Анна Тод
След сблъсъка (24)

Глава двадесет и три
Теса

Когато майка му ме прегръща за четвърти път, Хардин най-сетне успява да промърмори:

— Мамо, остави я да си поеме дъх. Малко е срамежлива.

— Прав си. Извинявай, Теса. Просто толкова се радвам най-сетне да се запозная с теб. Хардин ми е разказвал толкова много за теб — отвръща топло.

Бузите ми пламват. Тя прави крачка назад и пак кима с глава. А аз съм изненадана, че тази жена изобщо знае, че съществувам. Предполагах, че е крил за мен и пред нея. Както направи с всички останали.

— Няма проблем — казвам в ужаса си.

Госпожа Даниеле се усмихва и поглежда към сина си, който й предлага:

— Мамо, иди си налей вода в кухнята. Само секунда и идваме.

Когато майка му излиза от стаята, Хардин ме приближава крайно предпазливо.

— Мога ли… аз… мога ли да поговоря с теб за минутка в спалнята? — Откога заеква?

Кимам, поглеждам към кухнята и тръгвам след него към спалнята, която преди беше нашата спалня.

— Какво, по дяволите? — питам тихо, докато затварям вратата.

Хардин сяда на леглото. Изглежда толкова виновен.

— Знам… съжалявам… не намерих сили да й кажа какво направих с теб. Не съм й казал какво се случи. А ти… дойде… за да останеш? — пита и в гласа му има повече надежда, отколкото мога да понеса.

— Не…

— Разбирам…

Въздъхвам и прокарвам пръсти през косата си. Очевидно прихващам и от навиците му.

— Какво да правя сега? — питам.

— Не знам… — казва с дълбока въздишка. — Не очаквам да се правиш, че нищо не се е случило… не очаквам нищо… просто ми трябва време да й кажа истината.

— Не знаех, че ще си тук. Мислех, че заминаваш за Лондон.

— Промених намерението си. Не исках да отивам без… — не довършва изречението, болката в очите му е непоносима. За мен.

— Има ли причина да не й кажеш, че вече не сме заедно? — питам, но не искам да чуя отговора.

— Беше толкова щастлива, че съм намерил някого… Не искам да я правя нещастна пак.

Спомням си, когато Кен ми каза, че никога не е вярвал, че ще види сина си влюбен, че е възможно да изгради връзка. И е бил прав. Но не искам да развалям празниците на майка му. И изобщо нямам намерение да изрека думите, които казвам веднага след това.

— Добре, можеш да й кажеш, когато си готов. Само не й казвай за облога.

Поглеждам надолу и си мисля колко ли ще я нарани, когато й разкаже подробности около събитията, около това как съсипа първата и последната си любов.

— Наистина? Нямаш нищо против да мисли, че сме заедно? — Изглежда доста изненадан. Защо, нима не е нормално? Кимам и той въздъхва с облекчение. — Благодаря ти. Мислех, че ще й кажеш направо там, пред мен.

— Никога не бих направила такова нещо — казвам и наистина го мисля. Колкото и да съм ядосана на Хардин, никога не бих развалила отношенията му с майка му. — Ще изчакам само прането си и ще тръгна. Предположих, че няма да си тук, затова си помислих, че ще е по-добре да остана в апартамента, отколкото в мотела — свивам рамене от неудобство. Доста време се задържахме в спалнята.

— И няма къде да отидеш?

— Мога да отида при майка си, но честно казано, не ми се иска — признавам. — В мотела не е лошо, но е малко скъпичко.

Това е най-смисленият разговор, който сме водили от седмица.

— Знам, че веднага ще ми откажеш да останеш тук. Но мога да ти… дам малко пари…

Усещам, че се страхува как ще реагирам на предложението му.

— Нямам нужда от парите ти.

— Знам, само си помислих… да ти предложа… — Гледа в земята.

— Няма да е зле да се връщаме — въздъхвам и отварям вратата.

— Ще дойда след секунда — казва нежно.

Не ми се иска да отида сама при жената, но не мога да остана и в тясното пространство само с Хардин. Поемам си дъх и излизам от стаята. Когато влизам в кухнята, тя е до мивката. Обръща се и пита:

— Нали Хардин не ми се сърди? Не исках да те нападам така — гласът й е толкова сладък. За разлика от този на сина й.

— О, не, разбира се, че не. Просто имаше да ми казва някои неща, случили се през седмицата — лъжа.

Никога не ме е бивало да лъжа, така че обикновено отбягвам каквото и да ми струва.

— Добре. Знам, че често променя настроенията си. Познавам си го — казва с такава топлина, че не мога да не й се усмихна. Сипвам си чаша вода, за да успокоя нервите си, и отпивам. — Не мога да повярвам колко си красива. Той ми каза, че си най-красивото момиче, което някога е виждал, но си помислих, че преувеличава.

Изплювам водата в мивката с тотална липса, на каквато и да е грация, което не е присъщо на най-красивото момиче, което някой някога е виждал, но е късно да се спра, иначе ще се задавя.

Какво? Какво е казал Хардин? Иска ми се да повтори, за да се уверя, че не халюцинирам, но вместо това отпивам още една глътка, за да замаскирам объркването си. Тя се смее.

