Том Егеланд
Краят на кръга (16)

2.

Дванадесет минути са ми необходими, за да стигна с колата до Домус Теологика, което звучи като името на търговски център в някоя южна страна, но всъщност е превзетото име на Факултета по теология, разположен в Блиндернвайен^[1]. Познавам един асистент от Катедрата по еврейски изследвания. Мисля, че може да ми бъде от полза.

Герт Викершлотен е почти два метра висок и е слаб като скелет, така че изглежда сякаш трябва да се концентрира, за да запази равновесие. Не много по-различен от блатна птица. Кожата му е на петна, а брадата му сякаш е прикрепена прекалено стегнато зад ушите и под брадичката. Всичко в него — пръстите, ръцете, носа, зъбите — е някак ненужно издължено и недодялано.

Отделяме няколко минути в спомени за времето, когато учехме заедно. Говорим за общи познати, безнадеждни преподаватели, момичета, за които сме мечтали, но никога не сме имали. Също като мен, и Герт е сам. Също като мен, и той прикрива своите малки неврози с патина от академична арогантност.

Пита ме за какво съм дошъл. Споделям, че търся някой, който може да ми разкаже за нещо, наречено Ръкописът Q.

Очите му се съживяват. Адамовата ябълка се размърдва. Нищо не радва един експерт повече от възможността да блесне със знанията си.

— Q? Oh, yes, baby! Несъществуващият ръкопис!

— Който обаче трябва някога да е съществувал — допълвам аз.

— Поне така смятат доста хора.

— А ти?

— Определено! — Размахва дългите си ръце. Почти се опасявам, че ще разбие стените на тесния кабинет.

— Въпреки че никой не е видял и буква от него?

— Q прилича на черна дупка — казва и оформя кръг с палеца и показалеца си. — Дори и с най-силните телескопи не можеш да я видиш. Но знаеш, че е там поради начина, по който се движат другите небесни тела.

— Също както знаеш, че от долната страна на листа хартия с метални стружки има магнит — разсъждавам аз. Той кимва и аз продължавам. — Всичко, което знам за Q, е, че е написан на гръцки. И че би следвало да съдържа голяма част от поученията на Исус под формата на цитати, така както после са били предадени от Лука и Матей. Също както и че се смята за библейски първоизточник.

— В такъв случай знаеш най-важното.

— Но обясни ми какво е значението дали е съществувал или не?

— Познание. Разбиране — повдига рамене. — Ако разсъждавахме така, не би имало значение, че вие, археолозите, сте открили кораба Гоксташипе. И все пак е хубаво, че го сторихте.

— Но съществуването му ще промени ли нещо на практика?

— Разбира се!

— Но защо? По какъв начин?

— Защото ръкописът би могъл да преобърне нашето разбиране и тълкуване на библейските текстове. Сам знаеш как християнството влияе директно на ежедневието ни и днес. Като жалон на културата. Посредством закони и правила. Разбирането ни за хуманност. Всичко е свързано.

— Разбирам всичко това. Искаш да кажеш, че може да промени някое от тези неща?

— Q може да ни помогне да разберем повече за появата на Новия завет. И оттам, за тълкуването на текстовете. Ориген — теолог в древната църква, проповядва, че библейските думи не бива да се тълкуват буквално, както доста хора правят в днешно време, а като образи на нещо друго, нещо по-голямо. Библията трябва да се разбира, изхождайки от една цялостна система. Когато Библията разказва за планина, от която човек може да види целия свят, това не бива да се разбира буквално, нали! Въпреки че някои настояват да тълкуват всяка буква буквално.

— Колко е стар ръкописът?

— На почти две хиляди години. Вярваме, че Q е написан непосредствено преди Павел да датира най-първите си писма, тоест едва двадесет години след разпъването на Исус на кръста.

— От кого?

— Това не знаем. — Навежда се напред и снишава глас: — Интересното при определянето на времето на написване на ръкописа е, че това трябва да се е случило двадесет години преди Марко да напише своето евангелие! — Повдига вежди многозначително. Стои в очакване на реакция от моя страна. Която така и не идва. Не разбирам защо датирането на ръкописа е толкова интересно. Веждите му падат унило на място. — Както знаеш — продължава той прекомерно ясно, почти снизходително, — Евангелието на Марко се смята за най-старото, тоест за първото, въпреки че е на второ място в Новия завет. Вероятно е написано четиридесет години след разпъването на Исус, следователно около година 70 от новата ера.

