Дерек Ланди
Царството на злото (5)

4.
Елиза

Стрелата разпори крака на бягащия мъж и го запрати пищящ в калта.

— Добър изстрел — рече Елиза Скорн.

Кристоф Ноктюрнъл сложи втора стрела в лъка, докато двамата продължаваха да крачат през мрачната гора.

— Казват, че човекът бил най-опасната плячка, но истината е, че зайците се улучват много по-трудно. Все пак нищо не може да се сравнява с ужасеното квичене на смъртен, осъзнал, че всеки момент ще умре. Отпуска нервите по един такъв, особен начин.

— Чувала съм, че си отличен ловец, а сега виждам, че славата ти отговаря на истината.

— Правя това откакто бях момче — отвърна мъжът. — Баща ми ни извеждаше на лов, мен и четиримата ми братя.

— Не знаех, че имаш братя.

— Нямам. Когато станахме юноши, баща ми ни хвърли всичките в една яма и обяви, че от нея трябва да излезе жив само един от нас. Аз бях най-малкият, но и най-безмилостният.

— Очарователна история.

— Времената тогава бяха други. Нещата бяха по-простички — Ноктюрнъл зае стойка за стрелба, опъна тетивата и стреля. Стрелата се заби в гърба на куцащия смъртен. Той рухна по лице. — Какво искаш, Елиза?

— О, не става въпрос за нещо, което аз искам — отвърна Скорн. — А за нещо, което искаш и ти. Трябва да бъдем съюзници. Ако слеем Църквата на Безликите с църквата, която ти ръководиш в Америка, двамата с теб ще превърнем този свят в това, което трябва да бъде.

Ноктюрнъл се изкикоти.

— И, виждаш ли, тъкмо в това е нашият проблем.

— Нима?

— Моята църква няма нужда от теб, Елиза. Ние и така сме достатъчно силни. Подкрепят ни с пари и влияние повече от седемдесет процента от магьосниците по света, почитащи Безликите. Ако се слеем с твоята църква, ползата от това за нас ще е значително по-малка от ползата за теб.

— О, все пак съм на мнение, че умишлено неглижираш някои основни факти. Ние разполагаме с нещо, което вие нямате — в Ирландия се намира една от Люлките на магията. Само преди няколко години Диаблерията успешно върна сред нас трима от Безликите. Имаме своите успехи, както биха казали някои. На нас може да се разчита.

— Но сте слаби.

— Може би, в сравнение с твоята организация. Но силата ни расте. Не искам да те обидя, но аз поне не съм престъпник, издирван в цял свят.

Ноктюрнъл се разсмя.

— Не се обиждам. Честно казано, моят статус на ренегат всъщност е от голяма помощ за църквата ми. Хората, които представлявам, са нервни по природа, не горят от желание да заявяват вярата си на всеослушание. Търсят водачеството ми, защото аз не се боя да се опълчвам на Убежищата.

— А също така и доста се страхуват от теб, предполагам?

— Страхът помага нещата в една организация да вървят гладко.

— Представям си — отвърна Скорн. — Но и ти не измина целия път от Америка до тук, само за да ми откажеш, нали?

— Не. Разбира се, че не. Твоята оферта ме интересува, но с някои леки изменения.

— Например?

— Моята църква ще погълне твоята, не обратното. Ти ще останеш на сегашния си пост, естествено, но под мое командване.

Скорн настръхна.

— Смятах, че по-уместно щеше да е да бъдем партньори.

— Моите хора са притеснени — отвърна Ноктюрнъл. — Ще се чувстват по-спокойни, ако знаят, че все още аз ръководя нещата. Боя се, че това е изискване, а не молба.

— Разбира се. Няма… проблем.

— И още нещо — продължи Ноктюрнъл. — Преди да сключим сделката, магьосниците, които представлявам, настояват за една малка услуга. Един вид демонстрация на добра воля.

— Каква услуга?

— Слушали са историите за случилото се в деня, в който Диаблерията върна Безликите. Чували са за момичето Валкирия Каин и за това как използвала Скиптъра на Древните, за да убие двама от нашите богове. Моите хора смятат, че подобно дело не бива да й се размине безнаказано.

— Какво искаш да направя, Кристоф?

— Искам да я убиеш.

— Тя е под защитата на Скълдъгъри Плезънт. Отлично знаеш колко е опасно да рискуваме…

— Това момиче е извършило върховното богохулство, Елиза. Трябва да бъде наказана.

Скорн се замисли за момент, после се усмихна.

— Добре тогава. Каин ще умре. Знам точния човек, когото да натоваря с тази задача.