— Честно казано, мислех, че ще си покрита с татуировки и със зелена коса… или нещо такова.

— Не, нямам татуировки и косата ми не е зелена — смея се и усещам как напрежението се вдига от раменете ми.

— Ти си същата специалност като Хардин, нали? Английска литература.

— Да, госпожо.

— Госпожо? Моля те, казвай ми Триш.

— В момента карам стаж във „Ванс Пъблишинг“, така че сега лекциите ми са малко объркани. И сега сме във ваканция.

— Ванс? Крисчън Ванс? — пита тя. Кимам. — О… не съм го виждала от… поне от десет години. — Тя свежда поглед към чашата в ръцете ми. — С Хардин живяхме с него около година, след като… Кен… Е, няма значение. Хардин не обича, когато си отварям устата. — Смее се, но сега малко по-напрегнато.

Не знаех, че Хардин и майка му са живели при Ванс, но знаех, че са доста близки. Много по-близки от „това е синът на най-добрия ми приятел“.

— Знам за Кен — казвам, за да намаля напрежението, но веднага усещам, че съм постигнала точно обратния ефект. Може би сега ще си помисли, че знам и какво се е случило с нея. Страхувам се, че съм я разстроила.

— Знаеш?

— Да, Хардин ми е разказвал…

Но точно тогава Хардин се появява на вратата на кухнята и съм благодарна, че се слага край на този разговор.

— Какво ти е разказвал Хардин?

Ако напрежението ми избухне, ще вдигне тавана на сградата, но майка му съвсем спокойно казва:

— Нищо, синко, женски работи. — Отива до него и го прегръща. Той леко се дърпа, някак инстинктивно. Тя се намръщва, но ми се струва, че това е техният нормален начин да си общуват.

Часовникът на сушилнята звъни. Време е да изляза от стаята, да си оправя прането и да си тръгна. Бързо. Изваждам топлите дрехи и сядам на пода да ги сгъвам. Майката на Хардин е толкова мила. Иска ми се да се бяхме запознали при други обстоятелства. Не изпитвам гняв към Хардин. Бях гневна прекалено дълго. Изпитвам само тъга и копнеж по това, което можехме да имаме. По това, което можехме да бъдем.

Отивам в спалнята да си прибера багажа. Пак. Ще ми се да не бях слагала всички дрехи по закачалките. Сещам се, че и храната ми е в хладилника.

— Имаш ли нужда от помощ, слънце? — пита Триш.

— Ами… не… всъщност само си приготвям багажа. Заминавам при майка до края на седмицата. — И дори си мисля, че май ще се наложи да отида при нея, понеже в мотела е скъпо.

— Днес? Сега? Веднага ли тръгваш? — пита тъжно.

— Да… казах й, че ще си отида за Коледа. — За първи път ми се иска Хардин да влезе и да ми помогне в тази ужасна ситуация.

— О, надявах се да останеш поне една нощ. Кой знае кога ще мога да те видя пак. А така ми се иска да опозная младата дама, в която е влюбен синът ми.

И изведнъж нещо в мен се скършва и искам да направя тази жена щастлива. Нямам представа дали е заради грешката ми, когато казах, че знам за Кен, или заради това, че не ме издаде пред Хардин, но знам, че не желая да премислям нещата. Заглушавам напълно вътрешния си глас и казвам:

— Добре.

— Наистина? Ще останеш? Само за една вечер и после ще отидеш при майка си. И без това не е хубаво да караш в този сняг.

Тя ме прегръща за пети път, а аз се успокоявам, че поне ще е тук като буфер между мен и Хардин. Не можем да се караме пред нея. Е, не че не можем, но няма да го направим. Знам, че идеята е ужасна, но човек много трудно може да й откаже. На кого ли прилича синът й!

— Ще си взема бърз душ. Беше доста дълго пътуване.

Усмихва се широко и излиза. Сядам на леглото и затварям очи. Това ще са най-странните и най-болезнени двадесет и четири часа в целия ми живот. Каквото и да правя, винаги се оказвам в начална позиция. С него.

След няколко минути отварям очи и виждам Хардин да стои пред гардероба, с гръб към мен.

— Извинявай, не исках да те притеснявам — казва, когато се обръща към мен. Държи се толкова странно. Извинява се след всяка дума. — Видях, че си изчистила апартамента — добавя меко.

— Да… не се стърпях — усмихвам се и той също се усмихва.

— Хардин, казах на майка ти, че ще остана тази вечер. Само тази вечер, но ако това те притеснява или се чувстваш нелов…

— Теса, всичко е наред — казва бързо, но после гласът му трепери. — Искам да останеш.

Не знам какво да кажа и не разбирам как така нещата се обърнаха толкова бързо. Искам да му благодаря за подаръка, но в главата ми е истински хаос.

— Добре ли прекара вчера? — пита.

— О, да. Ландън мина да ме види.

— О… — започва да казва нещо, но чуваме майка му да излиза от банята и той тръгва. На вратата се спира и се обръща към мен.

— Не знам как да се държа. Какво да правя?

— И аз не знам — въздъхвам.

Двамата кимаме и излизаме при майка му в хола.