Джери Уайкоф, Барбара Юнел
Как без крясъци и шамари да приучим детето на дисциплина (13)

Придобиването на навици

Още със сграбчването на първия предмет преди навършването на първата годинка детето започва да усеща удоволствие от това да изследва нещата с цялото си тяло — от пръстите на краката до зъбките. Естествено, то няма как автоматично да е наясно кое е извън границите на нормалното и кое — не, но до навършването на втората година вече е в състояние да прави това разграничение. Докато ограничавате приключенията на малкия си изследовател, имайте предвид баланса, който трябва да поддържате между това да го оставите да изразява нормалното и здравословно любопитство и същевременно да го учите кое поведение е и не е приемливо.

Предпазване от проблема

Направете дома си подходящ за детето

Като държите вратите затворени, достъпа към стълбите блокиран, шкафовете заключени и опасните зони оградени, ще намалите значително броя пъти, в които казвате „не“ на детето си. Децата под три години са твърде заети с това да наложат своята независимост и да оставят своя диря в света, който обитават, така че не са в състояние да разберат защо не могат да отидат там, където искат. Щом установите физически граници, ще помогнете да се избегне излишната конфронтация. (Виж Приложение I.)

Решете кои са допустимите граници

Преценете добре какви ще са ограниченията на детето ви и обсъждайте с него тази информация отрано и често. Кажете например: „Можеш да играеш във всекидневната или в кухнята, но не и в кабинета на татко.“

Отстранете всички ценни предмети, които не желаете да бъдат увредени

Едно-, две- или тригодишните няма да разберат разликата между скъпата и пластмасовата ваза. Играйте на сигурно, като приберете ценните вещи, докато малчуганът ви спре да докопва всичко, въпреки че е предупреден да не го прави.

Научете детето как и кога да близа в зоните, в които по принцип няма право да пристъпва

Обяснете му приемливите начини да играе в т.нар. забранени зони. Например колкото повече не му позволявате да влиза в стаята или да пресича улицата, толкова повече то ще го иска и ще се мъчи да го постигне. Кажете му: „Можеш да влезеш в спалнята на мама и татко, но само заедно с мама или татко.“

Разрешаване на проблема

Как трябва да постъпим

Порицавайте

Последователно и с постоянство порицавайте детето за пакостите му, за да разбере то, че държите на думата си. Кажете му: „Спри да влизаш в тази стая. Съжалявам, че игра тук. Знаеш, че тук не може да влизаш. Предпочитам да ме беше помолил да дойда с тебе, щом толкова си искал да влезеш вътре.“

Прибягвайте до метода „изнасяне“

Ако детето ви постоянно се катери по кухненската маса (и ако това е недопустимо), порицайте го отново и прибегнете до т.нар. изнасяне, за да подсилите посланието си.

Правете комплименти на детето си, когато следва правилата

Кажете му колко се гордеете с него, задето помни, че не трябва да върши определени неща. Този комплимент ще възнагради желаното поведение с отношение, което ще го окуражи да постъпи отново както трябва. Кажете: „Колко е хубаво, ме си играеш, където е редно“, или „Благодаря, че вече не се катериш по масичката в хола“.

Научете детето да докосва с очи, а не с длани

Кажете му, че може да гледа например дадено бижу, но не и да го докосва. Това ще му даде свободата да изследва предмета по ограничен и контролиран начин.

Какво не трябва да се прави

Не оставяйте оръжия и ножове на достъпни за деца места

Без значение колко тренировки за безопасност са имали децата, на изкушението с оръжията е много трудно да се устои. Дръжте всички оръжия заключени — всяко със своето собствено устройство за заключване, и заключете амунициите в отделно помещение, което е недостъпно за деца. Освен това дръжте всички ножове заключени или вдигнати нависоко. Грижата за безопасността винаги е за предпочитане пред евентуалното съжаление впоследствие.

Не изразявайте прекалена емоция, когато сте разстроени

Ако се ядосате, защото детето ви е нарушило дадено правило, то ще види, че може да привлича вниманието с лошото си поведение и ще бъде подтикнато да се забърква в неприятности все по-често.

Не прекалявайте с наказанията

Вместо да наказвате детето, задето демонстрира вроденото си любопитство и се интересува от всичко около себе си, го научете как да използва любопитството си по безопасен начин — умение, което ще му служи добре през целия му живот. Вместо да се опитвате да заклеймите лошото поведение, наблягайте на позитивното.

„Не пипай!“

Госпожа Стейн си спомняше как като малка, когато прекрачваше наложените от родителите й допустими предели, майка й често цитираше поговорката: „Любопитството уби котката.“ Сега тя откри, че петнайсетмесечният й син Сам изследва с голям интерес забранените лампи и цветя. Тя знаеше, че той не е лош по природа — Сам се държеше като всяко нормално дете. Но госпожа Стейн не смяташе, че реакциите й спрямо любопитството му са нормални и го учат на самодисциплина. „Не! Не пипай!“ — викаше непрестанно след него тя, като го плескаше по ръчичките всеки път, щом той докоснеше нещо, което му беше забранено.

Най-накрая госпожа Стейн разбра, че синът й бе овладял до съвършенство изкуството да избягва наказанията, като вършеше „престъпленията“ си зад гърба й. И така тя реши да заключи нещата, които не желае той да докосва, да вдигне нависоко чупливите предмети и да го държи под око колкото е възможно повече.

„Докосвай с очите си, а не с ръцете“ — му каза една сутрин, когато той за пореден път започна да вади всичко от кутията за бижута, която тя случайно беше забравила да заключи при ценните неща. После му взе кутията и го отведе в кухнята, където заедно се забавляваха, докато вадеха тенджери и тигани от шкафа. Поиграха си и с един ключ, с който отключваха и заключваха, както и с още няколко играчки, стимулиращи въображението и любопитството на Сам — играчки, подходящи за възрастта му и готови да бъдат разглобени, за да бъдат прецизно изследвани.

Щом опасните и скъпи предмети бяха отстранени от досега на Сам и подменени с неща, с които той можеше безопасно да играе, атмосферата в дома на семейство Стейн стана далеч по-приятна. Въпреки че госпожа Стейн смяташе, че трябва да продължи да наблюдава любопитството на сина си, тя му позволи повече свобода отпреди, тъй като домът й вече бе по-подходящ за него.

Един ден Сам показа, че е научил правилата, като получи пакета с брашното, знаейки, че не му е позволено да го пипа, и каза: „Не! Той е на мама! Не пипай!“ За да възнагради доброто му поведение, госпожа Стейн му даде запечатана пуших с ориз, която той обичаше да друса като дрънкалка.