Джери Уайкоф, Барбара Юнел
Как без крясъци и шамари да приучим детето на дисциплина (39)

Когато се опитват да ни се наложат

Тъй като търпението не е вродена добродетел, малките деца трябва да бъдат учени на изкуството да чакат за това, което искат. Тъй като вие сте много по-опитни и сте по-наясно какво е най-добро за детето ви, имате правото да контролирате кога то може да прави каквото си поиска и при какви обстоятелства. Обяснявайте тези условия ясно. Кажете му например: „Знам, че искаш да ядеш от тестото за кекса, но не може. След като го опека, ще можеш да го опиташ.“

Освен това показвайте на детето как биват възнаграждавани търпеливите хора. Кажете му например: „Много ми е неприятно, че трябва да чакам, за да си купя новите мебели за трапезарията, но знам, че ако работя здраво и спестя пари, скоро ще мога да си ги позволя.“ Бъдете наясно, че рожбата ви точно сега открива, че светът невинаги се върти около нейните желания и рано или късно тя трябва да се научи да се справя с този често разочароващ житейски факт.

Предпазване от проблема

Предоставяйте му различни дейности, между които детето да избира

Карайте детето да се съобразява с различни условия, преди да постигне своето и му отправяйте предложения за различни дейности, които може да извършва, докато чака да се сбъдне желанието му. Кажете например: „Поиграй си пет минути с щипките и тогава ще тръгнем за дома на баба.“

Решаване на проблема

Как трябва да се постъпи

Поощрявайте търпението на детето

Възнаграждавайте дори най-малката проява на търпение, като му показвате колко сте доволни от това, че изчаква. Дайте му дефиниция за търпение, ако смятате, че тази дума не му е позната. Кажете му например: „Беше толкова търпелив, когато чакаше спокойно да ти приготвя топлото мляко. Това ми показва колко си пораснал вече.“ Подобни оценки учат детето ви, че притежава нужното му качество да отлага изпълнението на желанията си, въпреки че не го осъзнава, още повече, че комплиментът ви го кара да се чувства добре, защото одобрявате поведението му.

Запазвайте максимално спокойствие

Ако детето ви протестира, че го карате да чака, или не постига целта си по начина, по който си е намислило, припомнете си, че сега е в период, когато усвоява изключително важен житейски урок — изкуството на търпението. Като вижда, че вие сте търпеливи, то скоро ще разбере, че настойчивостта невинаги е фактор при удовлетворяванията на желанията.

Използвайте „Правилото на баба“

Ако детето ви настоява: „Хайде, хайде да отидем в парка“, а вие нямате възможност да го заведете, наложете условия, които да изпълни, за да бъде удовлетворено желанието му. Подходете позитивно. Кажете му например: „Когато подредиш книжките си в библиотеката, ще отидем в парка“. Междувременно и вие ще можете да приключите с ангажиментите си.

Избягвайте да изричате думичката „не“

Винаги когато е възможно и безопасно, давайте шанс на детето си да постигне целите си. Не го карайте да смята, че желанията му винаги се пренебрегват. Кажете например: „Когато измиеш ръцете си, ще ти дам ябълка.“ Разбира се, понякога се налага да му кажете „не“ (когато иска да играе с косачката за трева например). В такива моменти се опитвайте да му предлагате алтернативи, за да придобие то самото чувство за компромис и да стане по-гъвкаво.

Какво не трябва да се прави

Не изисквайте от детето да направи нещо „сега и веднага“

Като го карате да свърши нещо непосредствено, си противоречите с тезата, която се опитвате да внедрите в съзнанието му. Ако не искате от него да постига моментално желанията си, не го правете и вие.

Не възнаграждавайте нетърпението

Не се поддавайте на желанията на детето всеки път да постига своето. Въпреки че е възможно да се изкушавате да направите това, с цел да избегнете сблъсъка или нервната му криза, постоянното ви поддаване само ще подплати припряното му поведение и няма да го научи на търпение.

Бъдете сигурни, че детето ви знае, че не капризите му са причина да се осъществяват желанията му

Въпреки че през времето, в което го карате да чака, детето ви може да ви умолява неистово, бъдете сигурни, че се отправя към колата, защото вие сте готови и се насочвате натам. Кажете му: „Привърших с миенето на чинии. Сега можем да тръгваме.“

„Искам го сега!“

„Искам да пия нещо сега!“ — отсичаше всеки път две и половина годишната Емили Рандолф, щом усетеше жажда. Щом видеше, че майка й подава шишето с мляко на бебето Джъстин, тя също искаше напитка, и то веднага.

„Не сега, заета съм. Ще почакаш малко“ — отвръщаше майка й и вече започваше да губи търпение с дъщеря си, тъй като малката не разбираше, че бебетата не знаят колко трябва да чакат за това, което искат.

Емили предявяваше толкова много претенции за всевъзможни неща, че госпожа Рандолф започна да мрази моментите, когато момиченцето влетяваше в стаята, докато тя беше заета с нещо, особено ако се занимаваше с Джъстин. Когато Емили започна да заграбва напитките, играчките и одеялцата му, твърдейки, че са нейни, госпожа Рандолф проумя, че е време да се справи с проблема. Тя въведе ново правило, наречено „Правилото на баба“, и го обясни на Емили: „Когато правиш това, което те карам да правиш, ще можеш да правиш това, което искам да правиш. Това е новото правило.“

Същия следобед Емили настоя за нова напитка само десет минути след последната, която й връчиха. Госпожа Рандолф твърдо заяви: „Щом обуеш обувките си, ще ти налея ябълков сок.“ Емили беше свикнала да чува „не“ и изпадна в нервна криза с идеята да накара майка си да се поддаде, затова пренебрегна правилото и продължи да крещи: „Жадна съм! Жадна съм!“

Нейната криза не само че не й донесе напитка, но накара майка й да я пренебрегне напълно. В крайна сметка разочарованото момиченце хвана обувките си и ги обу, за да види дали това ще й донесе търсеното внимание (и напитката), след като плачът и крясъците не успяха. Беше изненадана и доволна, когато успя.

Емили бързо научи, че майка й държи на думата си, защото тя никога не се отказа да прилага Правилото на баба. Когато момиченцето изпълнеше своята част от пазарлъка, госпожа Рандолф оценяваше старанието й с коментари от типа: „Толкова се радвам, че вдигна чиниите от масата. Сега можеш да излезеш и да поиграеш на двора.“

Похвалите на госпожа Рандолф бяха искрени. Емили оценяваше това и започна да проявява по-голяма отговорност към правилата на майка си, които от своя страна госпожа Рандолф се стараеше да свежда до минимум. Докато семейството се опитваше да работи заедно, за да удовлетвори нуждите на всички, всички започнаха да се радват на съвместното си съществуване.