Агата Кристи
Нула часът — развръзката (12)

10.

Беше дванайсети септември.

— Само още два дни — продума Мери Олдин. После прехапа устни и се изчерви.

Томас Ройд я изгледа замислено.

— Така ли се чувстваш?

— Не разбирам какво става с мен — каза тя. — Никога през живота си не съм очаквала с такова нетърпение някой да си тръгне. Пък и обикновено толкова се радваме на Невил. И на Одри също.

Той кимна.

— Но този път — продължи Мери — се чувствам като върху буре с барут. Може да се взриви всеки миг. Затова първото, което си казах тази сутрин, бе „само още два дни“. Одри си тръгва в сряда, а Невил и Кей — в четвъртък.

— А аз — в петък — додаде Томас.

— О, ти не се броиш. Ти бе опора за нас. Не зная какво бих правила без теб.

— Човекът буфер?

— Нещо повече. Ти бе толкова мил и спокоен. Звучи доста необичайно, но отразява вярно мислите ми.

Томас изглеждаше доволен, макар и малко смутен.

— Не зная защо бяхме толкова раздразнителни всички — каза замислено Мери. — В края на краищата, дори и да избухне някой… това би било неприятно и неловко, но нищо повече.

— Но има и друго нещо, което те кара да се чувстваш по този начин.

— О, да, наистина. Някакво предчувствие. Дори и при слугите го има. Кухненската прислужница се разрида онази сутрин и без всякаква причина поиска да напусне. Готвачката е нервна, Хърстъл едва издържа и дори Барет, която обикновено е непоклатима като боен кораб, проявява признаци на нервност. И всичко заради странното хрумване на Невил да събере под един покрив бившата и сегашната си съпруга, за да се сприятелят и да успокоят собствената му съвест.

— Но това негово уникално хрумване просто се провали — отбеляза Томас.

— Да, Кей е съвсем разстроена. И знаеш ли, Томас, не мога да не я съжалявам. — Тя замълча. — Забеляза ли снощи как Невил гледаше Одри, докато тя се изкачваше по стълбите? Той все още държи на нея, Томас. Всичко беше една ужасна грешка.

— Трябваше да помисли за това по-рано — рече той сухо, тъпчейки лулата си.

— О, зная. Обикновено така се казва. Но това не променя факта, че цялата история е една трагедия. Не мога да не съчувствам на Невил.

— Хора като Невил… — заговори Томас, но се спря.

— Какво?

— Хора като Невил си въобразяват, че винаги могат да предрешават нещата и да получават всичко, което поискат. Не вярвам някога Невил да се е сблъсквал с проблеми, като изключим случая с Одри. За него тя е недостижима. Умилкването няма да му донесе нищо. Просто трябва да преглътне неуспеха.

— Сигурно си прав. Но думите ти са безсърдечни. Одри много обичаше Невил, когато се омъжи за него, пък и се разбираха толкова добре.

— Е, сега вече не го обича.

— Надали — промълви тихо Мери.

— Ще ти кажа и още нещо — продължи Томас. — По-добре Невил да държи Кей под око. Тя е опасна жена, наистина опасна. Ако побеснее, няма да се спре пред нищо.

— О, господи! — въздъхна Мери и каза с надежда: — Е, остават само още два дни.

През последните четири-пет дни ситуацията бе се усложнила още повече. Смъртта на господин Тревъс много разстрои лейди Тресилиън и здравословното й състояние се влоши. Погребението се състоя в Лондон и Мери бе доволна от това, защото така лейди Тресилиън можеше да забрави по-скоро тъжното събитие. Задълженията й по домакинството бяха толкова тежки и изнервящи, че тази сутрин се чувстваше преуморена и отчаяна.

— И времето има известна вина — произнесе високо тя.

— Не е нормално за сезона.

Септември бе наистина необичайно топъл и приятен. Имаше дни, когато термометърът показваше двайсет и един градуса на сянка.

От къщата излезе Невил и се присъедини към тях.

— На времето ли се сърдиш? — попита той, вдигнал поглед към небето. — Просто невероятно. Днес е най-горещият ден. И никакъв полъх. Това ме изнервя. Все пак ми се струва, че скоро ще завали. Прекалено задушно е, за да се задържи така дълго.

В същото време Томас Ройд се отдалечи тихо и незабелязано и изчезна зад ъгъла на къщата.

— Навъсеният Томас се оттегли — отбеляза Невил. — Не може да се каже, че моята компания му доставя радост.

— Той наистина е мил — възрази Мери.

— Не мога да се съглася. Той е ограничен и пристрастен човек.

— Струва ми се, че дълго време се е надявал да се ожени за Одри. Но се появи ти и го измести.

— Цели седем години не се реши да й поиска ръката. Да не си е въобразявал, че бедното момиче ще го чака, докато се реши.

— Може би — изрече Мери умишлено бавно — сега всичко ще си дойде на мястото.

Невил я изгледа изненадано.

— Вярната любов ще бъде възнаградена? Одри да се омъжи за тази студенокръвна риба? Тя е прекалено съвършена за него. Не, не си представям Одри да стане жена на мрачния Томас.

— Честно казано, мисля, че тя наистина го харесва, Невил.

