Дерек Ланди
Смъртта на светлината (4)

4.
Приятели и Фоу

Чайна Сороуз ги чакаше, когато влязоха в Залата на призмите. Тънки стълбове от ъгловато стъкло се проточваха от пода до тавана, а в центъра на залата седеше самият Върховен маг — елегантна, в свободно падаща пастелно синя рокля и брошка на гърдите, която подчертаваше високия й вече статут. Стефани беше чувала, че е избрала тази зала за посрещане на посетители, защото имала повече ъгли, които да отразяват свръхестествената й красота — гарваново черната коса, ледените очи, идеалните черти, но Стефани знаеше реалната причина. Чайна беше избрала помещението, защото можеше да види всеки, който се опитва да се промъкне отзад. Чайна беше убиец, а само убийците знаят как работят убийците.

Зад трона на Чайна — понеже точно това си беше, стоеше Черния секач в безмълвна заплаха.

— Ето ги и тях — рече Чайна, усмихвайки се. — Единствените двама, които винаги ми носят добри новини. Наясно ли сте колко депресиращо може да е? Ако бях по-крехка, със сигурност щях да припадна от напрежение.

— Ти пожела работата — отвърна Скълдъгъри.

— Исках титлата, властта и всички тези чуднички книги. Можеше и без стрес да мина. Мисля, че скоро ще ми се образува бръчка на челото.

— Какъв ужас — рече Скълдъгъри.

— Ето виждаш ли? Ти ме разбираш. И ето ви значи с добрите новини. Поздравления, между другото, за това, че се справихте с Ференте Радаман, без да привлечете и капка обществен интерес. Скрутинъс и Рандъм вече работят извънредно, за да прикрият някои небрежни изпълнения. Смаяна съм, че не сме по всички новини. Дали Радаман имаше някаква информация за останалите магьосници ренегати?

— Не спомена нищо конкретно, но каза, че се събират на групички.

— Понеже количеството дава сигурност?

Скълдъгъри поклати глава.

— Каза, че някой се бил свързал с тях. Изглежда са им предоставили подслон.

— Не ми харесва как звучи. Да нямаш предвид друго Убежище?

— Не разполагам с друга информация.

Чайна се облегна назад и известно време не каза нищо.

— Ако друго Убежище им предоставя защита, ще трябва да установим кое е. От Войната между Убежищата насам, международните отношения са… предпазливи. Последното нещо, което ни трябва, е някое от тях да се разбунтува и да разстрои всички останали.

Вратата се отвори и влезе Типстаф. Той прошепна нещо в ухото на Чайна, а тя кимна. Когато излезе, тя насочи поглед към Скълдъгъри и Стефани.

— Останете с мен за още няколко минути — каза.

Влезе един мъж. Висок и слаб, небръснат, с тъмна коса, която имаше нужда от подстрижка и избелели дънки, които имаха нужда от пране. Излъчваше заплаха, което беше толкова естествено за него, колкото и дишането.

— Господин Фоу — започна Чайна, — бях започнала да се чудя дали изобщо някога ще стигнете до тук.

Винсънт Фоу ги изгледа с подозрение.

— Моите извинения, Върховен маг. Работех върху мотора си.

— Е — каза Чайна с усмивка, — ако мотоциклетът ви се счупи следващия път, когато ви повикам, ще очаквам да се качите на първия възможен автобус.

Устната на Фоу се изви само при мисълта за това.

Чайна продължи.

— Няма да е зле да запомните това, че само да поисках, можех да пратя Секачи да ви заловят и да ви хвърлят в килия и никой, ама имам предвид никой, не би си отворил устата да възрази.

Фоу махна косата от очите си.

— Това ми изглежда като потенциална злоупотреба с власт.

Усмивката на Чайна стана още по-широка.

— Както казвам винаги, какъв е смисълът от властта, ако не можеш да се възползваш от нея? Длъжник сте ми, господин Фоу, и докато не изплатите дълга си, сте мой. Ясно ли е?

— Аха.

— Моля?

Фоу прочисти гърло.

— Да. Ясно е. Чудя се само как ще разбера кога дългът ми е изплатен?

— О, бъдете сигурен, че ще ви уведомя.

Фоу се усмихна тъничко, а после погледна към Скълдъгъри и Стефани.

— И вие сте съгласни с това, така ли? Ето как се създават тираните.

— Какво ти пука? — попита Стефани. — Ти си нихилист.

Той вдигна рамене.

— Само отбелязвам.

— Господин Фоу — продължи Чайна, — не съм приключила със злоупотребата с власт.

Фоу се поклони леко.

— Моите извинения, отново. Пред какъв враг сте изправени, ако мога да попитам?

