Агата Кристи
Нула часът — развръзката (29)

15.

Бяха минали само пет минути, откакто Батъл бе излязъл, но на всички в дневната им се стори цяла вечност. Кей загуби самообладание и изкрещя на Одри:

— Знаех си, че си била ти. Никога не съм се съмнявала. Знаех, че преследваш нещо…

Мери Олдин произнесе бързо в момента, когато влизаше Батъл:

— Моля те, Кей.

— Млъкни, Кей, за бога! — спря я Невил рязко.

Тед Латимър се доближи до ридаещата Кей.

— Съвземи се — каза нежно. После се обърна ядосано към Невил: — Май не разбираш състоянието на Кей. Защо не се погрижиш за нея, Невил?

— Добре съм — изхлипа тя.

— По дяволите — каза Тед. — Ще те отведа оттук!

Инспектор Лийч се прокашля. Знаеше, че в такива моменти хората изричат много необмислени неща и по-късно обикновено си спомнят с неудобство за тях.

Батъл се върна. Лицето му бе непроницаемо.

— Бихте ли взели някои неща със себе си, госпожо Стрейндж? — каза той. — Инспектор Лийч ще трябва да дойде с вас.

— И аз ще отида — намеси се Мери Олдин.

Щом двете жени излязоха от стаята заедно с инспектора, Невил попита раздразнено:

— Е, какво искаше онзи приятел?

— Господин Макуиртър ми разказа една много странна история — отвърна бавно Батъл.

— Това ще помогне ли на Одри? Все още ли искате да я арестувате?

— Вече ви казах, господин Стрейндж. Трябва да изпълня дълга си.

Невил се обърна с посърнало лице.

— Мисля, че е по-добре да позвъня на Трелони.

— Недейте да бързате, господин Стрейндж. Първо искам да направя един експеримент във връзка с разказа на господин Макуиртър. Но преди това ще изчакам госпожа Стрейндж да тръгне.

Одри слезе по стълбите, следвана от инспектор Лийч.

Мислите й бяха някъде далеч, изражението на лицето — вглъбено.

Невил се приближи към нея с протегнати ръце.

— Одри…

Тя го изгледа с невиждащ поглед.

— Всичко е наред, Невил. Признавам всичко.

Томас Ройд бе застанал до входната врата, сякаш се канеше да препречи пътя им.

— Верният Томас — усмихна се тя разсеяно.

— Ако мога да направя нещо… — измърмори той.

— Никой нищо не може да направи — отвърна Одри.

Излезе с високо вдигната глава.

Отвън в полицейската кола я чакаше сержант Джоунс.

Одри и Лийч се качиха с нея. Тед Латимър измърмори възхитено:

— Достойно оттегляне!

Невил се обърна разярен към него.

Старши инспектор Батъл ловко попречи на избухването и повиши глас успокояващо:

— Както споменах и преди, смятам да проведа един експеримент. Господин Макуиртър чака долу на ферибота. След десет минути трябва да сме при него. Ще излезем в открити води с моторница, така че дамите да се облекат по-топло. След десет минути, моля.

Напомняше някакъв странен режисьор, който водеше актьорите към сцената.

Не обърна никакво внимание на озадачените им лица.