Джери Уайкоф, Барбара Юнел
Как без крясъци и шамари да приучим детето на дисциплина (32)

Враждата и съперничеството между братя и сестри

Да наковладиш^[1] брат си или сестра си и омразата към новороденото бебе от първия ден, в който се е появило в дома, са само два примера за това как враждата и съперничеството между децата внасят хаос в семейните отношения. Тъй като децата в предучилищна възраст постоянно правят опити да разперят криле в името на своята независимост и значимост, те често започват да се борят с братята и сестрите си за повече пространство, време и извоюване на позиция номер едно в най-важния за тях свят — семейството. И понеже да се наложиш над някого е част от човешката природа, този проблем лесно може да се разреши, като показвате на децата си колко всяко едно от тях е значимо и уникално за нас. За да сведете това съперничество до някакъв разумен минимум, научете рожбите си, че спогаждането им едни с други ще им донесе нещото, което най-много искат — внимание и привилегии.

Предпазване от проблема

Подгответе детето, преди да се появи новото бебе в дома ви

Обсъдете с по-голямото си дете как ще се включи в бъдещия ви живот новият член на семейството. Кажете му как ще се промени семейният ви режим и колко много очаквате от него да ви съдейства. Това ще му помогне да се чувства важна част от любовта и грижите към по-малкото братче или сестриче.

Играйте с по-голямото дете независимо дали бебето спи, или е будно

За да намалите враждата, която ще се породи в по-голямото ви дете покрай идването на най-малкия член на семейството, играйте с него и когато бебето е будно, и когато спи. Така баткото или каката няма да стигнат до заключението, че им обръщате внимание само когато бебето не е наоколо. Като прекарвате известно време с по-голямото дете, без значение какво прави бебето, ще го накарате да си помисли: „Привличам вниманието на мама както когато бебето е тук, така и когато го няма. В края на краищата то не е толкова лошо.“

Поставяйте реалистични цели

Не очаквайте по-голямото ви дете да обгърне бебето със същата нежност като вашата. То може да е по-голямо от бебето, но все още се нуждае от огромни дози внимание и нежност.

Планирайте времето си така, че да го прекарвате поотделно с всяко от децата си

Дори да имате половин дузина деца, за които да се грижите, опитайте се да прекарвате известно време с всяко от тях (къпане, разходка или пазаруване например). Това ще ви помогне да насочите вниманието си към нуждите на всяко от тях и ще ви държи информирани за чувствата и проблемите, които едва ли биха излезли на повърхността сред глъчката и суматохата в дома ви.

Оценявайте индивидуалните им качества (за родители на близнаци или деца, близки по възраст)

Хвалете креативността и въображението на всяко от децата си, за да са убедени те, че усилията им заслужават индивидуално внимание.

Разрешаване на проблема

Как трябва да се постъпи

Използвайте часовник, за да карате децата да се редуват

Когато децата ви се борят за нераздвоеното ви внимание, оставете часовникът да определи кога идва редът на всяко от тях. Това ги учи на „споделяне“ и позволява на всяко едно от тях да знае, че когато дойде редът му, ще бъде обект номер едно на вашето внимание.

Предлагайте алтернативи на боя помежду им

Като позволявате боят да избухне и да излезе от контрол, не учите децата си как да се спогаждат. Вместо да допускате битки, предоставете на децата си избор — или да се спогаждат, или да не се спогаждат. Кажете им: „Можете да се спогаждате и да продължите да играете, или да не спогаждате и да бъдете изнесени по стаите.“ Позволете им да свикнат да вземат решения, за да почувстват, че контролират живота си, и да им помогнете да се научат да вземат решения сами.

Дефинирайте какво означава спогаждане

Бъдете конкретни, когато хвалите децата си, че си играят хубаво, за да сте сигурни, че те знаят какво имате предвид под спогаждане. Кажете: „Толкова е хубав начинът, по който споделите играчките си и се забавлявате заедно. Наистина ми харесва как се спогаждате. Това прави общата ви игра забавна.“

Какво не трябва да се прави

Не обръщайте внимание на сплетните им

Децата сплетничат помежду си, защото за тях това е начин да подсилят своята позицията спрямо родителите си. Спрете тази игра на надмощие, като кажете: „Съжалявам, но вие не се спогаждате“, и се престорете, че не сте чули клюката. Дори да ви е докладвано за някаква опасна дейност, можете да я спрете и пак да пренебрегнете сплетниченето.

Не оставяйте само едното дете да ви клюкари

Ако карате по-големия си син да идва и да ви съобщава кога детегледачката му е направила нещо нередно, знайте, че това не е добър начин да научите децата да се спогаждат, без да сплетничат.

Не се разстройвайте, ако децата ви не се обичат през цялото време

Децата не могат да живеят в един дом, без да се проявява известно съперничество. Такава е човешката природа. Дръжте търканията помежду им сведени до минимум, като ги възнаграждавате за моментите, в които се спогаждат, и не позволявайте враждата да ескалира до битка.

Не натяквайте

След като сте провели разговора, не казвайте на децата си, че са били врагове. Започнете начисто и ги накарайте да направят същото.

Междузвездни войни

Постоянната вражда между четиригодишния Джейсън Стар и двегодишната му сестричка Джули накара родителите им да се чудят защо изобщо са решили да имат деца. Отрочетата им очевидно не оценяваха жертвите, които мама и татко правеха, като им купуваха хубави дрешки, нови играчки и пълноценна храна.

Да хапе и да дразни Джули беше любимият начин на Джейсън да покаже, че търси времето и вниманието на родителите си. Очевидно от физическото наказание нямаше ефект, тъй като момчето сякаш си просеше боя всеки път щом започнеше да малтретира сестра си.

Единственият път, когато госпожа Стар забеляза сина си да проявява мило отношение към сестра си, беше когато й помогнал да премине един заледен участък на алеята пред къщата. Тя беше толкова впечатлена от благородната му постъпка, че му каза: „Страхотно е, че се опита да помогнеш на Джули. Толкова се гордея с теб!“ Семейство Стар решиха да започнат да поощряват редките жестове на любезност на Джейсън, като сипеха безброй комплименти всеки път, щом децата им общуваха нормално, и като наложиха ново правило за моментите, в които малчуганите започваха да се бият.

По-късно същия ден те имаха шанса да приложат новата си политика на практика, когато между децата избухна свада, след като се бяха прибрали от пазар. Госпожа Стар нямаше представа кой започна караницата, но каза на децата си: „Сега имате избор, деца. Тъй като не разбрах кой на кого грабна играчката, можете да се спогодите, както направихте днес в колата, или можете да се разделите и да отидете наказани по стаите си.“

И двете деца пренебрегнаха изявлението на майка си и продължиха да се бият. И така, тя спази обещанието си: „И двамата избрахте наказанието.“

Джули и Джейсън крещяха почти през цялото време, докато изтърпяваха наказанието си, но след като то бе отменено, получиха различни книжки, с които да се занимават през останалата част от деня. Започнаха да се държат по-скоро като приятели, отколкото като врагове и госпожа Стар беше доволна, че не изгуби самообладание в момент, когато децата й бяха направили точно това.

Семейство Стар продължиха да хвалят добрата игра на децата си. Те не отдаваха такова значение на караниците и битките и системно прибягваха до наказания по стаите, за да разделят децата, на които трябваше да се напомня, че щом са избрали боя, трябва да понесат последствията си.