Дерек Ланди
Смъртта на светлината (100)

100.

… Ето я, въплъщението на разрухата, а тези смъртни смееха да се надяват, че някак, може би, с помощта на всичките тези магьосници, ще могат да намерят начин да я победят.

Това усилваше вината им.

Махна се за седмица, обмисляйки следващия си ход, и реши просто да ги избие всичките, да попие възможно най-много от енергията им и да продължи. Нямаше търпение да тръгне на път. Искаше да изучи вселената. Да търси нов живот и нови цивилизации. После да избие и тях.

Така че тя унищожи света, изгори го до основи и отлетя към космоса.

Стъпи на Луната. Телепортира се на Марс. Газовете на Нептун насълзиха очите й. Докато стигна края на галактиката вече нямаше нужда от тялото си, за да пътува. Тялото й стана съзнанието й, тя пътуваше със скоростта на мисълта, а ако откриеше живот, отново щеше да приеме физическа форма.

Появи се като огромна извънземна богиня пред другосветските видове. И не беше от милостивите богини.

Имаше предизвикателства, които трябваше да преодолее. Оръжия, които не познаваше. Жизнени цикли, с които не беше наясно. Постоянен натиск върху главата й, сякаш някаква ръка я притиска. Но най-голямото предизвикателство беше скуката. Когато приключи с всичко, каквото можа в тази вселена, тя се върна на онова, което беше останало от Земята. Започна да копнее за нещо ново. За нещо различно.

Като използва всичко научено от хилядите Останки, които беше абсорбирала, тя разгада механиката на реалността, откъсна се от земята и…