— Какви сватовници сте вие, жените? Оставете Одри да се порадва малко на свободата си!

— Ако тя, разбира се, се радва.

— Мислиш ли, че не е щастлива? — попита Невил припряно.

— Наистина нямам никаква представа.

— И аз — изрече бавно Невил. — Човек никога не знае как се чувства Одри. — Замълча и после добави: — Но Одри е чистокръвна аристократка. В жилите й тече синя кръв.

Сетне добави повече на себе си, отколкото на Мери:

— Господи, какъв глупак съм бил!

Мери влезе вътре разтревожена. За трети път си прошепна утешителните думи „само още два дни“.

Невил бродеше неспокойно из градината и по терасата.

Откри Одри в дъното на градината, седнала върху ниския зид и загледана в придошлата река. Тя се изправи веднага и тръгна към него.

— Тъкмо се прибирах. Сигурно е време за чая. — Говореше бързо и нервно, без да го поглежда. Невил тръгна мълчаливо до нея. Едва когато се качиха на терасата, той каза:

— Мога ли да говоря с теб, Одри?

Тя веднага отговори, беше стиснала края на парапета:

— Мисля, че е по-добре да не го правиш.

— Значи знаеш какво искам да ти кажа.

Тя не отвърна.

— Какво мислиш, Одри? Можем ли да започнем оттам, откъдето спряхме? Да забравим случилото се?

— Включително и Кей?

— Кей — каза Невил. — Тя ще бъде разумна.

— Какво разбираш под разумна?

— Много просто. Ще й кажа истината. Ще заложа на нейното благородство. Ще й призная самата истина, че ти си единствената жена, която някога съм обичал.

— Когато се ожени за Кей, също си я обичал.

— Бракът ми с Кей бе най-голямата грешка в живота ми. Аз…

Той замълча. През остъклената врата на салона се бе появила Кей. Тя се запъти към тях и Невил дори се сниши под яростните искри, които изскачаха от очите й.

— Съжалявам, че прекъсвам тази тъй трогателна сцена — каза Кей. — Но мисля, че беше крайно време да го сторя.

Одри се отдалечи.

— Ще ви оставя насаме.

Лицето и гласът й бяха безстрастни.

— Правилно — извика другата жена. — Постигна своето, нали? С теб ще се оправя по-късно. Сега предпочитам да се заема с Невил.

— Виж какво, Кей. Одри няма абсолютно нищо общо с това. Вината не е нейна. Сърди се на мене, ако искаш…

— Искам. — Очите й святкаха яростно. — За какъв се мислиш?

— За един голям нещастник — изрече горчиво Невил.

— Изоставяш жена си, преследваш ме упорито, караш жена ти да ти даде развод. В един момент си луд по мене, в следващия — не можеш да ме търпиш! А сега предполагам, че искаш да си върнеш тази бледолика, мъркаща, лъжлива котка…

— Престани, Кей!

— Е, какво искаш?

Той бе силно пребледнял.

— Можеш да ме наричаш както искаш. Но няма смисъл, Кей, нашият брак не може да продължи. Мисля си, че сигурно през цялото време съм обичал Одри. Моята любов към теб бе… някаква лудост. Безсмислено е, скъпа. Ние не сме един за друг. Повярвай ми, не бих могъл да те направя щастлива за дълго, по-добре е да се разделим. Да се опитаме да останем приятели. Бъди великодушна.

Кей попита с измамно тих глас:

— Какво точно предлагаш?

Невил упорито гледаше в земята.

— Можем да получим развод. Ще се разведеш с мен, като изтъкнеш пред съда като причина, че съм те изоставил.

— Веднага няма да мога. Ще трябва да почакаш.

— Ще чакам.

— И след няколко години ще помолиш скъпата, сладката Одри да се омъжи отново за теб?

— Ако ме иска.

— Е, тя ще те иска — каза жлъчно Кей. — А къде е моето място?

— Ще имаш свобода и ще можеш да си намериш по-добър мъж от мен. Естествено аз ще се погрижа да си добре осигурена…

— Стига празни приказки! — Тя загуби контрол над себе си и гласът й се извиси: — Слушай, Невил. Ти не можеш да постъпиш така с мен! Няма да ти дам развод. Омъжих се за тебе, защото те обичах. Знаеш кога започна да се настройваш срещу мен. Когато ти казах, че съм те последвала в Естърил. Искаше ти се да вярваш, че се е намесила съдбата. Суетата ти бе накърнена при мисълта, че съм била аз. Не се срамувам от извършеното. Ти се влюби в мен, ожени се за мен и аз нямам намерение да ти позволя да се върнеш при оная хитра малка котка, която пак се е вкопчила в теб. Тя го искаше, но няма да успее. Първо ще те убия, чуваш ли? Ще те убия! Ще убия и нея! Ще ви видя и двамата в гроба. Ще…

Невил пристъпи напред и я улови за ръката.

— Млъкни, Кей. За бога! Тук не можеш да правиш сцени.

— Не мога ли? Ще видиш. Ще…

Хърстъл излезе на терасата. Лицето му бе съвсем безстрастно.

— Чаят е сервиран — съобщи той.

Съпрузите тръгнаха бавно към салона. Хърстъл отстъпи встрани, за да им стори път. На небето се скупчваха облаци.