, но ако не съм наоколо и някой ти предложи нещо или иска да те отведе някъде, избягай от него и изтичай до най-близката къща или при някой друг възрастен в магазина.“ Те упражняваха следването на това правило, като водеха Кевин в супермаркета и репетираха неговите действия, докато майка му играеше „непознатия“.

Госпожа Докинг ежеседмично напомняше на сина си за правилото, докато то се превърна в навик. За да подсили урока, тя също не пропускаше да казва „здравей“ на другите. Кевин забеляза това и я оцени по достойнство, точно както тя го оценяваше за това, че следва правилото.

Загрижеността на семейство Докинг за безопасността на Кевин никога не изчезна напълно. Те продължаваха да разиграват от време на време ситуациите за неговата безопасност, за да се убедят, че той разбира и помпи това потенциално живото опазващо поведение.