— Значи донякъде ръкописът Q е по-истински от по-късните евангелия?

— По-истински?

— Тъй като стои по-близо до събитията, които описва…

— Ами… — произнася провлечено Герт с гримаса, откриваща издължените му зъби и розовите венци. — Да сравняваме истинността на стари ръкописи, библейски или не, е относително безполезно, след като са изминали две хиляди години. Също така е въпрос и на вяра. Но се разбира от само себе си, че колкото повече се отдалечаваш от изворите и събитията, толкова по-голям е рискът пресъздаването им да е по-неточно и неясно.

— По някакъв начин старите евангелисти са били нещо като журналисти — казвам.

— Не точно журналисти. Обществени дейци, просветители, мисионери…

— Именно! Журналисти! — засмивам се аз. — И евангелистите са имали достъп до Q?

— Не е изключено. Вярваме, че ръкописът е циркулирал в ранните християнски общности през първото столетие — казва Герт. Устните му се изкривяват, сякаш от радост, че е казал нещо, което не е бивало да казва. — Противоречието покрай ръкописа произлиза от факта, че някои учени вярват, че отделни християнски общества изобщо не са гледали на Исус като на божество, а като на мъдър философ. Философ, който искал да научи хората как да живеят, да се превърнат в по-щастливи юдеи. Отделиш ли евангелията и Павел от Новия завет, остава само реформираният юдаизъм.

— Навярно много хора мислят така?

— Но трябва да запомниш, че Q, в случай че ръкописът някога бъде открит, притежава неизмеримо голям авторитет, чисто и просто поради факта, че е бил написан непосредствено след като Исус е бил сред живите. От очевидци. Не от евангелисти, живели много след това. Представлявал, така да се каже, журналистически реферат — в по-голяма степен от украсените и адаптирани евангелия. Q описва ролята на Исус като апокалиптичен будител и общественик. Като един революционер. Той не взема отношение по въпроса дали е бил Божи син или не.

— И какво доказва Q?

— Q едва ли може да докаже каквото и да било. Но човек трябва да чете старите ръкописи с основополагащото разбиране за времето. За царуващите обществени отношения.

— Аз си мислех, че теолозите вярват сляпо във всичко, което пише в Библията.

— Ха! Теологията е наука, не вяра! Още през осемнайсети век критично настроени теолози поставят догмите под въпрос. Професор Херман Самюел Реймарус^[2] свежда образа на Исус до юдейско-политическа фигура. През 1906 г. Алберт Швайцер^[3] продължава тенденцията с импозантния си научен труд, поставящ основополагащи критически въпроси пред господстващите теологични виждания. Тези теолози правят разлика между историческия Исус и проповядващия Исус. Тази критическа теология се е развила до наши дни. Чрез комбинирането на познанието, получено от историята, социологията, антропологията, политологията и теологията, един нов образ на Исус може да излезе на преден план.

— Какъв образ?

— Исус се ражда в турбулентни времена. От учението му са се ползвали и възползвали. Много от първите християнски общности не са поставяли никакъв акцент върху неговата смърт и възкресение. Гледали са на него като на обединител и предводител. Нещо като Ленин или Че Гевара. Докато за други древнохристиянски общности от изключително значение е именно разпъването на кръста и въздигането му на небето и те, така да се каже, забравили историческия Исус.

— Значи Q не разказва за божествения Исус?

— Не, сър, не! По никакъв начин, по нищо не си личи дори авторите на ръкописа да са били запознати с обстоятелствата около смъртта му. Но дори и да са били, не са взели под внимание разпятието. Да не говорим за възкресението. Разбираш ли? Въпреки че Q би потвърдил голяма част от написаното от Лука и Матей, намирането му може също така да повлияе и да промени нашето разбиране за Исус. Авторите на ръкописа никога не са гледали на Исус като на Божи син, а като на един пътуващ мъдрец и агитатор. Будител на духовете. Евангелистите били тези, които по-късно дописали догмата за неговото възкресение. Което го превърнало в божество. Да, според някои след разпъването на кръста, учениците откраднали тялото на Исус и инсценирали цялото възкресение. Не искали да признаят поражението, че техният спасител просто си отишъл от тях, без да е настъпило царството Господне. Самият Исус вярвал дълго, че ще е свидетел на неговото идване.

