Дерек Ланди
Царството на злото (36)

35.
Откъсване

Ърскин Ревъл приличаше на онези ретро филмови звезди — бляскав красавец с неустоим чар. Беше — и Елси никога преди не беше използвала тази дума, за да определи някого — наистина пленителен.

А Гастли беше изключително готин — от начало до край. Първо се стресна от белезите му, но след това установи, че през целия й живот ничие друго присъствие не й беше вдъхвало такава сигурност и подобно усещане за пълна безопасност. Може би само баща й, някога, когато беше малко момиченце, но никой друг.

Вървяха сред облечените в сиво мъже и жени и Елси мяркаше отражението си във визьорите на шлемовете им. Пристъпвайки редом с Ревъл и Гастли, тя ясно осъзна колко нелепо изглежда. Дебела и грозна, облечена в дрехи, за които някога си беше въобразявала, че могат да прикрият първото и второто. В момента беше заобиколена от изключителни, великолепни хора, а каква беше тя самата? Вземеха ли й магическите сили, отново щеше да си бъде никой.

Приближиха до една стена от синя енергия. От другата страна на стената четирима души в роби и със затворени очи се носеха във въздуха малко над пода. Елси отново изведнъж си даде сметка колко смайващо беше всичко, което й се случваше.

Един от мъжете отвъд стената се усмихна, макар че очите му си останаха затворени.

— Ърскин — поздрави той. — Гастли. Вие двамата нямате ли си друга работа? Нямате ли криза за овладяване?

— Винаги имаме време за старите приятели — отвърна Ревъл. — Рекохме да наминем да ви видим как сте, дали нямате нужда от нещо. Закуска. Списание. Може би пауза, за да отскочите до тоалетната.

— Не можете да спрете Аргедион.

— Че кой казва нещо за Аргедион? Дори не съм споменал името му. Дори не мислех за него. Но след като бездруго повдигаш въпроса, Тайрън, мисля, че си прав. Не можем да го спрем. Не и без ваша помощ.

Усмивката на Тайрън стана още по-широка.

— Наистина ли смятате, че бихме вдигнали ръка срещу него? След всичко, което вече сторихме? Той заслужава да бъде свободен.

— Преди години да, заслужавал е. Тогава сте направили грешка, но не сте били единствените. Мериторий никога не е трябвало да се съгласява с вашия план. Но сега? Вече е твърде късно. Бих могъл да добавя, че вие самите сте превърнали Аргедион точно в онова, от което сте се страхували, че ще стане, но кой съм аз, че да съдя? Съветът на старейшините не прави такива неща. Ние вярваме в изкуплението и ето я и вашата възможност да изкупите грешката си. Елси О’Брайън — рече Ревъл. — Запознай се с Тайрън Ламент. Тайрън и приятелите му са заразени със същата магия, с която си заразена и ти. Тайрън, кажи здравей на Елси.

Тайрън Ламент обърна леко глава, сякаш можеше да види момичето през затворените си клепачи.

— Веднага разпознах сродната душа. Здравей, Елси, как си? Знаеш ли, по право ти се полага да си тук, при нас, от тази страна на силовото поле.

Гастли повдигна вежда.

— Е? Ти решаваш от коя страна би искала да застанеш.

— Ъм, не — отвърна момичето. — Не, благодаря. Не се обиждайте, господине, но… малко ме плашите.

Ламент се засмя, останалите висящи във въздуха хора в роби също се изкикотиха.

— Права си, права си — отвърна Ламент. — Такава значи е тактиката ви, господа? Водите при нас тази прекрасна млада дама, която да се присмее на сандалите ни?

— Това не е никаква тактика — поправи го Ревъл. — Просто искахме Елси да види първите хора, заразени с магията на Аргедион. Какво мислиш, Елси?

Момичето се поколеба.

— И аз ли ще свърша като тях? — попита тихо.

— Не — отвърна Гастли и поклати глава. — Аргедион контролира тяхната воля от години, затова ги е докарал до това състояние.

— Не е толкова лошо, колкото звучи — обади се Ламент.

Елси го изгледа с любопитство.

— Но как въобще успявате да вършите каквото и да било? Как така говорите с нас? Той ли контролира онова, което казвате?

— Не, нещата не стоят така. Мисли за нас по следния начин: преди години Аргедион ни събра на разговор и по време на този разговор ни показа, че ние сме в грешка, а той е прав. Сега с изцяло без значение дали действително ние бяхме в грешка, а той — прав, тъй като към момента това е, в което ние твърдо вярваме. Е, така стоят нещата.

Елси се намръщи.

— Значи вие знаете, че сте под негов контрол? Защо не опитате да се освободите?

— Защото не желаем.

— Защо?

— Защото не ни се налага да го желаем.

— Защо?

— Защото Аргедион ни отне това желание.

— Не искам… Не искам да ви обидя — продължи Елси, — но не мисля, че аз бих могла да живея така. Не искате ли да сте свободни просто заради самата свобода? Някъде дълбоко във вас трябва да е останала една частичка, която желае да правите онова, което искате, а не което ви се заповядва.

— Не — отвърна Ламент. — Не е останала.

— Съмнявам се — намеси се Гастли. — Нашите долавящи забелязват известно отслабване на вашата връзка с Аргедион. Колкото по-дълго той е далеч от вас, толкова по-слабо ви контролира. Вие усещате ли го? Откъсването от контрола?

— Ужасно съжалявам — отговори Ламент, — но не, не усещаме нищо подобно.

Във въздуха отдясно на Ламент висеше момиче, дребничко русо момиче, което сега вдигна глава.

— Аз го усещам.

Ламент леко извърна глава към нея.

— Ленка?

Момичето, Ленка, се поколеба за миг.

— Усещам го. Контролът на Аргедион отслабва.

Мъжът в другия край на редицата също кимна.

— Аз също го усещам. Напоследък имам собствени мисли. Чувството е странно.

— Интересно — отбеляза Ламент. — Всички ли усещате същото?

— Аз усещам промяна — продума третият мъж, онзи с тъмната кожа. — Не в степента, в която я усещат Калвин или Ленка, но определено промяна има. С тази й скорост на развитие, допустимо е, че ще сме напълно свободни от контрола на Аргедион до ден-два.

— Всички? — попита Ламент.

Тъмнокожият се усмихна.

— Всички?

Ламент придоби щастливо изражение.

— Ти да видиш. Свобода, а? Е, чакам я с нетърпение, въпреки че не я искам особено силно.

Ленка се ухили.

— А дали фактът, че я чакаш с нетърпение, не е първият знак, че вече се освобождаваш?

— Ленка — отвърна кротко Ламент, — току-що ми разплеска мозъка на стената.

Гастли погледна Елси и сви рамене.

— И това съвсем не е най-чудноватият разговор, който водим тази седмица.