Анна Тод
След сблъсъка (14)

Глава тринадесет
Теса

— Това беше страхотно! Толкова съм благодарна, че ме доведохте. — Буквално се разтапям пред Ванс, когато влизаме в асансьора.

— За мен наистина беше удоволствие. Ти си една от най-добрите в екипа ми, няма значение, че си стажантка. Ти си много умна. И моля те, казвай ми Крисчън. Мисля, че вече те предупредих — преструва се на обиден.

— Да, добре. Беше невероятно, господин… Крисчън. Беше страхотно да чуя какво мислят всички тези хора за електронните книги. Особено като се има предвид, че този бизнес тепърва ще расте и е толкова удобно за читателите. Това е нещо огромно… и пазарът… ще продължава да расте… — не спирам да бъбря.

— Така е, да. И тази вечер помогнахме на „Ванс Пъблишинг“ да порасне. Представи си колко много нови клиенти ще долетят при нас, когато оптимизираме процеса.

— Добре, свършихте ли вече? — пита закачливо Кимбърли и увива пръсти около неговите. — Да се преобличаме и да нападаме града. За първи път от месеци имаме възможност да излезем.

— Слушам и изпълнявам — усмихва й се той.

Радвам се, че след като е загубил съпругата си, Ванс… искам да кажа Крисчън, е срещнал жена като Кимбърли и че съдбата му е дала втори шанс да бъде щастлив. Поглеждам към Тревър и той ми се усмихва.

— Имам нужда от нещо за пиене — казва Ким.

— И аз — съгласява се Крисчън. — Добре, да се чакаме в лобито след половин час. Шофьорът ще ни вземе. Аз плащам вечерята.

Влизам в стаята си и включвам машата да оправя косата си. Слагам тъмни сенки на клепачите си и се поглеждам в огледалото. Струва ми се малко силно и тежко, но не е никак зле. Слагам черна линия и малко руж на бузите си. После оправям косата си. Синята рокля сега изглежда още по-красива. Може би заради по-тежкия грим и обема на косата. Иска ми се Хардин…

Не, не ми се иска, не искам нищо такова. Не спирам да си го повтарям, докато обувам черните обувки с токчетата. Взимам телефона и чантата си и отивам на среща с приятелите си.

Всъщност те приятели ли са ми?

Не знам наистина, но мисля, че Кимбърли може би ми е приятелка, а Тревър е много мил. Крисчън ми е шеф, така че там е доста по-различно.

В асансьора пускам съобщение на Ландън и му казвам, че си изкарвам страхотно в Сиатъл. Липсва ми и наистина се надявам да останем близки приятели, независимо че с Хардин не сме заедно. Излизам от асансьора и забелязвам черната коса на Тревър до входа. В тези черни официални панталони и с белия пуловер ми напомня на Ноа. Спирам и го оглеждам. Изглежда толкова красив. Когато очите му ме намират, забелязвам как се разширяват. Издава някакъв звук между кашлица и цвилене. Бузите му поруменяват. Не мога да не се засмея.

— Изглеждаш… изглеждаш… красива.

— Благодаря. И ти не изглеждаш никак зле.

Бузите му пламват.

— Благодаря — казва тихо. Странно е да го видя как губи самоконтрол. Обикновено е толкова спокоен и уравновесен.

— Ето ги — чувам гласа на Кимбърли.

— Господи, Ким! — възкликвам и махам с ръка пред лицето си, сякаш да изляза от хипноза. Изглежда поразително в червената си тясна рокля, която стига едва до средата на бедрото. Късата й руса коса е подравнена по конец. Изглежда адски секси и в същото време е много стилна.

— Имам чувството, че ще трябва да разпъждаме мъжете покрай тези две жени цяла вечер — казва Крисчън на Тревър. Двамата се смеят и тръгват с нас към изхода.

По инструкция на Крисчън колата ни закарва в ресторант за морски деликатеси. Никога не бях опитвала такава вкусна сьомга. Крисчън ни разказва за времето, когато се е занимавал с книгоиздаване в Ню Йорк. Всички се забавляваме, а Тревър и Кимбърли не спират да се шегуват с него. Крисчън се оказва човек със страхотно чувство за хумор.

След вечеря колата ни закарва до една триетажна сграда, която е на около няколко минутки път от ресторанта. През прозорците се виждат стотици пулсиращи светлини и подскачащи тела. Мисля, че точно това си бях представяла, когато някой споменеше за клуб, макар че никога не бях виждала. Само че се оказва много по-голям и хората са десетки пъти повече.

Излизаме от колата и Кимбърли ме хваща за ръката.

— Утре ще отидем на някое по-нормално място. Някои от хората на конференцията настояха да дойдем тук — казва с усмивка.

На входа е застанал огромен мъж. Държи списък на гостите и очевидно контролира достъпа до заведението. Опашката от желаещи да влязат завива чак зад ъгъла на улицата.

— Дълго ли ще чакаме? — питам Тревър.

— О, не — смее се той. — Господин Ванс не чака. Никога.

Веднага след това разбирам какво има предвид. Крисчън прошепва нещо в ухото на охранителя и той веднага маха въжето и ни пуска. Когато влизам, ми се завива свят. Музиката гърми, светлините пулсират, задимено е. Никога няма да разбера защо хората плащат луди пари само за да си докарат главоболие, да дишат цигарен дим и да се натискат с непознати.

Една жена с къса рокля ни повежда по стълбите към малка зала, отделена с тънко перде. Вътре има два дивана и маса.

— Това е VIP залата, Теса — казва Кимбърли. Оглеждам се с любопитство. Тръгвам след тях и сядам на един от диваните.

— Какво пиеш? — пита Тревър.

— О, по принцип не пия.

— И аз. Обичам вино, но не умея да пия.

— О, не, тази вечер ще пиеш, Теса. Имаш нужда — отсича високо Кимбърли.

— Аз… аз… — опитвам се да откажа.

— Тя ще пие Sex on the Beach. За мен същото — дава поръчката за двете ни.

Жената кима, Крисчън поръчва някаква напитка, за която никога не съм чувала, а Тревър си поръчва чаша червено вино. Никой не ме пита на колко съм години и дали ми е позволено да пия. Може би изглеждам по-голяма или пък хората познават Крисчън доста добре тук и не искат да обиждат компанията му.

Нямам никаква представа какво е Sex on the Beach, но предпочитам да не издавам невежеството си. Жената се връща и ми подава висока чаша с парче ананас и розово чадърче, забито върху ананаса. Благодаря й и отпивам през сламката. Наистина е много хубаво. Сладко, но с леко горчив вкус.

— Страхотно е, нали? — пита Ким, аз кимам и този път отпивам по-голяма глътка.