— Все още не разбирам какво ви убеждава, че ръкописът е съществувал?

Герт прокарва пръсти по страните си, надолу към брадичката и подръпва свещеническата си брада.

— Представи си, че двамата с теб трябва да преведем един английски текст на норвежки. Двете версии биха си приличали. Но няма да са идентични. Същото се отнася на много нива в евангелията от Матей и Лука. Учените са установили, че цели двеста тридесет и пет стиха у Матей и Лука са дотолкова еднакви, че трябва да се основават на един и същи източник. Въпреки че двете евангелия са писани независимо едно от друго, много от думите на Исус са идентични. Дума по дума.

— И?

— Историческият Исус е говорел на староарамейски, който четиристотин години изблъсквал иврит като ежедневен език в Палестина. Не е говорил гръцки, както в тези ръкописи. Следователно евангелистите трябва да са имали някой гръцки оригинал, към който да са се придържали и от който да са цитирали. Q! Quelle! Източник!

— Не е ли възможно Лука и Матей просто да са плагиатствали един от друг?

Герт се ухилва:

— Де да беше толкова просто. No way. Писани са по различно време. На различни места. За съвсем различни читателски групи. Имат прекалено много значителни различия, за да е възможно един от тях да е познавал евангелието на другия. В противен случай щяха да напаснат историите една към друга. Да ги поправят и изгладят. И все пак можем да твърдим, че източникът е един и същ.

— Кой знае — изричам лаконично.

— Или пък си мисли, че знае! — Герт се клати на стола си. Опасявам се, че изгуби ли равновесие, това би имало значителни последици. — Изследователите са сигурни, че Марко е написал своето евангелие пръв. И че Лука и Матей са написали своите евангелия, основавайки се на Марко и на Q, но със свои допълнения. Например, можеш да намериш около деветдесет процента от темите на Марко и у Матей.

— От колко дълго теолозите знаят за Q?

— Още в началото на деветнадесети век изследователите на Библията установили, че Лука и Матей трябва да са имали и друг общ източник. Тоест, освен Марко. Но едва през хиляда осемстотин и деветдесета година този източник е идентифициран.

— Като Ръкописа Q?

Герт кимва.

— Q не е нещо, което всички посрещат с еднакъв ентусиазъм. Все пак разбираемо е. За повечето хора е трудно да се запалят по нещо, което съществува само на теория.

Изправя се. Изглежда сякаш вижда пред себе си аудитория, пълна с млади запленени студентки, които повече от всичко друго си мечтаят за индивидуални уроци по теология и приложна физиология късно вечерта, след една хубава вечеря и бутилка вино.

Подхваща:

— През хиляда деветстотин четиридесет и пета година се случва нещо вълнуващо. Тогава двама братя от Египет откриват голяма запечатана делва в земята в подножието на скалите в региона Наг Хамади^[4].

— И от нея изскочил дух, който им изпълнил три желания? — засмивам се аз. — Пиячка, жени и една чисто нова камила?

Герт премигва хитро:

— Почти! В действителност братята ужасно се страхували да отворят делвата, именно защото в нея можело да има дух. Някой зъл дух. Нещо, което делвите в Египет имали лошия навик да съдържат. Това знае всеки напредничав археолог.

Започваме да се кикотим. Герт има приятен, бълбукащ смях.

— Но накрая нуждата от пари победила — продължава той. — Все пак възможно било в делвата да няма духове. Но пък можело да е пълна догоре със злато и диаманти. Така че те рискували и я разбили.

— Никакъв дух? — казвам.

— Нито дори следа от някакъв пазител!

— А какво открили?

— Тринадесет книги. Тринадесет тома, подвързани с кожа от газела.

Поклащам глава.

Герт удря с длан по бюрото.

— Откритието било сензационно! Както за археолозите, така и за теолозите. Библиотеката от Наг Хамади! Тези ръкописи съдържали, освен всичко друго, пълното Евангелие от Тома^[5]!

Оглеждам се из стаята, докато се опитвам да определя мястото на Евангелието от Тома. Наистина, никога не съм чел Библията особено задълбочено. Но мислех, че познавам всички евангелия.

