Анна Тод
След сблъсъка (40)

Глава тридесет и девет
Хардин

През цялото време се моля майка й да не я удари пак. Не бях очаквал, че Теса ще заеме такава позиция и че така ще избухне. Лицето й е червено, сълзите й се стичат по ръката ми. Защо майка й винаги унищожава всичко? Колкото и да я мразя, не я виня, че е ядосана, защото аз наистина нараних Теса. Но не мисля, че съм я съсипал. Или и това съм сторил? Не знам какво да правя. Обръщам се към майка си и очаквам да ми помогне, но от погледа й съдя само, че ме мрази. Не исках да научава какво направих с Теса. Знаех, че истината ще я убие, особено след това, което се случи тогава. Но вече не съм същият човек. Тогава си беше за тогава. Сега съм съвсем различен.

Обичам Теса.

Насред целия хаос, който създадох около себе си, все пак успях да намеря любовта.

Теса пищи и се опитва да се отскубне от мен, но не е достатъчно силна. Знам, че ако я пусна, или майка й ще я удари, или Теса ще каже нещо, за което после горчиво ще съжалява. Ще съжалява цял живот.

— Мисля, че трябва да си тръгваш — казвам на майка й. Теса се опитва да се отскубне, като че изпада в истерия, започва да ме рита в глезените. Толкова е страшно, когато е ядосана, особено така, както е сега, но егоистът в мен тайно се надява гневът й да не е срещу мен.

Но скоро, съвсем скоро този гняв ще се обърне и срещу мен…

Майка й е напълно права: аз не съм достоен за Теса. Не съм мъжът, който тя иска, не съм мъжът, за когото ме мисли. Но я обичам прекалено силно, за да й позволя да ме напусне пак. Та аз едва преди ден успях да си я върна. Не, няма да я изгубя пак. Просто се надявам да ме изслуша, да чуе цялата история. Но не мисля, че дори това ще промени нещо.

Мамка му, защо майка ми трябваше да се обажда изобщо?

Повеждам Теса към спалнята. Изведнъж тя рязко се обръща назад към майка си, поглежда я презрително и се спуска напред, но аз я стискам здраво и я дърпам към спалнята. Когато влизаме, я пускам и заключвам вратата. Отровният й поглед се обръща към мен.

— Защо го направи? Ти…

— Защото говориш неща, за които ще съжаляваш.

— Защо го направи? — крещи тя. — Защо ме спря? Толкова неща имам да й казвам на тая кучка! Не е дори… не съм дори…

— Започва да ме удря с ръце в гърдите.

— Хей… успокой се! — казвам и се опитвам да си напомня, че в момента пренасочва гнева си от майка си към мен. Точно това прави, сигурен съм. Слагам длани от двете страни на лицето й и бавно прокарвам палци по бузите й. Не откъсвам очи от нейните, докато дишането й не започва да се нормализира.

— Само спокойно, бебо! — повтарям през цялото време.

Червенината на бузите й изчезва и тя кима бавно.

— Отивам да проверя дали си е тръгнала, става ли? — казвам толкова тихо, почти шепна. Тя сяда бавно на леглото и отвръща раздразнено, направо командва:

— И побързай.

Връщам се в хола. Майката на Теса е сама. Крачи напред-назад и чака. Поглежда ме с острия си поглед, сякаш е сива котка, а аз съм жертвата й.

— Къде е тя? — пита.

— Няма да излезе, а ти си тръгваш и не се връщаш повече. Казвам ти го съвсем отговорно и сериозно. — Говоря през зъби, а тя ме гледа с извита вежда.

— Заплашваш ли ме?

— Разбирай го, както си искаш. Стой настрана от нея.

Тази жена с перфектен маникюр, без гънчица на облеклото си, напълно изрядна и с плашещо самообладание ме поглежда с такъв поглед, какъвто съм виждал само в очите на някои от момчетата от компанията на Джейс.

— Всичко това е по твоя вина — казва спокойно. — Промил си й мозъка. Не може да мисли, не може да вземе едно мъдро решение. Знам какво се опитваш да направиш. Била съм с мъже като теб. Знаех, че ще си проблем още първия ден, в който те видях. Трябваше да я накарам да смени стаята си и щях да предотвратя всичко това. Никой мъж няма да я иска след всичко това. След… след теб. Погледни се само на какво приличаш. — Маха с ръка из въздуха и тръгва към вратата. Поемам след нея в коридора.

— Това е целта. Никой мъж да не я иска. Само аз. Никога няма да бъде с друг, освен с мен. И винаги ще избира мен пред теб. Пред всекиго другиго.

Тя се обръща на пети и прави крачка към мен.

— Ти си самият дявол, а аз няма да си отида ей така. Тя ми е дъщеря и е прекалено добра за теб.

Кимам няколко пъти и после казвам с равен глас:

— Ще се опитам да си го припомня тази нощ, докато правя секс с дъщеря ти.

Когато думите излизат от устата ми, тя вдига ръка да ме удари, но аз веднага хващам китката й и прибирам ръката й до тялото. Няма да я ударя. Никога. Не бих посегнал на жена, но няма да й позволя и да ме удари.

Поглеждам я, усмихвам й се с най-красивата си усмивка, влизам в апартамента и затварям вратата под носа й.