Дерек Ланди
Царството на злото (29)

28.
Тайният й план

— Настоявам да получа тяло! — изврещя зомби главата от буркана си, пълен с гнусна течност. Сангуайн с усилие се сдържа да не метне възглавница по него. Веднъж вече го беше направил и беше съборил буркана от масата. Главата беше надала писък и се беше изтърколила на пода, а Сангуайн се беше разсмял толкова силно, че си беше скъсал няколко шева.

— Настоявам да получа тяло!

— Би ли млъкнал, моля ти се! — викна му Сангуайн. — Ако те чуе някой друг, освен Най, и двамата с тебе отиваме на кино.

Скейпгрейс не му обърна грам внимание.

— Доктор Най! Доктор Най, настоявам да получа тяло!

Най нахълта в стаята, привеждайки глава, за да не се удари в горната част на касата на вратата. За да надникне в буркана пък трябваше едновременно да приклекне и да се сгъне в кръста.

— Ти — изхриптя то през хирургическата си маска — отново крещиш.

— Къде ми е тялото, доктор Най? Имахме сделка.

— Помня — отвърна докторът. — Мислиш ли, че съм забравило? Или смяташ, че сега, когато частите от тялото на Белия секач са у мен, окото няма да ми мигне да те измамя?

— О, знам, че не бихте ме измамило — Скейпгрейс се помъчи да погледне право в тесните жълти зеници на доктора, но главата му се беше накривила в буркана, така че можеше да се взира в лакътя на съществото, — защото докато не ми намерите ново тяло, няма да получите мозъка на Белия секач.

— Мозъка?

Скейпгрейс се изкикоти.

— Нали не смятахте, че ще ви дам всичко? Поръчах на Бияча да събере частите от мозъка в отделна кутия, която да задържи на тайно място — просто начин да си осигурим вашата почтеност при изпълнението на сделката.

— И когато аз изпълня моята част от уговорката…?

— Ще ви предадем тази последна кутия. Както виждате, Доктор Най, в случая си нямате работа с аматьори. Аз съм Кралят на зомбитата. Аз съм Върховния убиец. А вие ще зарежете всичко, с което се занимавате в момента и ще ми намерите ново тяло, иначе никога няма да видите…

Най измъкна от джоба си пластмасова кутия и я сложи на масата пред буркана. Кутията беше пълна с нещо, което страшно много приличаше на парчета мозък.

Скейпгрейс изскимтя и при това от устата му избълбука мехурче.

— Твоят приятел Бияча — рече Най — е точно такъв идиот, за какъвто го смяташ.

— Ще го убия — зарече се Скейпгрейс.

Най размаха срещу буркана дългия си кокалест показалец.

— Имай търпение, зомби. Ще започнем работа по теб, когато намеря подходящо тяло. И не смей да ме заплашваш повече.

Докторът си прибра кутията с мозъка, изсули се през вратата, а главата на Скейпгрейс тъжно се килна още настрани.

— Елегантно — отбеляза Сангуайн.

— Млъквай.

— О, вече ме пренебрегваш, а? Така ли правиш? Ще си мълчим, значи? О, не. Обезглавеното зомби не ми говори, какво ще правя сега?! Как ще го преживея? О, позор, позор, да бъдеш пренебрегван от една глава!

Скейпгрейс промърмори нещо неразбрано.

— Прощавай? Какво рече?

— Рекох, че аз поне имам очи!

Сангуайн се засмя и в този момент в стаята влезе Танит.

— Вие двамцата май се веселите — рече тя, взе от ъгъла кърпа и покри буркана с него. Игнорира напълно крясъците на Скейпгрейс и приседна на леглото до Сангуайн. — Как се чувстваш?

Тексасецът се ухили.

— Звучиш все едно те е грижа.

— Разбира се, че ме е грижа, зайче-байче — отвърна русата магьосница и стисна ръката му. — Но ако само се постараеш да оздравееш мъничко по-бързо, би било супер фантастично.

— Положението вънка се влошава, а?

Танит въздъхна.