— Евангелието на Тома никога не бива включено в Библията — пояснява Герт.

— Все пак не на всеки се пада честта да бъде отхвърлен от Бог — подхвърлям. — Познато ли ви бе това евангелие на вас, експертите?

— Yes! Поне в известна степен. Но никой не бе виждал пълната версия. Не и преди 1945 година. Фрагмент от евангелието, написан на гръцки, бе намерен по-рано в Оксиринх^[6] в Египет. Версията от Наг Хамади е пълна. И не само това — текстовете съдържат също така нареченото Евангелие от Филип, както и преписи на разговори между Исус и учениците му. Почти един Нов Завет, сам по себе си, но също така и много различен от оригиналния. А сега ме слушай внимателно, тъй като това е важно и интересно! Бил е написан на коптски!

— Не, стига! Коптски? — изкрещявам. Възклицанието е чисто и просто блъф.

Герт мигновено прозира шегата.

— Коптски! — повтаря той. — Тоест египетският език, използван около залеза на Римската империя.

— Мисля, че следвам мисълта ти — промърморвам, въпреки че това вероятно е преувеличение.

Герт се усмихва с разбиране. Това трябва да е същата усмивка, която отправя на несигурни първокурснички, с плитки и прилепнали блузки.

— Основавайки се на този текст, учените можели да реконструират Евангелието на Тома на оригиналния гръцки език. За разлика от евангелията, получили своето място в Библията, и подобно на ръкописа Q, Евангелието на Тома съдържа малко или нищо за раждането, живота и смъртта на Исус. То съдържа неговите думи. Сто и четиринадесет цитата, всички въведени с думите: „И Исус каза…“. Много от цитатите в Евангелието на Тома приличат удивително на онези у Матей и Лука. За изследователите е очевидно, че Тома е използвал същия източник, както и те двамата. Следиш ли все още мисълта ми?

— Засега.

— Евангелието на Тома доказва по косвен път, че Матей и Лука, също както и Тома, трябва да са ползвали общ източник. Сборник текстове, от който са копирали и който са разкрасявали, изхождайки от индивидуалните си нужди да убедят читателите си в своята версия за живота и учението на Исус. Интересно е, че авторът на Q, и вероятно неговите съвременници, тълкували думите на Исус по съвсем различен начин от авторите и читателите на Библията.

— Доста внимателно, с други думи.

Герт прехапва долната си устна и кимва.

— You bet!^[7] През хиляда деветстотин осемдесет и девета година една група се залавя да реконструира ръкописа Q, като сравни библейските текстове на Матей и Лука с ръкописа на Тома. Дори и тази работа сама по себе си ражда противоречива и разпалена дискусия върху зараждането на християнството.

Споглеждаме се с Герт. Сигурно се чуди накъде ли води всичко това.

Питам:

— Какво би се случило, ако някой намери ръкописа Q?

Той поклаща замислено глава.

— Не смея дори да си помисля. Това ще засенчи откриването на свитъците от Мъртво море и Тутанкамон. Чисто и просто ще сме принудени да пренапишем историята на религията.

Не мога да не се запитам дали Ръкописът Q е онова, което се крие в златното ковчеже, обвито в гниещо дърво, пакетирано в пластмаса в чантата в апартамента на Рогерн.

Ако бях главният герой в някой филм, щях естествено вече да съм оронил дървото и разбил ковчежето, за да задоволя своето (и на публиката) любопитство. Но аз съм мислещо същество — сериозен и внимателен учен. Ковчеже, което е толкова старо и което е лежало в земята толкова години, не може да бъде отворено както всяка херметически затворена кутия. Трябва да се отвори с най-голяма предпазливост и внимание. От специалисти. Също както се отваря мида, за да откриеш перлата, без да нараниш мидата. Ако се впусна прибързано и въодушевен към съдържанието му, рискувам да причиня катастрофа. В най-добрия случай бих повредил това, което е вътре. Без дори и да разбера какво съм открил. Не съм особено добър по старогръцки, иврит, арамейски или коптски. В най-лошия случай може всичко да се изгуби. Старите пергаменти и папируси могат да се превърнат в прах за една нощ.

Но аз знам: ковчежето трябва да се съхрани.