— Стар враг — отвърна Чайна. — Елиза Скорн е изправила на крака Църквата на Безликите и действа. Наблюдавах как взима надмощие, събира подкрепа, изгражда я и чаках идеалния момент, за да разруша всичко. Искам да го направя както трябва — не само тук в Ирландия, но и по света. Затова ми трябва достъп до всяка малка нейна тайна.

— Искате да влезем с взлом някъде и да откраднем архива й?

— Казах, че искам да стане както трябва. Над масата. Никакви взломове, никакви кражби. Трябва ми причина, за да конфискувам и последния лист хартия, който притежава тази жена.

— И? — попита Фоу.

— Тя иска да се присъедините към Църквата, — каза Скълдъгъри.

Фоу се намръщи.

— Но ние не почитаме Безликите.

— Това няма значение — продължи Чайна. — Едно от правилата, които бяха формулирани, когато Църквата получи официален статут, беше, че никой с криминално минало не може да стане член.

— А — обади се Фоу. — А аз и малката ми групичка сме все бивши престъпници.

— Именно. Вие се присъединявате, ние трием. Елиза губи всичко.

— И тогава ще сме квит?

Чайна се засмя.

— Господин Фоу, вие се опитахте да ме убиете. Доста далеч сме от ситуацията квит. Напуснете.

Фоу се поколеба, после кимна и излезе.

Когато си тръгна, Скълдъгъри заговори.

— Ще бъде грешка да се доверим на този човек.

— Както ще бъде грешка от негова страна да ми пресече пътя — отвърна Чайна. — Та докъде бяхме стигнали? А, да, поздравявах ви за ареста на Ференте Радаман. Много добра работа и на двамата. Разбира се, това не е работата, с която вие би трябвало да се занимавате. Назначих Декстър Векс и Сарацен Ру да проследят ренегатите с помощта на Ловците на чудовища.

— И се справят доста добре — рече Скълдъгъри. — От деветнайсет, ние хванахме двама, те — шестима, още двама сами дадоха фира, а различни Убежища по света се справиха с още четирима. Което значи, че ни остават още шестима на свобода.

— И съвсем преднамерено пропускаш нещо — каза Чайна. — Залавянето на ренегатите е от изключителна важност, приемам. Но аз възложих на вас двамата да откриете и да спрете Даркесата. Дадох ви достъп до всякакви ресурси, които биха могли да ви потрябват, за да го свършите, и си остава приоритет номер едно. Ако ренегатите не бъдат спрени, светът ще узнае за нашето съществуване. Но ако Даркесата не бъде озаптена, няма да има свят, който да узнава каквото и да било. Та, кажете сега, как вървят нещата на този фронт?

— Както и очаквахме — рече Скълдъгъри.

— Наистина? Нима очаквахме да няма напредък?

— Само защото нямаме резултати, не значи, че нямаме напредък. Търсим човека, който би могъл да бъде буквално във всяка една точка на света. На този ранен етап, всичко е процес на елиминиране.

— Разбирам — каза Чайна. — И какво сте елиминирали до този момент?

Скълдъгъри се огледа.

— Тук. Даркесата не е тук, затова и тази зала може да бъде елиминирана от списъка с местата, на които може да се намира. Освен ако не влезе, след като излезем ние, в който случай ще постъпим глупаво, ако съвсем го изключим като възможност.

Чайна въздъхна.

— Та значи казваш, че е невъзможно да я открием.

— Не, никак даже. Всъщност има два начина да открием къде се намира. Първият е много прост — да я доведем.

— И как ще стане това?

— Тя наказва Ърскин Ревъл за убийствата на Антон и Гастли. Двайсет и три часа на ден е подложен на невъобразима агония. Ако лекарите се опитат да облекчат страданията му, болката се усилва. Ако по някакъв начин свикне с нея, болката се усилва. Тази връзка помежду им е нещо, което бихме могли да използваме. Ако прехвърлим Ревъл в друго измерение, връзката ще прекъсне.

— И как ще ни е от полза това?

— Щом връзката се разпадне веднъж, Даркесата ще дойде да търси отговори. Когато върнем Ревъл обратно, той ще бъде първата й мишена. Разбира се, трябва да сме готови, понеже ще имаме само една възможност да я примамим.

Чайна сви устни.

— Рисковано.

— О, да — рече Скълдъгъри. — Много рисковано. Възможно даже самоубийствено. Но може би трябва да започнем да търсим измерение, в което да го прехвърлим.

Чайна въздъхна.

— Много добре. А кой е вторият начин?

— Това е малко по-опасно, но също така е и по-просто. Няма нужда да проследяваме нея — просто трябва да намерим хората, които са с нея.

— Имаш предвид Танит Лоу.

Скълдъгъри кимна.

— Да, нея имам предвид. Танит Лоу и Били Рей Сангуайн.