Ромен Гари
Лиричните клоуни (7)

VI

Ан беше израснала до мъж, когото една нещастна любов бе смазала до такава степен, че всичко, свързано с любовна страст, накрая бе започнало да му се струва истинска гадория. С това привидение пред себе си твърде рано бе взела тържествено и категорично, детинско решение да няма друга любов, освен изкуството, и точно това решение Уили твърдо насърчаваше.

Преди церемонията бе отишла в Ню Йорк при баща си и той я бе посрещнал с цялата грижа, която човек дължи на някого, когото не познава добре и когото не държи да опознава. Беше хубав септемврийски следобед и той я подтикна да се наслади на арабеските, които слънцето рисуваше, докато се отразяваше в стъклените кутии, пълни с кактуси, и по съвършено голата бяла стена на стаята.

— Много обичам стъклото — рече той — заради това, че е прозрачно и не се набива в очи. Всъщност, приятно е около теб да има предмети, които не задържат нищо и през които може да се мине. Това е безспорен урок по мъдрост. Но се случва от играта на светлината някое парче кристал внезапно да заискри със стотици крещящи цветове, червени, сини, жълти, виолетови… Да, забавно, и като помислиш, че кристалът също си има своите моменти на слабост, на страст… Което понякога ми носи миг превъзходство.

Отиде в кухнята да приготви чай и припряно я остави сама. Ан остана със затворени очи сред празнотата, която се надигаше отвсякъде като вик, като негодувание. Възможно ли е наистина отвъд определена точка на насищане самотата да не се превърне в среща, възможно ли е самотата да остане никога несбъдната молитва? В този апартамент без живец, в който всичко говореше за отчуждение, Ан мигом усети присъствието на другия полюс — страстта, а точно това бе дошла да дири. Имаше нужда да види баща си, за да се успокои и да си върне обещанието за онова, което бе скършило него.

Той се върна, бутайки пред себе си масичката с чая. Изглеждаше леко притеснен и влезе, говорейки си сам като човек, който се мъчи да изпревари нещата:

— Вестниците много разправят за твоята сватба, радвам се, че правиш добра кариера. Като гледам колко много снимат и двама ви и всички тези… хм… прекрасни неща, които се приказват за вашето щастие, усещам, че така ще са ви нужни по-малко усилия да бъдете самите себе си. Всичко ви е подготвено. Онова, което е ужасно опасно за обикновените хора, какъвто бях аз на твоите години, е разхищението на въображение, което се налага, за да измислят сами своята любов. Мизата е толкова висока, че след това все се мъчат да си я върнат под формата на щастие. Но рекламните агенти са се потрудили за вас и няма нужда да давате нищо от себе си.

Ан сипваше чая с малко виновна усмивка, както винаги, когато баща й й се доверяваше така. С поглед, зареян другаде, да не би да срещне този на дъщеря си. Знаеше, че отрицанието му е смешно, защото само подчертава могъществото на онова, което отрича. Всъщност човек се бунтува само срещу нещата, на които е в плен и в крайна сметка животът на бунтар е преди всичко робски живот. Знаеше всичко това, но продължаваше да отрича вика, защото това бе неговият начин да извика. В избора му на неутралното, на полусенките, в приглушената му философия, се криеше само почитта на цял един живот към страстта, вън от която човек просто се анихилира в сивота.

— Е — рече той — предимството, когато човек е възпитал детето си що-годе правилно, е, че щом му дойде времето, то не идва да търси съвет от вас. И тогава имаш чувството, че си бил добър баща.