— Убежището буквално гъмжи от магьосници. Не е безопасно за хора като нас. Все очаквам Скълдъгъри да влезе през тая врата или Гастли да ме извика по име…

— Само кажи, мила, и аз ще се погрижа за тоя белязан изрод на секундата.

Танит се усмихна и го потупа по гърдите.

— Няма да закачаш Гастли. И косъм да не пада от главата му, ясно ли е? Не ставай лош.

— Не знам, Танит. Ако не те познавах толкова добре, щях да кажа, че този тип ти е слабост.

Танит се приведе и го целуна.

— Какво е това сега? Да не ревнуваш?

Сангуайн се накани да отговори, но в този момент долови движение зад рамото й и цял се смръзна на място. Танит се извърна. В стаята беше влязла мадам Мист.

Сангуайн не успя дори да седне, а Танит налетя върху старейшината с изваден меч. Мист вдигна ръка и от широкия й ръкав се изстреля порой от малки паячета, който блъсна магьосницата-воин право в лицето. Тя се смъкна на колене, започна да се дави и да плюе, а потокът от паяци не секваше и бавно я затрупваше. Бяха хиляди. Десетки хиляди. И повече дори. После Мист отпусна ръка. Танит изръмжа и с усилие се изтръгна изпод планината от паяци, а Сангуайн ясно видя плъзналите под кожата на лицето й черни вени. Изящната длан на Мист я стисна за гърлото, повдигна я високо и я тресна в пода. Мечът отхвърча, Мист вдигна Танит отново, както се вдига кукла и я запрати в отсрещния ъгъл на стаята. Танит се блъсна в завесата-параван и рухна на пода сред трясък, завличайки завесата и рамката със себе си, и се изтърколи под леглото на Сангуайн, омотана в плата и псуваща.

Паяците се върнаха при господарката си и в стройни редици се скриха под ръба на дългата й черна рокля.

Най отново нахълта, сам приличен на грамаден паяк.

— Какъв е проблемът този път? — изграчи.

Сангуайн зачака Мист да вдигне секачите под тревога, да повика помощ или нещо подобно, но тя просто остана на място, напълно неподвижна и Сангуайн осъзна, че Най всъщност пита него, а не нея.

— Тя е старейшина — обясни тексасецът, изпълнен с дълбокото усещане, че умишлено не са го просветлили относно голяма част от настоящата ситуация.

— Мадам Мист е моя покровителка — отвърна Най. — От нея няма какво да крием. Отплатата, която ми дължиш за това, че те излекувах, сега я дължиш на нея.

На Сангуайн му трябваше минутка, за да смели информацията.

— Така — рече. — Хубаво. Танит, щом случаят е такъв, може би е най-добре да не убиваш жената.

Най вдигна очи към тавана, където Танит се беше спотаила, увиснала с главата надолу точно над Детето на паяка, стиснала по един скалпел във всяка ръка. Устните й бяха все така черни, а под кожата й изпъкваха черните вени, издаващи Останката вътре в нея. Чест й прави на мадам Мист, че дори не погледна нагоре.

Танит се пусна, преметна се във въздуха и стъпи на пода. Върна скалпела на Най, без да сваля очи от жената с черния воал и в крайна сметка й протегна ръка. Мист отвърна на жеста, пръстите им се докоснаха и по ръката на Танит пропълзяха паячета в редичка, които потънаха в ръкава на старейшината.

— Свършиха ли? — попита Танит и Мист кимна. Танит вдигна меча си от пода, лицето й отново стана нормално, гладко и чисто.

— Значи мадам Мист има таен план — рече. — Кой да се сети?

— Другите ме подозират — тихо отвърна Мист, — но нямат доказателства. Затова ние с вас разполагаме с достатъчно време.

— Време за какво? — обади се Сангуайн.

— Да се подготвим — рече Мист. — Да се организираме. Дължите ми услуга. Искам да убиете някого.

— Колкото за това, и сами се досетихме — отговори Танит. — Кого?

— Стойте наблизо и се крийте, когато му дойде времето ще ви кажа кой е вашата мишена — Мист се понесе вън от стаята, плъзгайки се по пода толкова плавно, че на Сангуайн му се стори, че под нозете й пъпли килим от паяци.