Анна Тод
След сблъсъка (10)

Глава девет
Теса

Когато излизаме на магистралата, Тревър и Ванс се впускат в сериозен разговор за цените на квадратен метър в някаква нова сграда в Сиатъл. Кимбърли ме подбутва с лакът и започва да имитира разговора им.

— Момчетата са прекалено сериозни — отбелязва. — Тревър каза, че нещо се е случило с колата ти.

— Да, нямам представа какво й стана — отвръщам и се опитвам да звуча бодро, което не е никак трудно, защото Кимбърли ми се усмихва толкова топло и дружелюбно. — Вчера сутринта не запали. Обадих се в един сервиз да я вземат за ремонт, но Хардин вече я беше закарал.

— Упорит е, нали? — смее се тя.

— Да, така излиза — въздъхвам. — Просто ми се иска да ми даде малко повече време да осмисля нещата.

— Кое да осмислиш? — пита.

Сега се сещам, че тя не знае за облога, за унижението ми. Не искам да й казвам нищо. Знае само, че сме скъсали.

— Не знам… всичко. Толкова много ми се събра напоследък. И все още не съм намерила къде да живея. Мисля си, че той не го приема сериозно. А трябва да се примири, че е сериозно. Въобразява си, че може цял живот да ми дърпа конците, сякаш съм една обикновена кукла в ръцете му. Мисли си, че като се появи и каже колко съжалява, веднага ще му се прости, но не става така. Вече не!

— Добре си решила. Радвам се, че си защитаваш позицията — казва тя.

А аз съм благодарна, че не ме пита за повече подробности.

— Благодаря. Аз също се радвам за себе си.

И наистина е така. Наистина съм горда със себе си, че не се огънах този път, но в същото време се чувствам ужасно заради това, което му казах вчера. Знам, че го заслужава, но не мога да не се питам през две минути: А ако наистина ме обича, както твърди? Но дори и дълбоко в себе си да ме обича, не мисля, че това е достатъчно, за да ми гарантира, че няма да ме нарани отново. Защото Хардин умее да прави едно нещо: да наранява хората.

Кимбърли сменя темата на разговора и казва развълнувано:

— Трябва да излезем тази вечер. В събота тези двамата ще са на срещи цяла сутрин и можем да отидем на пазар. Тази вечер ще излезем, може и в събота вечерта. Какво ще кажеш?

— Къде да излизаме — смея се. — Аз съм само на осемнадесет.

— О, моля те. Крисчън познава много хора в Сиатъл. С него можеш да влезеш навсякъде.

Когато говори за него, очите й грейват, макар че е само на сантиметри от нея.

— Добре — казвам. — Никога не съм „излизала“ преди. Била съм на няколко партита, но никога не съм ходила на клуб или нещо подобно.

— Ще е супер забавно, не се притеснявай. И трябва да си облечеш пак тази рокля — казва с усмивка.