Ан му се усмихна, искаше й се да го хване за ръка, но този жест би го смутил. Очите му, тъй млади между бръчките под посребрения перчем, подстриган на паничка около челото, бяха толкова сериозни, сякаш изключваха всеки хумор: хуморът също е чувство, което носи болезнено усещане. Зад него се издигаше стената от книги, по-голямата част от които, тя знаеше това, говореха единствено за триумфа на печатното дело над материята. Гарантие прекарваше часове наред да се любува на тези шедьоври на типографията, в които всяка дума бе тук единствено заради формата си и в които, това беше сигурно, нямаше да се сблъска с необятната вулгарност на думата „любов“, заедно със „завинаги“ — нейната дружка по безчестие.

Млъкнаха.

Беше един от онези мигове, в които Ан изпитваше към баща си разтърсваща нежност — много повече разбиране на жена, отколкото обич на дъщеря, а мълчанието изграждаше дълбока връзка. Гарантие знаеше, че е дошла да черпи от вечно свежия извор на неговата самота нов товар надежда.

Жената на Гарантие беше заминала с мексикански тореадор, когото познавала от четирийсет и осем часа. Четирийсет и осем часа, това може да се случи за четирийсет и осем часа, повтаряше си понякога Ан в мигове на несигурност.

— Гледах последните ти филми — рече той — и видях в теб много искреност. Като че влагаш много от себе си в любовните сцени. Изглежда ти служат за отдушник. Вероятно имаш нужда да се пречистиш, да изгониш демоните.

Натъпка лулата си и я запали: беше решил да пуши лула в един ден с чувство за хумор, защото беше преценил, че това е най-непосредствено противоположното на един тореадор.

— Онова, което ме забавлява в киното, е леснотата на любовта: все едно съдбата си няма друга работа на земята, освен да се заплита… Естествено, приемам, че има хора, които се обичат истински, обаче пък те се търсят напразно и никога не се срещат.

И с няколко резки почуквания изтръска тютюна в пепелника.

— Ужасяващото влияние на тази шекспировска или холивудска епоха — то е едно и също — се състои в това, че милиони хора прекарват живота си в чакане и търсене, вместо мирно и тихо да си гледат работата. Големите любови, ако мога да се изразя така, разбира се, съществуват, но само като успоредни линии, които никога не се пресичат. Срещат се дребните любови. Смятам, че има хора предопределени и че всеки мъж в живота си трябва да срещне отредената за него жена, и това е неприятното. Предопределените срещи са винаги дребните срещи, другите изобщо не се случват…

И извади лулата от устата си, за да може да произнесе по-ясно:

— … изобщо не се случват.

Махна леко.

— Единствено живописта успява понякога да ни представи един свят, отказващ да приеме определена форма. В литературата, в театъра, в киното, все още чакаме човека, който ще каже цялата истина за трагедията на успоредните линии, които никога няма да се пресекат. В крайна сметка, достатъчно е човек да знае, че любовта е невъзможна, за да бъде съвършено щастлив. Тогава ще престане да живее с вътрешното паническо усещане, че ще пропусне съдбата си и със страха от старостта. Така ще създадем двайсетгодишни мъдреци.

На Ан й се стори, че в последните думи все пак долови щипка ужас.

— Но предполагам, че си дошла да ме видиш, защото ще се жениш, и за да ти поговоря още за майка ти — рече той с глух глас, сякаш никога не бе преставал да говори за нея. — Тя, както знаеш, замина с един мексикански тореадор и живели заедно шест месеца. След това той бил убит от един бик. От бик — повтори той с подобие на кикот. — Виждаш, че нямам никакъв пръст в това.

Млъкна за миг и се вгледа в тръбичката на лулата си. След това вдигна очи и те бяха пълни с нежност, и той се усмихваше.

— Кажи ми, Ан… можеш ли да си представиш това? Можеш ли да си представиш жена да ме напусне заради тореадор? Не казвам това от суета, съвсем напротив… Но как е могла да се заблуди до такава степен? Искам да кажа как е могла да се омъжи за мен?

Никога дотогава не беше засягал въпроса така направо — без чужда помощ, без маска.

— Никога ли не срещнахте друга жена?

— Никога — рече той. — Веднъж се живее.